Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-10-25

Моите любими книги и автори

Преди време в най-голямаа социална мрежа в света се завъртя една игра, която набра популярност - да напишеш десет книги, които са променили живота ти и да пнакараш други твои приятели да сторят същото. По принцип съм резервиран към подобни инициативи, но тук ставаше дума за книги, така че реших да се включа. Десет книги ми се сториха доста ограничаващо условие, така че изброих автори или периоди. Ще се опитам в приблизително хронологичен ред...
1. "Педро от "Черната смърт", "Островът на съкровищата" и "Черната стрела", "Оцеола" - защото запалиха любовта ми към четенето;
2. Поредицата за българска история на Людмил Вагалински (ИК "Златното пате") - защото заради тях заобичах историята и България и заради тези книжки реших да уча в НГДЕК. Ако имате възможност, задължително ги купете на Вашите деца;
3. Долу Есхил и Софокъл! Да живеят Авъл Гелий, Светоний и Плутарх! Защото ги препрочитам и досега и се старая да се уча от древните.
4. "На Западния фронт нищо ново" - първата книга на Ремарк, която прочетох в гимназията и... след това прочетох почти всичко от него....
5. "Светът след Иисус" - огромна и тлъста енциклопедия, практически нечетима, но тя ме запали по Близкия изток още като тийнейджър. Няколко години по-късно станах студент по ориенталистика, а няколко години след това - вече пиша дисертация по тези теми.
6. "Медиите под контрол" и "Необходими илюзии" на Ноам Чомски - защото ме накараха да се интересувам от света, да не си създавам илюзии, да мисля критично за медиите, пропагандата и властта.
7. Вазов и Ботев - Патриархът и Геният, останал завинаги безсмъртен под Вола...
8. Смирненски и Гео Милев - заради безумния, макар и много различен, талант и на двамата.
9. Двамата Димитровци от "Канона" - Талев и Димов - заради възрожденското у единия и модерното у другия. След "Осъдени души" Испания винаги ще предизвиква особен трепет... Заради това сега чета Сафон и Е. Мендоса...
10. Пол Остър - заради развинтената му фантазия и объркани сюжети...
Няма вече, уви, място за Никос Казандзакис, Хаджийски, Гришам, Умберто Еко, Жорж Корм...

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

2014-10-13

Michael Jackson - I Just Can't Stop Loving You



Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

2014-10-07

Ралица Трифонова - "Кой какво спечели от последната война в Газа?"

Копирано от оригиналната публикация в блога "1001 камили"

Последната война в Ивицата Газа е още един епизод от една дълга поредица от събития, в която за изминалите десет години на всеки две години между „Хамас” и Израел има сериозен сблъсък. Всяка от страните влезе в тази война с определени цели и, разбира се, с намеренията да я спечели. Ако се съди по изявленията на официалните представители в Тел Авив и Газа, и едните, и другите са победители. Фактите обаче показват, че това не е съвсем така.

