Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-12-24

Сунити срещу шиити: опозиция, подхранвана от политиката

Автор: Гидо Щайнберг, Фондация за обществени изследвания и политика към Бундестага на Федерална република Германия


Откакто през май 2013 г. стана ясно, че Хизбулла се сражава на страната на Башарал-Асад в сирийската гражданска война, се увеличиха дебатите за религиозната война между сунити и шиити. От едната страна стои шиитски Иран, Хизбулла, алауитският режим в Дамаск и доминираното от шиити правителство в Багдад, а от другата – водещите сунитски сили Саудитска арабия, Катар, Турция и сунитскитебунтовници в Сирия.
Ако вярвате в това широко застъпвано гледище, сирийската гражданска война, протестите срещу централната власт в Багдад и шиитското въстание в Бахрейн са част от хилядолетния конфликт между двете изповедания. На това виждане обаче противоречи фактът, че шиити и сунити са живели мирно заедно в продължение на дълги исторически периоди.
Това широкоразпространено изобразяване на конфликта като религиозен се дължи главно на сунитските актьори в региона, които, особено след войната в Ирак през 2003 г., имат силно антишиитско негодувание, което обаче не държи сметка за разделението между различните шиитски групи и секти. Опонентите им считат, че на шиитите не бива да бъде позволено да управляват която и да е страна в арабския свят, въпреки че шиитите са ок. 60% в Ирак, 50-70% в Бахрейн, 35-50% в Ливан, 20-30% в Кувейт, до 20% в Обединените арабски емирства и приблизително 10% от населението на Саудитска арабия. Съгласно този възглед, трябва да се воюва срещу шиитските правителства в Сирия и Ирак и актьори на недържавно ниво като Хизбулла.
Антишиитските настроения на салафитите и на саудитската държава
Най-важни за антишиитската идеология са салафитнските религиозни учени, интелектуалци и групи. Тяхната идеология произтича от сунитското реформаторско движение от 18 и 19 век, имащо за цел да трансформира техните общества чрез завръщане към начина на живота на Пророка и неговите съратници. Тяхното завръщане към времената на „праведните предшественици“ често има ефект на подпалване на стари спорове дали сунитските халифи или шиитските имаме са истинските наследници на пророка Мохамед.
Повечето от реформистките движения, специално уахабитите в Арабия, разглеждат шиититекато еретици, които само твърдят, че са мюсюлмани и с тези си действия само развращават истинската религия отвътре. Същото схващане имат и салафитите, които са повлияни от уахабитите, и печелят голяма популярност след 70-те год- на 20 в. От началото на Арабската пролет през 2011 г. салафитите получиха възможност да действат по-свободно, отколкото преди. Изглежда ,че движението печели популярност навсякъде, следователно и антишиитските чувства се засилва.
Това засилване на конфесионалните вражди е причинено и от политиката на Саудитска арабия, водеща сила в сунитския лагер. След Ислямската революция в Иран през 1979 г. саудитският антишиизъм – уахабизмът е официалното тълкуване на исляма в Саудитска арабия – се превръща в регионален политически въпрос. Ръководството в Рияд вижда шиитски Иран като сила, която се опитва да заеме позицията на хегемон в Близкия изток. То обвинява арабите-шиити, че са „пета колона“ на шиитския съсед. Поради това, след 1979 г. саудитското ръководство се опитва да предотврати Иран да получи влияние и оттук – всякаква независимост на шиитите в арабския свят.
Вяра и сила в сирийския конфликт
Ирак беше поле на сблъсък на конфесионална конфронтация между 2003 и 2008 г. Нов епизод на тази конфронтация наблюдаваме сега в Сирия. От сунитската страна на уравнението повечето от въстаническите групи изповядват антишиизъм, който те проецират срещу управляващите алауити – въпреки факта, че повечето шиити считат алауитите за еретична секта. По този начин те подкрепят базираните на властта и политиката интереси на техните поддръжници от Залива, чиято главна заинтересованост е свалянето на най-важния ирански съюзник в Близкия изток.
Взети заедно, всички тези фактори подхранват последващомеждусектантско напрежение. Днес вече Близкият изток е разделен на предимно несунитски поддръжници на властта на Асад и предимно техни сунитски опоненти. Съществува риск от разпространяване на конфликта в съседните Ливан и Ирак, в които сами по себе си съществуват дълбоки религиозни разделителни линии. Основателно иранското правителство смята, че смяната на властта в Дамаск би била първа крачка за саудитците и техните съюзници да свалят правителствата и в Багдад и Техеран. Заради това сме и свидетели на иранска подкрепа за Асад.
Ако конфликтът продължи да ескалира, това може да доведе до нарастване на мобилизацията на шиитските общности в заливните държави. Бруталните репресии над шиитите в Бахрейн и Саудитска арабия може да тласнат младите активисти в ръцете на Иран. По този начин, религиозните разлики, подбуждани от силовата политика (powerpolitics) на сунитските актьори, преобръщат възприятията на двата антагонистични, базирани на конфесията блока, превръщайки се в самосбъдващо се пророчество. Дори американското и европейското влияние върху тези процеси да е ограничено, важно е да се отбележи, че съюзнически правителства като саудитското подклаждат конфесионалното противопоставяне.
Вероятно конфликтът в Сирия ще се проточи, редом с нестабилността в Ирак и продължаващата иранско-саудитско противопоставяне, заради това е важно да се избегне ескалация на религиозното напрежение там, където ситуацията не напълно безнадеждна. В тази връзка е важно Западът да повлияе на Саудитска арабия. Рияд следва да облекчи ситуацията, предприемайки стъпки да изравни статута на собствената си шиитска общност(с този на другите граждани на страната, бел. ред.)Нещо повече, саудитското правителство трябва да настои за политическо разрешение на конфликта в съседен Бахрейн. В настоящия момент дори и най-малките стъпки могат да бъдат ключови за избягване на увеличаването на търканията между шиити и сунити в целия регион.

Източник:
http://www.swp-berlin.org/en/publications/point-of-view/sunni-vs-shia-opposition-fueled-by-power-politics.html

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-12-17

Споразумението с Иран за ядрената му програма

Постигнатото в Женева споразумение между Иран и т. нар. „шесторка”, включваща петте държави-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Великобритания, Китай, САЩ, Русия и Франция) и Германия породи редица коментари.
На долния линк можете да видите мое участие по темата в предаването "Буум енд бъст" на телевизия "България он еър".
Събеседник по скайп беше енергийният консултант Мартин Владимиров.
Разчепкахме темата за по-малко от половин час, така че не отнема много врем ;)

http://www.bgonair.bg/bg/boom_bust/boom_bust_/martin_vladimirov_64_mlrd_dolara_ot_smetkite_na_iran_ostavat_blokirani_/

Ако предаването ти харесва, можеш да подкрепиш публикацията, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.