Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-06-30

Джеймс Райзън - "Състояние на война"

Джеймс Райзън, "Състояние на война. Тайната история на ЦРУ и администрацията на Буш", С., Изд. "Махалото", 2007 г.

Книгата, за която ще стане дума в следващите редове е спечелила изключително престижната американска награда „Пулицър” за най-добър национален репортаж за 2006 г. И не без основания.
Текстът е скрупульозно написан, разчитайки не само на голям брой сведения от книги на водещи автори като Майкъл Шуър, Боб Удуърд и други, но в основната си част – на разговори с бивши и настоящи служители в американската държавна администрация – Държавният департамент, ЦРУ, администрацията на Джордж Буш-син. По обясними причини множество от тях желаят да запазят анонимност.
Книгата е подходяща за студенти по политология, международни отношения, специалисти, занимаващи се с войната срещу тероризма, както и за всеки, изкушен да научи повече за действителните управленски механизми във всяка една страна.
В началото книгата разказва за проблемите, с които ЦРУ се сблъсква след края на Студената война – в административно-управленски план и по отношение възникналата нова реалност. Докато по време на Студентата война има един главен враг и се отделя много време за неговото задълбочено изследване, то след това Агенцията е изправена пред доста по-неясни заплахи и огромен процент от времето на нейните служители отива в изготвяне на текущи справки, без време за подготвяне на задълбочени и компетентни базови анализи, пише Райзън.
В тази ситуацията то започва войната с тероризма под ръководството на Джордж Тенет. Самият Тенет се описва като „упорит грък от Куинс”, но оценките на сътрудниците му са унищожителни – „нагаждач”, от цялата му дейност личи недостатъчен характер, тъй като той не успява в бюрократичните битки с другите важни играчи да отстои правомощията си и да защити анализите на своите хора.
В книгата не са спестени и страници, посветени на обвиненията срещу ЦРУ и други американски служби в мъчения. Имайки предвид, че оригиналът на книгата е публикуван през 2006 г. в САЩ, тя е един от първите задълбочени погледи към това как Централното разузнавателно управление получава секретни лагери по света, далеч от вниманието на медиите и правозащтните организации. Това, че те не са разположени на американска територия означава, че не са под американска юрисдикция и предвидените защите на правата на човека могат да бъдат погазени. Оценката на автора е, че за редица действия администрацията на Буш не търси одобрението на Конгреса, съзнавайки че дадени действия „са противоречиви от гледна точка на правото и почти сигурно ще бъдат отхвърлени”, а просто ги правят.
Безспорно едни от най-интересните страници са тези, посветени на американската Агенция за национална сигурност (National Security Agency).Заради нейния свърхсекретен ореол, някои се шегуват, че разшифровката на абревиатурата на английски на организацията е „Няма такава агенция” (No such agency).
АНС подслушва глобалните телефонни и компютърни комуникации. Заради увеличения поради глобализацията поток от информация компютърни системи определят най-бързите маршрути за дигиталните „пакети” от електронни комуникации според натовареността на мрежата, като това не е задължително да бъде най-краткият път. Поради тази причина, много мейли и телефонни обаждания между Европа, Азия и Африка преминават през централи в САЩ. Тъй като това е транзитен трафик, АНС може да го подслушва необезпокоявано (стр 58 – 61).
По време на управлението на Джордж Буш-син в американската администрация се появяват отчетливо два проблема. Първият е, че заради шока от ударите от 11 септември, американските специални служби получават правомощия за следене, подслушване, измъчване и други действия, които вероятно не биха имали при друга среда. Вторият проблем е, че обитателят на Белия дом казва какво иска да бъде направено, но не дава изрични нареждания и тогава шанс за изява получават най-амбициозните и крайни служители. По същата логика най-важните хора във Вашингтон стават Доналд Ръмсфелд (секретар по отбраната/военен министър) и вицепрезидентът Дик Чейни. Те са реалните актьори, а хора като Кондолиза Райс (съветник по националната сигурност), държавният секретар ген. Колин Пауъл и шефът ан ЦРУ Джордж Тенет остават в миманса. Ръмсфелд например желае да централизира всички американски секретни служби (16 на брой) под свой контрол. Пак заради извънредната обстановка от терористичните удари срещу САЩ и началото на войната в Афганистан в края на 2001 г. до удара в Ирак през март 2003 г. се наблюдава редовно заобикаляне на тромавите бюрократични процедури и вземане на решения в крачка от един тесен кръг хора. Вземането на решния в крачка обаче никога не е добър подход.
Друга сериозна слабост, която Райзън констатира, е че при редица от анализите в Пентагона изводите са предварително зададени, търси се обосноваване на вече взетия политически курс, а не произвеждането на реална експертиза.
Според офицери от ЦРУ, присъствали на конференция на ЦРУ, проведена през април 2002 г. в Рим, войната в Ирак е присъствала от самото начало в дневния ред на Буш, като 11 септември 2001 г. само го забавя.
Страниците, посветени на развитието на иракската ядрена програма през 80-те години, са вълнуващи като роман, а не като документално изследване. След Първата война в Залива през 1991 г. програмата обаче е напълно разрушена. Чрез техни роднини, живеещи на Запад, ЦРУ се свърза с около тридесет високопоставени действащи иракски учени, които потвържават, че непосредствено преди американската атака Багдад не развива програма за оръжия за масово унищожение. Въпреки наличието на тези данни, пожелателното мислене и оценките на аналитици, които съобщават за програми за оръжия за масово поразяване вземат връх и така се стига до срамния епизод с лъжата на Колин Пауъл от трибуната на ООН, че Ирак развива подобни програми. Ударът е нанесен.
Проблемът идва след това. Оказва се, че на Капитолия липсва каквото и да е планиране за това какво следва „след Саддам”. В близкоизточната държава са допуснати две смъртоносни грешки – започва процес на дебаасификация и разпускане на иракската армия. Партията БААС управлява от десетилетия и нейни членове са всички подготвени административни кадри. Тяхното изгонване от администрацията е първата стъпка към хаоса, още повече, че те и семействата им остават без препитание. Разпускането на армията дава допълнителен шанс на хаоса. Хората на ЦРУ в Ирак, които пишат верни доклади за разрастването на бунтовническите операции, са подложени на натиск, натиск и в последна сметка премествани. Стратегията на Ръмсфелд в Ирак да не се съсредоточавт твърде много войски се оказва катастрофа. Към 2004 г. те са достатъчно много, че да дразнят иракчаните, но недостатъчно, за да овладеят разпада на страната.
Анализът на Джеймс Райзън показва, че през 2002 г. ал-Каида е силно отслабена и парадоксално единствено войната в Ирак и пренасочването на разузнавателните и военните ресурси натам я спасява от пълен разгром.
Криволиците на прокламираната от САЩ война срещу тероризма довеждат читателя до планините на Афганистан, където на 206 000 хектара се произвеждат 87% от световния опиум, като реколтата от около 1300 за 2004 г. е на стойност 7 млрд. долара. На база доста странният случай с най-големия афганистански наркобарон Хаджи Башир Нурзай (стр. 165-168), срещите на Дон Ръмсфелд с племенни главатари (стр. 159-161) и липсата на каквито и да било удари срещу големите нарколаборатории авторът задава неудобния въпрос: съществува ли договорка между висшите американски представители наркобосовете да не бъдат обезпокоявани, за да бъде гарантирано, че няма да има атаки срещу американските войни в централноазиатската страна.
От книгата могат да бъдат научени интересни подробности и за борбата и комбинациите, правени за неутрализиране на иранската ядрена програма, както и за други любопитни моменти от отношенията в Близкия изток, например сложните отношения между ЦРУ и тяхната уж партньорска саудитска разузнавателна служба. Така, когато ЦРУ успява да арестува първата си високопоставена цел от ал-Каида - Абу Зубайда - и симулира, че той всъщност е арестуван от саудитските служби, за да го изплаши с перспективата за мъчения, Абу зубайда отдъхва облекчено и връчва списък с няколко високопоставени саудитци, които могат да гарантират за него.
Ако искате да научите повече по тези и други въпроси – прочетете книгата на Райзън.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2014-06-29

10 статуса от "Фейсбук"

Няма да се уморя да повтарям, че при разпространяване на слухове отговорното поведение е мълчанието и да не им се поддаваме. Също така е много важно да знаем, че и огромното мнозинство от нашите приятели не са се вързали на никакви истерии.
Днес играе Гришо, има мачове от световното, премиера на един сборник, за която вече Ви казах, правят лятно кино, с една дума, дайте да разнообразим темите на разговор :)))))

Жените са прекрасен, но странен пол. Например, една позната се оплакваше, че иска, а не може да си намери нежен и внимателен мъж, който да я изслушва, да й подарява цветя и т.н. Когато си намери такъв мъж, тя... му заяви, че не го харесва и продължи да страда за бившия си, който беше грубиян и зле съчетаваше грозни обувки с тениските и саката си... Но такава е била волята на Всевишния :)

Социологът Робърт Пътнам пише, че едно общество на много способни, но изолирани индивиди не е богато на социален капитал, защото той е тясно свързан с мрежата на реципрочни отношения, които създава между индивидите. Простичкият превод на сложния социологически жаргон на Пътнам е солидарност, взаимосвързаност, взаимопомощ.

Казват, че след като бил кадет там, на Кьонингсбергската военна академия поставили малка табелка с надпис "Няма нерешим проблем за Йоанис Метаксас". Старайте се да му подражавате в това отношение.

В ранното утро на 22 юни 1941 г., неделя, пълчищата на Райха прегазват германо-съветската граница - 4 600 000 войници (по-късно броят им достига до 5 500 000 души), 5000 самолета и 3700 танка. На Източния фронт се биеха 80% от германските военни ефективи: 70% от пехотата, 86% от танковете, 75% от артилерията, 100% от моторизираните съединения или между 236 и 266 дивизии. Съветско-германският фронт е с дължина 4000 км.
Унищожени са десетки хиляди белоруски, украински, руски градове и села, общият брой на жертвите сред съветската армия и цивилно население за четирите години на най-страшната война в истроията на човечеството достигат поне 22 млн. души.

"От нищо не се страхувам,
на нищо не се надявам,
аз съм свободен."
Епитафът на надгробния камък на Никос Казандзакис

"The darkest places in hell are reserved for those who maintain their neutrality in times of moral crisis."
Dante Alighieri

Приятел ми разказа следна история. Наскоро се запознал с момиче, с което споделяли общи интереси, изглеждало, че имат доста общи неща и т.н. Поканил я на кафе, на което възпитано, но в прав текст мацката му казала, че не проявява интерес към него, а той и благодарил за откровеността. Мисля си, че това е далеч по-добър подход, отколкото тя да се чуди каква лъжа да скалъпи и как да отложи виждането, примерно, с което да къса и своите, и неговите нерви. Адмирирам поведението на мадамата.

Руската дума за брашно е "мука", т.е. буквално "мъка" - мъката на орача, на сеяча, на копача, на вършеенето, на мелничаря, на пекаря... Понякога се сещам за това, когато видя хора да търсят храна в кофите за боклук... Намирането на храна като мъка... И като трагедия и обвинителен акт за цяло едно общество...

Вече казах, че не съм особено развълнувам от Световното, но има един момент във всеки мач, който е велик - когато изпълняват химните. Нещо невероятно е да видиш 11 мъже, които пеят с пълно гърло за своята patria, Vaterland, отечество и са готови да се борят на живот и смърт за него...

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

ЕРДОГАН ПОЕ ГЛЪТКА ВЪЗДУХ И ЩЕ МОЖЕ СПОКОЙНО ДА ОБМИСЛИ СЛЕДВАЩИТЕ СИ ХОДОВЕ

Непосредствено след провелите се в Турция местни избори коментирах резултатите от тях и перспективите в следващите месещи пред "Общество.нет".
По-долу е и интервюто:

" - Как ще коментирате резултатите от местните избори в Турция?
- На първо място, стана ясно, че да се предрича край на „ерата Ердоган“ е прибързано и неоправдано. Въпреки всички корупционни скандали, нестихващите протести, някои появили се икономически трудности, Партията на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана от премиера Ердоган, запази и дори увеличи своите позиции.
Очевидно е, че опозицията е слаба и не можа ефективно да се възползва от стеклите се благоприятни обстоятелства.Основната опозиционна сила – Народно-републиканската партия – зави надясно, въпреки че при избирането му се възлагаха надежди на нейния лидер Кемал Кълъчдароглу да я ориентира към по-либерален (в Турция биха го нарекли дори ляв) електорат, към кюрдите и алевитите.
„И стана безпощадно ясно“, че няма да се роди партия на протестите „Гези“/„Таксим“.
Реджеб Тайип Ердоган пое глътка въздух и ще може спокойно да обмисли следващите си ходове до президентските избори.
- На какво се дължи победата на Ердоган?
- Ердоган през всичките години от 2002 насам успява да поддържа балансите в една широка и разнородна коалиция в рамките на ПСР. Сред неговите избиратели има както религиозни бизнесмени от Анадола, така и бедни и работници от големите градове, хора, привлечени от икономическите успехи на правителството.
Партията на справедливостта и развитието изгради мощни организации с много членове и симпатизанти, които се включват в кампаниите, подкрепяна е практически навсякъде в Турция, дори и в крепостите на опозицията, където претърпя поражение. Не може да се каже същото за опозиционните партии като кемалистите от Народно-републиканската или крайните националисти от Партията на националистическото действие. Те практически липсват в кюрдските райони, където битката е само между ПСР и прокюрдските кандидати. Показателно е, че дори в окръзи с изявено кюрдско присъствие като Елязиг, Муш, Бингьол победители излязоха кандидатите, излъчени от управляващата партия.
Друг пример са т. нар. „анадолски тигри.“. Става дума за градове като Кахраманмараш, Чорум, Усак, Амасия, Газиантеп, Кастамону, Кайсери, Коня, Самсун, Шанлъурфа, Токат, Нигде, Малатия, Аксарай и др. Там икономиката се развива бурно, ръководена от социално-консервативни, трудолюбиви и набожни предприемачи. В тях кандидатите на ПСР имаха между 55 и 65% от гласовете. Да не забравяме, все пак, че едва през 1985 г. градското население за пръв път в турската история изпреварва по брой селското. Въпреки това обаче много градски жители не живеят в големите градски метрополии, а именно в тези малки, средни и по-големи градове в Централен Анадол, в които традиционните връзки са запазени и влиянието на исляма е силно. Те съставляват електоралната база на управляващата партия.
Така че има доста и разнообразни фактори за поредния успех на хората на Ердоган.
- Одринска Тракия се очертава като опозиционен бастион срещу управлението на Ердоган. Какво означава това за България като непосредствен съсед?
- О, да, Тракия и Западна Турция са бастиони на НРП. Кемалистите спечелиха и на тези избори четирите вилаета изцяло или частично в Тракия – Едирне, Къркларели (бившият Лозенград), Текирдаг, Чанаккале.
Съществува програма за сътрудничество на трансграничните райони между България и Турция. По нея съществуват определени възможности за взаимодействие между общините и областите, включени в нея, но аз не бих надценявал значението й, тъй като все пак външната политика се определя на централно ниво.
- Какво ще предприеме според вас Фетулах Гюлен оттук насетне спрямо управляващите?
- Хубав въпрос, със сигурност. Струва ми се обаче, че са малко хората в света, които могат да дадат категоричен отговор. Определено можем да кажем следното: голямото влияние на движението на Гюлен се дължи на ключовите постове в бизнеса, журналистиката, редица образователни институции и силите за сигурност, които негови привърженици заемат, а не на електоралната му тежест. Данните са изключително спорни, защото не могат да бъдат доказани социологически по категоричен начин, но се счита, че електоратът на Гюлен е едва няколко процента. Освен това, той не е концентриран на едно място, а разпръснат. Също така, не е ясно доколкото безпрекословно те биха последвали призив на своя лидер да гласуват в една или друга посока, а и неговите последователи едва ли биха гласували за кемалистката светска опозиция.
Тъй като досегашните им ходове не донесоха успех, ще се осмеля да направя прогнозата, че те ще очакват новото раздаване на картите през лятото и кандидат-президентската кампания.
- През август има президентски избори в Турция – каква е вашата прогноза на базата резултатите от местните избори?
- Според мен, най-важните тенденции, които ще определят бъдещата политическа конфигурация в Турция в следващите месеци, ще са икономическото развитие, вътрешнополитическа обстановка и външнополитическата ситуация с основен акцент процесите в Близкия изток и турското участие в тях.
Най-интересни са вътрешнополитическите калкулации.
Отдавна е известен стремежът на Реджеб Ердоган да промени съществуващата в Турция конституционна система, увеличавайки правомощията на президента и да заеме креслото в резиденцията „Чанкая“. Друг вариант е да остане премиер, ако бъде отново избран догодина. Проблемът обаче е, че пред всеки от вариантите стоят и правни, и политически пречки – пред това да се кандидатира за президент – конституционните норми, взаимоотношенията с действащия президент Гюл и удържането на единството на ПСР, а пред участие в състезанието за нов мандат начело на изпълнителната власт през 2015 г. – уставът на ПСР. Със сигурност стремежът на Ердоган ще бъде да спечели един от двата ключови държавни поста – министър-председател или президент – и да се споразумее с президента Гюл относно целостта на ПСР. Двамата политици демонстрираха редица различия по важни въпроси, но едно е като държавен глава да имаш по-умерен възгледи, търсещи консенсус в обществото и да действаш като обединител на нацията, а съвсем друго – да се стигне до разделяне на управляващата партия и конкуренция между двамата популярни държавници. Това би бил ход, от който и двамата биха загубили. Въпреки това, не изключвам всякакви развития на обстановка, ще следя с интерес процесите през следващите месеци."

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.