Предвестниците на бурята
Първият знак за назряващ катаклизъм беше несъгласието на Израел с помирението на „Фатах” и „Хамас” и формирането на правителство на национално съгласие в края на април т.г. Към онзи момент за никого вече не беше тайна, че мирните преговори с Израел, водени от екипа на президента Аббас, са пълен провал. САЩ и ЕС изразиха готовност да работят с новото правителство. Това предизвика острата реакция на Израел, който отказа да приеме, че политическа формация, подкрепяна от „Хамас”, може да бъде призната за легитимна от международната общност. Провокациите бяха очаквани, особено ако припомним ескалацията на напрежението през есента на 2009 г., когато отново се водеха преговори между двете основни палестински движения, а насилието от страна на заселниците и израелската армия около джамията „ал-Акса” в Йерусалим стана повод да се заговори за трета интифада.
Затова за никого не беше изненада, че още щом трима млади израелски заселници изчезнаха недалеч от Хеброн в Западния бряг в началото на юни т.г., министър-председателят Бенямин Нетаняху обвини за отвличането им „Хамас”. Целта на Израел беше ясна: ние трябва да покажем на света, че „Хамас” са убийци и терористи, нямат място в бъдещото ръководство на Палестина и ние няма да водим преговори с това ново ръководство, което включва „Хамас”.
Думите на Нетаняху бяха последвани от мащабна военна кампания на нахлувания из територията на Западния бряг. Множество къщи бяха претърсвани с кучета посред нощ, а обитателите им бяха принуждавани да напуснат домовете си или директно арестувани. Израелските сили превърнаха част от къщите във военни обекти и преднамерено рушаха покъщнината. Обискирани бяха благотворителни организации, здравни центрове, офиси на медии, училища, университети и бюра за обмен на валута, а част от тях бяха затворени. Връх в тази кампания беше арестът на членове на „Хамас”, които бяха освободени при размяната на израелския войник Гилад Шалит през 2011 г., а израелското правителство беше поело ангажимента да не ги арестува повторно. Заговори се дори за прочистването на Западния бряг от движението и прогонването на всичките му членове в Газа.
Заедно с това зачестиха и бомбардировките над Ивицата. Сред набелязаните цели бяха обекти с военна цел, необитаеми пространства, а така също и такива със символична стойност като сграда, използвана в миналото от разузнавателните служби в Газа, известна като „Ас-Сафина”, фабрики за строителни материали, елементи на инфраструктурата.
Телата на тримата заселници бяха открити на 30 юни. До ден днешен няма нито едно доказателство за участието на „Хамас” в това престъпление. Въпреки всичко бомбардировките над обекти, принадлежащи на организациите от палестинската съпротива (най-вече „Хамас”, „Ислямски джихад” и „Комитетите за народна съпротива”) не спряха. В опит да отговорят на нападенията, те изстрелваха ракети срещу Израел, които в повечето случаи не напускаха пределите на Ивицата. Имаше дори случаи на загинали от тях палестинци и разрушени къщи вътре в Газа. Израелските политици настояваха „Хамас” да спре ракетите, от „Хамас” казваха, че няма да си мръднат пръста преди арестуваните им членове да бъдат освободени.

Войната е най-добрата защита, особено когато нямаш какво да губиш
Ескалацията завари Движението за ислямска съпротива в нелеко положение. След преврата през юли 2013 г., който доведе военните на власт в Египет, новото ръководство в Кайро предприе мащабна кампания срещу „Хамас”. Затворени бяха повечето от тунелите, разположени на границата с Египет, търговията от които представляваше значителна част от доходите на организацията. Икономиката на Газа претърпя загуби, в Ивицата имаше енергийна криза, която допълнително затрудни живота на населението. Политическата изолация на „Хамас” заради позицията им по сирийската криза допълнително усложни ситуацията. Всички тези трудности стимулираха движението да премине към сближаването с „Фатах”.
Оказа се обаче, че след сключването на помирението грижата за служителите от държавната администрация в Газа (около 40 хил. души), които на практика са служители на „Хамас” и не бяха получавали заплатите си месеци наред заради липсата на пари, няма да бъде поета от новото правителство. Кадрите на „Фатах”, които бяха изгонени след завземането на властта от „Хамас” през 2007 г., получиха възнагражденията си. Катар изрази готовност да преведе пари по сметките в банките в Газа, но Израел заплаши да преустанови отношенията си с тях, ако това се случи. Самите банки отказаха, тъй като бюджетните плащания са едва около 10% от обмена им. Банкоматите и банките бяха затворени и завардени от силите за сигурност (които са кадри на предишното правителство на „Хамас”) имаше демонстрации по улиците, стигна се до сблъсъци и нападения. За един период от време никой в Газа нямаше достъп до средствата си. Планът на „Хамас” за поетапно разполагане на общи палестински сили в южната част на Ивицата, което щеше да доведе до либерализиране на преминаването през граничния пункт Рафах, също остана само на хартия. Египет поставяше като условие да отвори пункта потокът на граждани през него да бъде същият както този през Ерец, нещо, което, разбира се, Израел никога нямаше да приеме. При така създалата се ситуация „Хамас” нямаше какво повече да губи.
На 8 юли цяла Газа избухна в пламъци. Войната продължи 50 дни и взе повече жертви от тази през 2008-2009 г. и от последвалата я през 2012 г.

