Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-11-20

Десет статуса от "Фейсбук"

"Не с пари, а с хора се живее!"
Н. В. Гогол

Два от парадоксите на модерния човек - карат ни да мислим "творчески" и "извън кутията", а дават едни и същи примери в книгите по темата - Стив Джобс, Боб Дилън и т.н., докато всичко се развива в един корпоративистки и консуматорски шаблон. Карат ни да мислим позитивно, без да си даваме сметка колко всъщност слепи и ограничени ни прави това.
Вижте интересната статията на професора по психология Габриеле Йотинген в "Ню Йорк Таймс": "The Problem With Positive Thinking"

По повод учудването на някои хора от резултата от протестите можем да кажем, че в политиката, както и в любовта, най-важен е крайният резултат - не кой какво е искал да стане или е мислел, че ще стане, а какво в действителност се е случило - the brutal facts and naked realities.

В почти всяка държава криенето на данъци и мрънкането са национални спортове, така че ние не правим изключение. Преди време обаче дадох примера с това как държави като бедните Дания, Ирландия, опустошените Германия и Япония успяват да се въздигнат. Често обаче ми отговарят, че причина това да не се случи е народопсихологията. Истината обаче е малко по-друга - българите в други периоди в България, общо-взето, или пък в чужбина са спазвали и спазват правилата - не хвърлят фасове и боклук и т.н. Има ли разлика в народопсихологията? Не, разбира се, просто има утвърден и наложен ред.

Тя знае три езика и не може да каже нищо свястно на нито един от тях...

Разбрах, че в последния брой на "Литературен вестник" ще има нещо интересно и го потърсих по РЕП-овете. На три места не го получават. Оказва се, че понякога е трудно, дори и човек да иска, да намери нещо за четене, различно от клюки, голи жени или футбол...

Три теми са много актуални - Крисия, Кобрата и мача с Малта.
По две изречения за всяка.
За съжаление, медиите правят лоша услуга на Крисия, Хасан и Ибрахим, помпайки им звездно самочувствие на неукрепнала възраст. Експлоатацията на децата с цел печалба е морално отблъскваща и с възможни вредни последици за развитието на самото дете, но на никого от индустрията не му пука за това.
При Кобрата нещата са сложни - и ниското, и прекаленото самочувствие са проблем. Всяка от крайностите в оценката (и преди, и след мача), не е здравословна.
За предстоящата футболна среща - браво, бе, чочев!!! Някакъв журналист пита Ивайло Чочев сега, като играе в Серия А дали е с по-високо самочувствие и Чочев го ковна, че преди е играл за ЦСКА.

По време на конференция по сигурността миналата седмица един чужд посланик изрази силно учудване защо Украйна, а не кризата в Близкия изток се счита за основна заплаха за мира и стабилността, при положение, че при украинската криза има дипломатическа мрежа за урегулиране на конфликта, включително Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други организации, докато такава липсва в случая с Ислямска държава.

Every reform movement has a lunatic fringe.
Theodore Roosevelt (1913)

"Колкото по-безупречен е човек отвън, толкова повече са демоните вътре в него."
Зигмунд Фройд


Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2014-11-15

Мнения за прехода

Статистиката, приятели, е неумолима. Данните са от публичния справочник за страните по света на ЦРУ "The world factbook".
България - население
1989 г. 9 009 018 души
2014 г. 6 924 716 души

България - раждаемост
1988 г. 13.1 на 1000 човека
2014 г. 8.92 на 1000 човека – на 210 място в света от 224 страни.

България - смъртност
1988 г. 12.0 на 1000 души
2014 г. 14.3 на 1000 човека – на 6 място в света. Пред нас с по-висока смъртност са само пет страни: ЮАР, Украйна, Лесото, Чад и Гвинея-Бисау. Даже Афганистан е зад нас.

България - детска смъртност
1989 г. 7.5 на 1000 раждания
2014 г. 15.08 на 1000 раждания - за 25 години детската смъртност се е повишила двойно.

България – естествен прираст
1988 г. 1.1‰
2014 г. - 8.3‰ или 229 място в света от 233 страни. България е една от четирите най-бързо топящи се страни в света.

Социологът доц. Иво Христов пише, че рекапитулацията от изминалите 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта.
Една средно развита европейска страна като нашата, с относително развити икономика, индустрия, сложни системи за управление, добре развито селско стопанство, прилично ниво на здравеопазване, добра социална и осигурително-пенсионна система, въобще страна, която за предходните 45 г. от периферно селско общество беше стигнала до равнището на страна, създаваща електроника и роботехника… Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят. Българското население от 9 млн. души през т.нар. преход се стопи до около 5.5 млн. души днес. Имаме повече от 2.5 млн. души, които са емигрирали - това е, всъщност, българският кръвен данък, който платихме за глобализацията. Най-лошото е, че качеството на останалия човешки капитал в страната е доста ниско.
Ние нямаме армия, имаме полиция, която да осигурява стабилността на режима, установен за тези 25 г. на територията ни. Разбира се, всякакви алтернативни, относително високоразвити източници на технологии и на ноу-хау бяха ликвидирани, тъй като имаха потенциал за осъществяване на реална конкуренция. Значителна част от перспективният човешки капитал очаквано беше засмукан в полза на новия цивилизационен и военен център на Запад.
С риск да бъда обвинен за пореден път в черногледство ще кажа, че в България няма добре структурирани сили с идеи, които да се противопоставят на сегашното политическо статукво. А това, което е останало като българско общество е с ниско качество, с разкъсани социални връзки и най-вече - с липса на консолидирани социални групи, които да осъзнават цялата бездна и маразъм на сегашното ни битие. И второ - как на тази база, евентуално, някой ще се опита да открие онзи коридор от възможности, който е обективно застъпен и с усилия, воля и организация да влезе в него?
Ще дам един пример, по аналогия. След Първата световна война България пак е на страната на губещите, но само за 7-8 години, през 1927 г. държавата ни е със стабилизирано стопанство, а българският лев - конвертируем. Нищо подобно не виждаме след последните 25 г.
Питате ме дали моите анализи не обезсърчават хората… Но това е все едно да се ядосвате на лекаря, който ви казва каква е вашата диагноза.
Уморих се да повтарям това клише, но първото условие за градивно социално действие е, все пак, да имаме адекватна оценка на ситуацията около нас. Всякакво замазване на картината с нищо не допринася за позитивно действие.

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2014-11-07

Прашинки

Преди време срещнах една приятелка - изглеждаше зле: бледа и недоспала. Сподели, че има проблеми с това, че дълго време не си намира работа. Онзи ден я видях отново. Прегръщаха се с новия й приятел, изглеждаше фантастично, дори си беше намерила работа по нейната рядка специалност. Извод - безработицата, бедността и безперспективността са страшни злини, но най-доброто лекарство си остава любовта.

За пръв път в читателската ми кариера започвам да чета един след друг три гадни романа на автори, които по принцип харесвам (извратения и с много тъжен финал "Марина", "Предателство" и роман на Доктороу, оказал се разочарование след готиния "Призраци в Ню Йорк"). Спасението дойде с меланхоличния и мек като ирландския торф, за който се разказва, "След багера" на Джак Харт. И, да, ако сте пропуснали неговите "Размишления в катраненото буре", поправете грешката.

Прави ми впечатление, че напоследък под, примерно, снимки на момичета, може да се прочетат коментари от типа на "Много красива!". Добре де, мацето е хубаво, но къде изчезна едно малко "си"? А след това същите тези коментиращи се смеят на нашите приятели и колеги араби, които учат български, че казвали "Ти шегуваш". Ми от Вас гледат!!!

"Да си загрижен за другите хора днес е много опасна идея."
Ноам Чомски
"If you care about other people, that's now a very dangerous idea."
Noam Chomsky

Според доста русофоби у нас Мъртво море е мъртво, защото Путин го е убил.

По телевизиите се напълни с експерти по Близкия изток, точно както преди време изведнъж всички разбираха от Украйна. Преди година и половина, когато една малка група говорехме за ал-Каида в Сирия и чуждата помощ за опозицията, бяхме комплиментирани като асадисти, путинисти, развиващи теория на конспирацията. Днес точно тези, които говореха, че няма ал-Каида в Сирия обясняват какво представлява ал-Каида в Сирия. Няма по-голямо морално удовлетворение от това напълно да прегърнат тезата ти, която са отхвърляли.
P. S. Този известен иракски журналист, който заради химическата атака предвиждаше американски удар срещу Дамаск до края на август 2013 г., сега отново дава прогнози.

В почти всяка държава криенето на данъци и мрънкането са национални спортове, така че ние не правим изключение. Преди време обаче дадох примера с това как държави като бедните Дания, Ирландия, опустошените Германия и Япония успяват да се въздигнат. Често обаче ми отговарят, че причина това да не се случи е народопсихологията. Истината обаче е малко по-друга - българите в други периоди в България, общо-взето, или пък в чужбина са спазвали и спазват правилата - не хвърлят фасове и боклук и т.н. Има ли разлика в народопсихологията? Не, разбира се, просто има утвърден и наложен ред.

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

"Няма никой вкъщи"

Дубравка Угрешич, „Няма никой вкъщи“, есета, С., „Факел експрес“, 2006 г., превод от хърватски – Людмила Миндова, моя колежка от Института по балканистика – БАН.

Отдавна се канех да пиша за нейните есета. Те засягат множество теми – Балканите, сблъсъците и симбиозата на различни култури на различни места по света, проблеми на съвременната епоха, видяни то един закачлив, необичаен, лек и интересен начин. Конкретният повод да седна да пиша обаче е един аспект, на който Дубравка Угрешич е посветила немалко страници – гурутата и тяхната фалшива, ерзац-литература.
„Пазарно нестабилната баналност краде безочливо езика на високото изкуство (Джаки Колинс се рекламира като холивудския Марсел Пруст), на високата медицина (лаксативите ги рекламират все известни лекари, нали), на високата наука и култура с единствената цел да повдигне собствената си пазарна стойност.“ … Тъй като „всеки продава това, което има, само пустотата продава онова, което й липсва.“ (стр. 43)
Стремежът е човешката болка от раздялата, от загубата или нещо друго, да бъде преведена на езика на болестта. „Защото болестта се лекува, за нея има лекари, психолози, психотерапевти, лекарства, self help-индустрия. А идеологията на света без болка я поддържа именно индустрията: медиите, телевизията, с която се забавляваме до смърт, култовете на здравия дух в здравото тяло, гурутата, които ни учат как да бъдем в достлук със своя inner self, как да се помирим със света, как да живеем в хармония… В съвременния свят душевната болка е сведена до болест, с която при добра воял бихме могли да се справим, а физическата болка – в мода като „самобичуващи“ обици и татуировки.“ (стр. 61)
Актуалната глобална икона, пише Дубравка, е сърцето. „Тази културна вманиаченост на нашето съвремие по сърцето ме кара да съм нащрек: да, явно със сърцето на света наистина нещо не е наред.“ То има „многобройни рекламни агенти, горещи привърженици, все по-предани свещеници и все по-всеотдайни поданици.“ Сред адептите му бяха или са принцеса Даяна (кралската особа с обикновено сърце), Опра Уинфри, Мадона („Frozen“), Паулу Коелю. Проблемът обаче е в подмяната на понятията – „Без да усетим доброто старо понятие правда изчезна не само от сцената на масовата култура, но и на всекидневния живот и понеже хората явно усетиха, че нещо твърде важно им липсва, те замениха по-тежкото и строго понятие правда с по-лекото, по-меко и разтегливо понятие сърце. От разменените епруветки, от незабележимата и лукава транзакция се роди глобално ангелско братство, глобална сапунена опера със свои производители, изпълнители и консуматори. При това вече изобщо не е ясно (а стана и все едно) кое точно е реалният ни живот и кое – неговата симулация. Тъй или иначе, сълзите се леят, светът се плацика в сапунената пяна и си е все така съвършен, както винаги.“ (стр. 63-5)
Доскоро децата бързаха да пораснат. Днес не само че те отказват да растат, но и възрастните искат да се вдетинят – „I am just a kid“ е фраза, която може да извини всичко и моментално освобождава от отговорност. (стр. 69). Това не би било възможно и „без мощната роля на индустрията – онази, която се грижи за тялото и онази, която се грижи за духа – благодарение на първата хората стават все по-млади, а благодарение на втората – все по-глупави.“ (стр. 71)
„Макар че живеем в свят, в който всичко е образ, глобалният поглед върху света е по-неясен откогато и да било.“ (стр. 91)
„Celebrity е феномен, който се появи заедно с медиите, celebrity е медийно феноменологично чудо. Преди хората ставаха известни благодарение на делата си. Герои, художници, изследователи, лекари, откриватели, артисти, куртизантки, шпиони, пълководци, убийци и светци – всички те са заслужили своята светла или тъмна лична аура с тежък и упорит труд. Celebrities, или съкратено целебси, са звезди, които принадлежат към съвсем различна орбита и друг (доста по-капризен) закон и ред.
“The celebrity is a person who is known for his wellknownness” – определи феномена американският културолог Даниъл Бурстин. Звездите умират и угасват, а безкрайното небе трябва непрекъснато да се попълва с нови. Затова медиите произвеждат звезди по принципа на нулевото значение. Целебсът е празен екран, върху който останалият свят прожектира собствените си значения. Целебсът е културен текст, текст на масовата култура.
Много целебси се стремят да бъдат пазарно мултифункционални. Звездите са наши идоли, пророци, шоумени, представители на нашите политически (Боно), религиозни (Р. Гиър), екологични (П. Андерсън) и други убеждения. Звезди са авторите на книгите, които четем и които четат и нашите деца (Мадона, Траволта), дизайнерите на дрехите, аксесоарите и парфюмите, които носим, на храните, които ядем (Дж. Лопес, Пол Нюман).
Целебсите са и пророци!!! Техните послания трябва да са ясни, истинни и в синхрон с основния догмат на вярата и всеобщата житейска мъдрост. Репертоарът на техните откровения варира и те ни казват по нещо за любовта, състраданието, саможертвата, самоуважението, уважението към другия, постигането на хармония, искреността и т.н. По житейски катехизис не се различават особено от богословски книги и социалистически читанки. Тези ясни, истинни и съборни послания на нашите съвременни пророци са хубави и удобни за цитиране.
Тъй като са писани между 2000 и 2005 г., тези есета често споменават името на модния тогава пророк и гуру П. Коелю – писател, пророк, философ, държавник без държава, духовен водач на известните и неизвестните, на бедните и на богатите, на млади и на стари. Съвсем спокойно днес бихме могли да заменим Коелю с Елиф Шафак, например, тъй като тя е същият случай - тюрлю-гювеч, говорещ ни за суфизма по най-елементарен начин, поръсващ с щипка трагични исторически събития някои от романите си и самоориентализирала (по Едуард Саид) се дама. Универсалността на извода и валидността му напред във времето показва, че Дубравка Угрешич е била права.
Благодаря за вниманието и приятно четене на книгата й :)

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.