Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-09-15

Две мнения за ситуацията в Близкия изток

Иракският социолог и анализатор Сами Рамадан пише, че възходът на "Ислямска държава" се дължи на няколко взаимно свързани фактора.
Първо, западната и саудитска подкрепа за муджахидините в Афганистан и Пакистан през 80-те години.
Второ, американската инвазия от 2001 г. в Афганистан.
Трето, окупацията на Ирак през 2003 г., което доведе до рухване на социалните структури и силите за сигурност и предизвика взривно нарастване на тероризма.
Четвърто, войната срещу Либия, заради която бяха освободени бивши затворници от Гуантанамо, за да се бият срещу силите на М. Кадафи.
Пето, подкрепата от страна на западни и държави от Персийския залив за сирийската въоръжена сектанска и крайна сунитска опозиция.
Шесто, опитите на САщ и някои заливни държави да изолират Иран, разчитайки на противопоставянето сунити-шиити.
Седмо, милиардите петродолари, похарчени в последните десетилетия за пропаганда и разпространяване на уахабизма и джихадистката идеология по целия мюсюлмански свят и в Европа.
Осмо, в Ирак възниква временен алианс между кюрдските части, верни на Масуд Барзани, бойците на "Ислямска държава" и бивши офицери от БААС и армията на Саддам, ръководени от неговия бивш заместник, Иззат ал-Дури.
Все пак, не бива да се забравя, че голямото мнозинство от сунитите отхвърля уахабизма, например през 20-те години в същия този Ирак сунити и шиити заедно изгонват уахабитите.

Руският анализатор Дмитрий Евстафиев пише, че в момента за хаоса в Близкия изток, освен етноконфесионалната динамика, само върху която повечето хора спират вниманието си, допринасят и няколко други важни обстоятелства:
1. В региона протече процес на политическа деструкция - съществуващите стабилни политическа системи вече липсват. Макар и авторитарни, тези системи все пак отчитаха и другите интереси, представени в обществото.
2. Протече процес на почти пълна социална деструкция - липсата на тези социални институти се запълва в най-добрия случай с архаични, общинни структури, а в най-лошия - от радикали, при това с доступ до ресурси.
3. Протече и икономическа деструкция - страните в Близкия изток бяха на прага на т. нар. "втора модернизация", а сега са върнати далеч назад в икономическото си развитие.
4. Изостриха се междуарабските противоречия и съответно - борбата за лидерство между водещите държави в региона. Той задълго изгуби своя потенциал не само за обединение, но и за саморегулация - както политическа, така и икономическа. Това дава на Израел възможност да си отдъхне.
5. За пръв път след 11-ти септември радикалният ислямизъм получи своя сериозна териториална база. Сам по себе си този факт говори за нова степен на техните силови възможности и създаване на нов притегателен фокус за поддръжниците на тази идеология. Големият въпрос е ще успеят ли ислямистите да се възползват в пълна степен от тези благоприятни предпоставки.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2014-09-11

Ерата Ердоган ще продължи дълго

Оригинална публикация: В-к "Дума", 09.09.2014 г. (ТУК)

На 10 август Реджеб Тайип Ердоган спечели още на първи тур изборите за президент на Турция; на 27-ми беше проведен партиен конгрес, гласувани промени в правителството, а Ахмед Давутоглу – издигнат за премиер.
В изборите участваха около 40 млн. от 53-те милиона турци, имащи право на глас. В процентно отношение това значи 74% - спад с около 15% в сравнение с избирателната активност, регистрирана на местните избори през месец март тази година. Опозицията справедливо се оплака, че социологическо проучване на авторитетната агенция „Конда”, публикувано в разрез със забраните за оповестяване на такава информация в последния момент, е посочила, че Ердоган ще спечели с 57% (сериозно разминаване от 5% в повече в сравнение с реалния резултат), което е обезкуражило част от гласоподавателите да упражнят това си право.
Както беше посочено, от действителните гласове Ердоган спечели 52% (ок. 21 млн. избиратели), последван от проф. Екмеледин Ихсаноглу (38,5% или около 15 млн. гласоподаватели) и Селяхатин Демирташ с 9,5% от вота, равняващи се на 4 млн. гласа.
Посещението на Ердоган в Севернокипърската турска република (вж. по-долу)