Равносметката
По данни на ООН загиналите палестинци са над 2100, повечето от които цивилни, ранените – около 11 хил., повечето от които също са цивилни, а разрушените или сериозно пострадали къщи са над 17 хил. Бомбардирани бяха училища на ООН, в които бяха потърсили подслон жители от районите, близки до границата с Израел, или такива, чиито домове бяха сринати със земята. В момента около една трета от населението на Газа са напуснали домовете си и живеят в сгради на ООН или при роднини. Бяха нанесени сериозни поражения на инфраструктурата в Ивицата, в това число и на единствената действаща електроцентрала, което задълбочи енергийната криза. От израелска страна 66 войници и 6 цивилни бяха убити. Стотици израелски семейства напуснаха домовете си, разположени близо до границата с Ивицата, и се преселиха на север в търсене на сигурност. Точният брой на загиналите и ранените продължава да се уточнява от хуманитарните организации, които работят на терен в Газа.
В първите седмици на войната Бенямин Нетаняху търпеше редица критики за това, че във военен план израелската армия няма съществени военни постижения и военните действат хаотично, без да разполагат със солидна разузнавателна информация. „Хамас” от своя страна също публикуваше противоречива информация за отвлечени израелски войници и атакувани израелски бази от „Жабата” – поделение на Бригадите „Изз ад-Дин ал-Кассам”, специализирано във военноморските операции. От „Хамас” настояваха Израел да спре да избива цивилни, блокадата над Газа да бъде вдигната, граничният пункт Рафах да бъде отворен, да бъдат възстановени летището и пристанището в Газа, зоната за риболов да бъде разширена на 6 морски мили (съгласно Споразуменията от Осло, Израел се задължава тази зона да е 20 морски мили, след войната през 2012 г. тя е сведена до 6 мили, а малко след като започна последната война, беше ограничена до 3 морски мили). Израел отказваше първи да прекрати военните действия, докато не разруши тунелите на „Хамас” и поставяше условия за разоръжаване на организациите от палестинската съпротива.
С посредничеството на Египет бяха направени няколко опита огънят да бъде прекратен. Това се случи на 26 август. Палестинците в лицето на „Хамас”, „Ислямски джихад” и правителството в Рамалла и израелската страна се съгласиха да прекратят въоръжените действия за неограничен период от време. Израел пое ангажимента да отвори входните пунктове по границата си с Газа, през които да позволи преминаването на хуманитарна помощ и строителни материали, зоната за риболов по крайбрежието на Ивицата да бъде възстановена до 6 морски мили. Предвиждаше се също отварянето на Рафах. С изключение на последното, тези договорености връщат положението в Газа до състоянието, в което то се намираше преди войната да започне.
По-трудните въпроси като исканията на „Хамас” за пристанище и летище, освобождаването на палестинските затворници, израелските искания за разоръжаването на палестинските въоръжени групи и връщането на телата на двамата войници, убити по време на бойните действия, бяха оставени за решаване от непреки преговори, които се предвижда да се проведат през октомври.
Израел прие примирието, въпреки че трима членове на кабинета, сред които и прочулият се с крайните си възгледи министър на външните работи Абигдор Либерман, изразиха несъгласие. Говорител на американския Държавен департамент призова и двете страни да се придържат към условията на споразумението и изрази надежда, че примирието ще е дълготрайно, но подчерта, че САЩ гледат на него като възможност, а не като на нещо сигурно.

Кой е победителят?
И този път, както и в предходните войни, моралният победител се оказа палестинската съпротива. Доказателство за това е голямата подкрепа, с която тези организации се ползваха сред населението по време на офанзивата. Мнозина потребители във „Фейсбук” поставяха за профилни снимки на въоръжените крила на „Ислямски джихад”, „Хамас” и „Комитетите за народна съпротива”. В последните дни от бойните действия във „Фейсбук” се разпространяваше хаштагът „Всички сме „Хамас”. Добавяха го и мнозина, които по принцип не са привърженици на движението. Един от основните похвати на израелската политика в Газа от 2007 г. насам – чрез блокадата и военните операции да намали популярността на организацията сред палестинците и така да доведе до ликвидирането й – и този път се оказа неуспешен.
Във военен план израелските експерти изчисляват, че запасите от оръжие, с които „Хамас” и другите въоръжени групи разполагат, са спаднали до една трета, в сравнение с количествата, които са притежавали преди началото на войната. Трима висши ръководители на „Хамас” бяха убити, както и съпругата и детето на ръководителя на Бригадите „Изз ад-Дин ал-Кассам” Мухаммад Даиф. Това допълнително увеличи популярността на движението. Неговите опити да отвлече нови израелски войници, които да размени за палестински затворници, обаче, се оказаха без резултат. В тази връзка основният преговарящ по сделката от 2011 г. Гершон Баскин нееднократно коментира: „Втори „Шалит” няма да има!”.

А сега накъде?
Скоро след сключването на примирието, сякаш за да компенсира онези крайно настроени членове на кабинета, израелското правителство обяви присвояването на 400 хектара земя в Западния бряг, което според експерти е най-голямата конфискувана палестинска площ от 30 години насам.
Правителството на национално съгласие не се разпадна. Напротив, на 24 септември делегации на „Хамас” и „Фатах” се срещнаха в Кайро, за да обсъдят въпросите по прилагане на споразумението. На срещата присъстваха и двама представители на „Ислямски джихад”, което е недвусмислен знак за нарасналата роля на движението, особено ако се вярва на коментарите, че през цялото време на военните действия посредническият екип в Египет е комуникирал основно с неговите ръководители. Друг важен въпрос, който беше обсъден, е възстановяването на Газа, за което по оценки на експерти ще са нужни повече от десет години. В тази връзка е и предстоящата донорска конференция, която е насрочена за 12 октомври.
Пред Израел остава нелеката задача да се опита да оправдае поредната си военна офанзива през международната общност. Тази битка няма да е никак лека след думите на президента Аббас, който обяви от трибуната на ООН, че Държавата Палестина участва в подготвянето на проект за резолюция, който да бъде внесен в Съвета за сигурност. Палестинските правозащитни организации настояват действията на палестинското ръководство да не спрат дотук и Израел да отговаря пред Международен наказателен съд за извършването на военни престъпления в Газа. Все по-ожесточени стават и критиците вътре в Израел, които открито обвиняват премиера Нетаняху, че е направил и невъзможното, за да провали мирните преговори с палестинците, а с това – и намирането на трайно и справедливо решение на продължаващия повече от 66 години конфликт.

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

Нови статуси от "Фейсбук"

"В общество, което се управлява пасивно от свободни пазар и избори, организираната алчност винаги побеждава неорганизираната демокрация."
Мат Тайби

Големият френски политолог Морис Дюверже пише на едно място, че тези, които смятат, че са обективни, черпят вдъхновение от господстващата идеология, която изглежда "обективна" само защото е общоприета.

"Политиката е сянката на едрия бизнес, хвърлена върху обществото."
Джон Дюи

И като се възмущаваме колективно от падналия асансьор в София, който уби жена, е редно да отбележим, че причината не е в държавата. Цялата дейност по ремонта, поддръжката и контрола на асансьорите в жилищни сгради в България се извършва от частни фирми. Едни ремонтират, други ги надзирават като само фирмите за надзор били 600 !!! Отделно трети фирми вършат преустройства на съоръженията...Цялата работа е дявол на магаре! Либерализация на пазара, майка!
Галя Горанова

"Ако си мислите, че образованието е скъпо, почакайте да видите цената на невежеството."

''Най-обидното е, че в информационната война... винаги губи говорещият истината... Той е ограничен от истината, докато лъжците могат да вместят каквото им е угодно.''
Робърт Шекли

Ако тази колекцийка от статуси ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.