Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-06-30

Джеймс Райзън - "Състояние на война"

Джеймс Райзън, "Състояние на война. Тайната история на ЦРУ и администрацията на Буш", С., Изд. "Махалото", 2007 г.

Книгата, за която ще стане дума в следващите редове е спечелила изключително престижната американска награда „Пулицър” за най-добър национален репортаж за 2006 г. И не без основания.
Текстът е скрупульозно написан, разчитайки не само на голям брой сведения от книги на водещи автори като Майкъл Шуър, Боб Удуърд и други, но в основната си част – на разговори с бивши и настоящи служители в американската държавна администрация – Държавният департамент, ЦРУ, администрацията на Джордж Буш-син. По обясними причини множество от тях желаят да запазят анонимност.
Книгата е подходяща за студенти по политология, международни отношения, специалисти, занимаващи се с войната срещу тероризма, както и за всеки, изкушен да научи повече за действителните управленски механизми във всяка една страна.
В началото книгата разказва за проблемите, с които ЦРУ се сблъсква след края на Студената война – в административно-управленски план и по отношение възникналата нова реалност. Докато по време на Студентата война има един главен враг и се отделя много време за неговото задълбочено изследване, то след това Агенцията е изправена пред доста по-неясни заплахи и огромен процент от времето на нейните служители отива в изготвяне на текущи справки, без време за подготвяне на задълбочени и компетентни базови анализи, пише Райзън.
В тази ситуацията то започва войната с тероризма под ръководството на Джордж Тенет. Самият Тенет се описва като „упорит грък от Куинс”, но оценките на сътрудниците му са унищожителни – „нагаждач”, от цялата му дейност личи недостатъчен характер, тъй като той не успява в бюрократичните битки с другите важни играчи да отстои правомощията си и да защити анализите на своите хора.
В книгата не са спестени и страници, посветени на обвиненията срещу ЦРУ и други американски служби в мъчения. Имайки предвид, че оригиналът на книгата е публикуван през 2006 г. в САЩ, тя е един от първите задълбочени погледи към това как Централното разузнавателно управление получава секретни лагери по света, далеч от вниманието на медиите и правозащтните организации. Това, че те не са разположени на американска територия означава, че не са под американска юрисдикция и предвидените защите на правата на човека могат да бъдат погазени. Оценката на автора е, че за редица действия администрацията на Буш не търси одобрението на Конгреса, съзнавайки че дадени действия „са противоречиви от гледна точка на правото и почти сигурно ще бъдат отхвърлени”, а просто ги правят.
Безспорно едни от най-интересните страници са тези, посветени на американската Агенция за национална сигурност (National Security Agency).Заради нейния свърхсекретен ореол, някои се шегуват, че разшифровката на абревиатурата на английски на организацията е „Няма такава агенция” (No such agency).
АНС подслушва глобалните телефонни и компютърни комуникации. Заради увеличения поради глобализацията поток от информация компютърни системи определят най-бързите маршрути за дигиталните „пакети” от електронни комуникации според натовареността на мрежата, като това не е задължително да бъде най-краткият път. Поради тази причина, много мейли и телефонни обаждания между Европа, Азия и Африка преминават през централи в САЩ. Тъй като това е транзитен трафик, АНС може да го подслушва необезпокоявано (стр 58 – 61).
По време на управлението на Джордж Буш-син в американската администрация се появяват отчетливо два проблема. Първият е, че заради шока от ударите от 11 септември, американските специални служби получават правомощия за следене, подслушване, измъчване и други действия, които вероятно не биха имали при друга среда. Вторият проблем е, че обитателят на Белия дом казва какво иска да бъде направено, но не дава изрични нареждания и тогава шанс за изява получават най-амбициозните и крайни служители. По същата логика най-важните хора във Вашингтон стават Доналд Ръмсфелд (секретар по отбраната/военен министър) и вицепрезидентът Дик Чейни. Те са реалните актьори, а хора като Кондолиза Райс (съветник по националната сигурност), държавният секретар ген. Колин Пауъл и шефът ан ЦРУ Джордж Тенет остават в миманса. Ръмсфелд например желае да централизира всички американски секретни служби (16 на брой) под свой контрол. Пак заради извънредната обстановка от терористичните удари срещу САЩ и началото на войната в Афганистан в края на 2001 г. до удара в Ирак през март 2003 г. се наблюдава редовно заобикаляне на тромавите бюрократични процедури и вземане на решения в крачка от един тесен кръг хора. Вземането на решния в крачка обаче никога не е добър подход.
Друга сериозна слабост, която Райзън констатира, е че при редица от анализите в Пентагона изводите са предварително зададени, търси се обосноваване на вече взетия политически курс, а не произвеждането на реална експертиза.
Според офицери от ЦРУ, присъствали на конференция на ЦРУ, проведена през април 2002 г. в Рим, войната в Ирак е присъствала от самото начало в дневния ред на Буш, като 11 септември 2001 г. само го забавя.
Страниците, посветени на развитието на иракската ядрена програма през 80-те години, са вълнуващи като роман, а не като документално изследване. След Първата война в Залива през 1991 г. програмата обаче е напълно разрушена. Чрез техни роднини, живеещи на Запад, ЦРУ се свърза с около тридесет високопоставени действащи иракски учени, които потвържават, че непосредствено преди американската атака Багдад не развива програма за оръжия за масово унищожение. Въпреки наличието на тези данни, пожелателното мислене и оценките на аналитици, които съобщават за програми за оръжия за масово поразяване вземат връх и така се стига до срамния епизод с лъжата на Колин Пауъл от трибуната на ООН, че Ирак развива подобни програми. Ударът е нанесен.
Проблемът идва след това. Оказва се, че на Капитолия липсва каквото и да е планиране за това какво следва „след Саддам”. В близкоизточната държава са допуснати две смъртоносни грешки – започва процес на дебаасификация и разпускане на иракската армия. Партията БААС управлява от десетилетия и нейни членове са всички подготвени административни кадри. Тяхното изгонване от администрацията е първата стъпка към хаоса, още повече, че те и семействата им остават без препитание. Разпускането на армията дава допълнителен шанс на хаоса. Хората на ЦРУ в Ирак, които пишат верни доклади за разрастването на бунтовническите операции, са подложени на натиск, натиск и в последна сметка премествани. Стратегията на Ръмсфелд в Ирак да не се съсредоточавт твърде много войски се оказва катастрофа. Към 2004 г. те са достатъчно много, че да дразнят иракчаните, но недостатъчно, за да овладеят разпада на страната.
Анализът на Джеймс Райзън показва, че през 2002 г. ал-Каида е силно отслабена и парадоксално единствено войната в Ирак и пренасочването на разузнавателните и военните ресурси натам я спасява от пълен разгром.
Криволиците на прокламираната от САЩ война срещу тероризма довеждат читателя до планините на Афганистан, където на 206 000 хектара се произвеждат 87% от световния опиум, като реколтата от около 1300 за 2004 г. е на стойност 7 млрд. долара. На база доста странният случай с най-големия афганистански наркобарон Хаджи Башир Нурзай (стр. 165-168), срещите на Дон Ръмсфелд с племенни главатари (стр. 159-161) и липсата на каквито и да било удари срещу големите нарколаборатории авторът задава неудобния въпрос: съществува ли договорка между висшите американски представители наркобосовете да не бъдат обезпокоявани, за да бъде гарантирано, че няма да има атаки срещу американските войни в централноазиатската страна.
От книгата могат да бъдат научени интересни подробности и за борбата и комбинациите, правени за неутрализиране на иранската ядрена програма, както и за други любопитни моменти от отношенията в Близкия изток, например сложните отношения между ЦРУ и тяхната уж партньорска саудитска разузнавателна служба. Така, когато ЦРУ успява да арестува първата си високопоставена цел от ал-Каида - Абу Зубайда - и симулира, че той всъщност е арестуван от саудитските служби, за да го изплаши с перспективата за мъчения, Абу зубайда отдъхва облекчено и връчва списък с няколко високопоставени саудитци, които могат да гарантират за него.
Ако искате да научите повече по тези и други въпроси – прочетете книгата на Райзън.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

1 коментар:

Harini Babu каза...

nice to read your information thank you for sharing this
Elba Plastic Pots