Поредната победа на Ердоган – след девет други спечелени избори – за пореден път доказа, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) разполага със стабилен електорален корпус, изграден основно от консервативните анадолски жители. (За повече подробности за структурата на ПСР и турския избирателен корпус вж. „Ердоган пое глътка въздух и ще може спокойно да обмисли следващите си ходове”, Общество.нет, 07.04.2014 г.)
Резултатите на проф. Ихсаноглу се оказаха силно разочароващи. Идеята, стояща зад издигането на неговата кандидатура като общ кандидат на опозицията, беше срещу Ердоган да бъде изправен човек,койтода може да апелира и към по-консервативни кръгове, разчитайки на авторитета си като бивш генерален секретар на (тогава) Организация ислямска конференция. Недостатъците на кандидатурата обаче натежаха – слаба известност вътре в Турция, липса на политически опит. Алевитите, традиционен електорат на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), не подкрепиха Е. Ихсаноглу заради твърде силната му връзка със сунитския ислям; кюрдите имаха свой кандидат и националистите сред тях не можеха да си позволят да подкрепят претендент за президентския пост, излъчен и от името на националистическата турска Партия на националистическото действие (ПНД), а пък за лявоориентираните избиратели проф. Ихсаноглу беше твърде дясноконсервативен. Цифрите подкрепят този анализ – сборът на гласовете на НРП и ПНД, получени на парламентарните избори през 2009 г. беше 17,5 млн. избиратели, а на местните избори тази пролет достигна дори 20 млн. души.
Резултатът на С. Демирташ е оценяван като добър. Съпредседателят на Народнодемократичната партия успя да консолидира сериозен брой гласове на кюрдски, леви, феминистки и други избиратели. Така бяха затвърдени добрите позиции, спечелени на местните избори и направена още една крачка към последващо разширяване на изборната база. Основната подкрепа за него беше съсредоточена в югоизточните райони на страната, но благодарение на партньорството с няколко малки леви партии кандидатъ имаше подкрепа в повечето райони на страната, включително и Истанбул.
Мандатът на действащия до този момент президент Абдулах Гюл изтичаше на 28-ми август, поради това провеждането предния ден на партиен конгрес, който да вземе решения за състава на новото правителство, ясно показва, че Гюл не е желан от Ердоган отново като силен фактор в партията.
Новото правителство показва малко промени в състава си в сравнение с досегашното.
Като предимства на новия министър-председател Ахмед Давутоглу се изтъкват неговата несъмнена ерудиция и липсата на обвинения в корупция. Посочва се обаче, че той не разполага със собствени структури в рамките на ПСР.
Повечето турски и международни анализатори възприеха положително икономическия и финансов екип. Министър на икономиката ще бъде получилият американско образование Али Бабаджан, Мехмед Шимшек запазва поста си на финансов министър, а Ердем Башчъ – ръководител на Централната банка. Това се счита за победа на либералния и технократски лагер срещу „идеологическите” им опопенти в ПСР като зам.-председателят й Нуман Куртулмуш, политик с дълга кариера в проислямските партии на Н. Ербакан, и съветника на Ердоган Йигит Булут. Куртулмуш обаче ще отговаря за Дирекцията на религиозните дела, която има огромен бюджет, надхвърлящ общия бюджет на някои от най-големите министерства, както и за турците в чужбина.
Силна приемственост е демонстрирана във външнополитическия екип – опитният дипломат Мевлюд Чавушоглу, бивш председател на ПАСЕ, заема овакантения от Давутоглу пост на външен министър, а Волкан Бозкър стана министър на европейските въпроси. Бозкър също е тежка артилерия – с опит още от времето на Тургут Йозал и Сюлейман Демирел, бивш водещ на преговорния процес с ЕС, номер две в министерството на европейските въпроси, ръководител в миналото на турската мисия към ЕС и бивш председател на комисията по външна политика към турския Меджлис.
Ръководителят на разузнаването Хакан Фидан запази поста си и заедно с новия министър на вътрешните работи – Ялчън Акдоган – ще отговарят за процеса на преговори с кюрдите и техните лидери.
Поради всички тези фактори не е реалистично да се очакват особени завои в политиката на новото турско правителство.
В понеделник, 1-ви септември, буквално едновременно се случваха две знаменателни събития – докато премиерът Давутоглу се обръщаше към депутатите от ПСР, президентът Ердоган посети признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република, където беше горещо приветстван.
В изказването си Давутоглу подчерта, че ще положи всички усилия, които зависят от него, за мира и сигурността на околните народи и държави. Силата и мощта на нашата партия, подчерта той, са в единството и твърдо се обяви срещу създаването на фракции и нестабилност вътре в структурата.
Засега декларираните цели и на президента, и на правителството остават неизменни – влизането в Европейския съюз, успешно приключване на кюрдския процес и реализиране на трите стратегии, всяка от които бележи ключова дата от турската история – т. нар. Цел 2023, Цел 2054 и Цел 2071. Съответно – стогодишнината от основаването на Републиката; 600 години от завладяването на Константинопол и 1000 години от началото на тюркското завладяване на Анатолия (Анадол). Целта до 2023 г. е ПСР и Ердоган да бъдат на власт (втори президентски мандат) и Турция да влезе в престижния клуб на десетте най-мощни икономики в света.
Не е ясно дали тези цели ще бъдат реализирани, защото пред тях има много препятствия – несигурният изход от преговорите с кюрдското малцинство, редица вътрешни и външнополитически спънки по пътя към ЕС, регионалната нестабилност, обхванала Сирия и Ирак, проблемите с бежанската вълна от юг. Не на последно място трябва да изтъкнем и въпроса дали Ердоган ще успее да удържи единството и стабилността на ПСР. Със сигурност обаче ще станем свидетели на сбъдване на прогнозата на известния и опитен турски коментатор Дженгиз Чандар, който предрича, че Ердоган ще се стреми да изгради не президентска или полупрезидентска република, а политическа система в центъра на която ще стои самият той.
Следващият тест или крачка в тази посока стои недалеч – парламентарните избори в Турция, които ще се проведат през лятото на следващата година.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2014-09-10

Какво се случва с "Ислямска държава" и в Украйна

На долния линк можете да гледате наше участие с международния редактор Русалин Венев в предаването "Още нещо" по телевизия "Нюз 7" по актуалните въпроси във връзка с извършеното от организацията "Ислямска държава" обезглавяване на американски журналист и ситуацията в Близкия изток, както и във връзка с гражданската война в Украйна.
Приятно гледане!
http://news7.bg/predavania/oshte-neshto/vsichki-videa/islyamistite-specheliha-nay-mnogo-ot-arabskata-prolet/107612#.VA4PfMKSxCO

Ако споделените мнения Ви харесват, ще се радвам да гласувате на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво!

2014-09-08

Какво се промени в Турция с избирането на Ердоган за президент на страната?

На долния линк можете да гледате наше участие с д-р Бойко Маринков, специалист по съвременна Турция и ръководител на секцията "Балканите след Втората световна война" в Института по балканистика - БАН, където съм докторант, в предаването "Буум енд бъст" по телевизия "България от еър" по актуалните политически въпроси в Турция - накъде след избирането на Ердоган за президент, какви ще бъдат ходовете на правителството на Ахмед Давутоглу и т.н.
Приятно гледане!
http://bgonair.bg/video/kakvo-se-promeni-v-turtsiya-s-izbiraneto-na-erdogan-za-prezident-na-stranata

Ако споделените мнения ти харесват, ще се радвам да гласуваш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.