Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-08-25

Ужасният урок Египет

Акрам Белкаид
17 август 2013 г.

Ден след ден Египет върви към гражданска война. Това е основната последица от свалянето на президента Мохамед Мурси от военните през юли. Това беше ужасно решение. Кой сериозно вярваше, че „Мюсюлманските братя“ и техните поддръжници ще приемат преврат без да реагират? Решавайки да арестуват първия в историята на Египет демократично избран президент, военните допуснаха голяма грешка. Това застраши единството на страната и отвори кутията на Пандора, която ще бъде трудно да бъде затворена. И, противно на твърденията на доста египетски „демократи“ – някои от които станаха дори патетични в опитите си да оправдаят преврата – на първо място отговорността за кръвопролитията срещу седящите стачки в подкрепа на Мурси лежи не на плещите на лидерите на „Мюсюлмански братя“, а а на тези, които дадоха заповедта да бъде открит огън.
Моята цел не е да защитавам действията на Мурси или „Братството“ и определено не желая да промотирам агиографските текстове за Мурси, които се разпространяват в интернет. Този човек допусна значими грешки. „Ръстът“ му не отговаряше на мисията му и той не осъзна, че разделя и поляризира хората. Най-важното е, че той не разбра важната си роля да защити демократичния преход към политика на откритост, отколкото да управлява само в угода на своите привърженици. Но независимо от това какви са грешките му, той със сигурност не заслужаваше да бъде хвърлен в затвора без съдебен процес.
За нас е важно, като подкрепящи демократизацията в арабския свят, да заемем ясна позиция срещу това, което се случва в Египет. Независимо дали ни харесва или не, „Мюсюлмански братя“ са ключов играч в египетския политически живот. Убиването на хора няма да реши никакви проблеми, тъкмо напротив. Кървавата баня срещу протестите на „Братя“ е срамна и е сериозно престъпление. Протестите са реакция срещу политическата криза, създадена от военните и тези, които ги подкрепят; като такава политическа реакция протестите трябва да бъдат решени чрез политически компромис и по мирен начин.
Съвсем ясно е, че египетските военни имат други цели. От началото на лятото те желаят да кръстосат шпаги с ислямистите. Може би генералите се чувстват способни да ликвидират „Мюсюлмански братя“. Може би те са решили да пожертват хора в името на „защитата“ на Египет. Може би те имат предвид алжирския опит, който казва, че политическият ислям може да бъде победен единствено чрез сила (Вероятно военните изобщо не си задават въпроса за това каква ще бъде цената). Или пък навярно египетските военни нямат стратегия, но са достатъчно уверени във възможността си да възстановят реда. Или поне в способността си да установят железен ред в Египет.
Железен ред: натам Египет е тласкан. Кръвта иска кръв и насилието по улиците води до установяване на военно положение и диктаторска власт.
Наивни са тази египетски демократи, които подкрепят преврата срещу Мурси, защото мислят, че (ген. А.) Сиси и неговите приятели ще им дадат широк достъп до реалната власт. Да, със сигурност те могат да имат някаква второстепенна роля, защото светът няма да приема хунта в пълния смисъл на думата. Както по времето на Мубарак, официално ще бъде прогласена демокрация. Но, както всички знаем, както по времето на Мубарак, ще съществуват червени линии, пазени да не бъдат пристъпени със заплахата от затвор, както и други характерни за диктатурите проблеми.
Какво можем да направим за Египет и за египтяните? Може да звучи наивно, но е важно да продължим да настояваме за спокойствие и помирение. Досегашните опити за посредничество са се провалили? Те трябва да бъдат повтаряни отново и отново. Разбира се, трудно е да се разчита на арабските страни, някои от които – да погледнем към Арабския полуостров – потриват доволно ръце заради провала на прехода „след-Мубарак“. Какво САЩ и Европа искат да направят? Какво ще направят? Известно е, че само Вашингтон може да упражни натиск върху египетските военни, който да ги накара да преговарят. Ще го направи ли Америка? Едно нещо е сигурно - никой, дори и Израел, няма интерес Египет да се превърне в страна, обхваната от огън и залята в кръв.
Случващото се в Египет трябва да накара тунизийците сериозно да мислят за последиците от забавянето на техния собствен демократичен процес. Както поддръжниците, така и противниците на партията „Ал-Нахда“ трябва да наблюдават хаоса в Египет, за да знаят какви грешки да избягват. Може би това ще бъде по-полезно от съветите и предупрежденията, които хората в Тунис получават от своите алжирски съседи. Алжир преживя ужасяваща гражданска война през 90-те години; поради това в момента точно те изпитват сериозни трудности да убедят тунизийците в нуждата от благоразумие и национален диалог. Това обаче са двете условия за засилване на гражданския мир. Понякога те са безценни, както египтяните откриват понастоящем.

Акрам Белкаид е колумнист на Le Quotidien d'Oran. Сътрудничи и на Le Monde Diplomatique и Afrique Mediterranée Business. Автор е на няколко книги, сред които Retours en Algérie и Entre Arabe Aujourd’hui.

Източник: http://www.aucegypt.edu/gapp/cairoreview/Pages/articleDetails.aspx?aid=411

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: