Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2014-11-07

"Няма никой вкъщи"

Дубравка Угрешич, „Няма никой вкъщи“, есета, С., „Факел експрес“, 2006 г., превод от хърватски – Людмила Миндова, моя колежка от Института по балканистика – БАН.

Отдавна се канех да пиша за нейните есета. Те засягат множество теми – Балканите, сблъсъците и симбиозата на различни култури на различни места по света, проблеми на съвременната епоха, видяни то един закачлив, необичаен, лек и интересен начин. Конкретният повод да седна да пиша обаче е един аспект, на който Дубравка Угрешич е посветила немалко страници – гурутата и тяхната фалшива, ерзац-литература.
„Пазарно нестабилната баналност краде безочливо езика на високото изкуство (Джаки Колинс се рекламира като холивудския Марсел Пруст), на високата медицина (лаксативите ги рекламират все известни лекари, нали), на високата наука и култура с единствената цел да повдигне собствената си пазарна стойност.“ … Тъй като „всеки продава това, което има, само пустотата продава онова, което й липсва.“ (стр. 43)
Стремежът е човешката болка от раздялата, от загубата или нещо друго, да бъде преведена на езика на болестта. „Защото болестта се лекува, за нея има лекари, психолози, психотерапевти, лекарства, self help-индустрия. А идеологията на света без болка я поддържа именно индустрията: медиите, телевизията, с която се забавляваме до смърт, култовете на здравия дух в здравото тяло, гурутата, които ни учат как да бъдем в достлук със своя inner self, как да се помирим със света, как да живеем в хармония… В съвременния свят душевната болка е сведена до болест, с която при добра воял бихме могли да се справим, а физическата болка – в мода като „самобичуващи“ обици и татуировки.“ (стр. 61)
Актуалната глобална икона, пише Дубравка, е сърцето. „Тази културна вманиаченост на нашето съвремие по сърцето ме кара да съм нащрек: да, явно със сърцето на света наистина нещо не е наред.“ То има „многобройни рекламни агенти, горещи привърженици, все по-предани свещеници и все по-всеотдайни поданици.“ Сред адептите му бяха или са принцеса Даяна (кралската особа с обикновено сърце), Опра Уинфри, Мадона („Frozen“), Паулу Коелю. Проблемът обаче е в подмяната на понятията – „Без да усетим доброто старо понятие правда изчезна не само от сцената на масовата култура, но и на всекидневния живот и понеже хората явно усетиха, че нещо твърде важно им липсва, те замениха по-тежкото и строго понятие правда с по-лекото, по-меко и разтегливо понятие сърце. От разменените епруветки, от незабележимата и лукава транзакция се роди глобално ангелско братство, глобална сапунена опера със свои производители, изпълнители и консуматори. При това вече изобщо не е ясно (а стана и все едно) кое точно е реалният ни живот и кое – неговата симулация. Тъй или иначе, сълзите се леят, светът се плацика в сапунената пяна и си е все така съвършен, както винаги.“ (стр. 63-5)
Доскоро децата бързаха да пораснат. Днес не само че те отказват да растат, но и възрастните искат да се вдетинят – „I am just a kid“ е фраза, която може да извини всичко и моментално освобождава от отговорност. (стр. 69). Това не би било възможно и „без мощната роля на индустрията – онази, която се грижи за тялото и онази, която се грижи за духа – благодарение на първата хората стават все по-млади, а благодарение на втората – все по-глупави.“ (стр. 71)
„Макар че живеем в свят, в който всичко е образ, глобалният поглед върху света е по-неясен откогато и да било.“ (стр. 91)
„Celebrity е феномен, който се появи заедно с медиите, celebrity е медийно феноменологично чудо. Преди хората ставаха известни благодарение на делата си. Герои, художници, изследователи, лекари, откриватели, артисти, куртизантки, шпиони, пълководци, убийци и светци – всички те са заслужили своята светла или тъмна лична аура с тежък и упорит труд. Celebrities, или съкратено целебси, са звезди, които принадлежат към съвсем различна орбита и друг (доста по-капризен) закон и ред.
“The celebrity is a person who is known for his wellknownness” – определи феномена американският културолог Даниъл Бурстин. Звездите умират и угасват, а безкрайното небе трябва непрекъснато да се попълва с нови. Затова медиите произвеждат звезди по принципа на нулевото значение. Целебсът е празен екран, върху който останалият свят прожектира собствените си значения. Целебсът е културен текст, текст на масовата култура.
Много целебси се стремят да бъдат пазарно мултифункционални. Звездите са наши идоли, пророци, шоумени, представители на нашите политически (Боно), религиозни (Р. Гиър), екологични (П. Андерсън) и други убеждения. Звезди са авторите на книгите, които четем и които четат и нашите деца (Мадона, Траволта), дизайнерите на дрехите, аксесоарите и парфюмите, които носим, на храните, които ядем (Дж. Лопес, Пол Нюман).
Целебсите са и пророци!!! Техните послания трябва да са ясни, истинни и в синхрон с основния догмат на вярата и всеобщата житейска мъдрост. Репертоарът на техните откровения варира и те ни казват по нещо за любовта, състраданието, саможертвата, самоуважението, уважението към другия, постигането на хармония, искреността и т.н. По житейски катехизис не се различават особено от богословски книги и социалистически читанки. Тези ясни, истинни и съборни послания на нашите съвременни пророци са хубави и удобни за цитиране.
Тъй като са писани между 2000 и 2005 г., тези есета често споменават името на модния тогава пророк и гуру П. Коелю – писател, пророк, философ, държавник без държава, духовен водач на известните и неизвестните, на бедните и на богатите, на млади и на стари. Съвсем спокойно днес бихме могли да заменим Коелю с Елиф Шафак, например, тъй като тя е същият случай - тюрлю-гювеч, говорещ ни за суфизма по най-елементарен начин, поръсващ с щипка трагични исторически събития някои от романите си и самоориентализирала (по Едуард Саид) се дама. Универсалността на извода и валидността му напред във времето показва, че Дубравка Угрешич е била права.
Благодаря за вниманието и приятно четене на книгата й :)

Ако публикацията ти харесва, можеш да я подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

Няма коментари: