Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-04-07

Михаил Мирчев - "Динамика в структурата на обществото: шоковото социално разслояване и неравенство в България"

Предлагам с известни съкращения текстът на социологът проф. д-р на социологическите науки Михаил Мирчев, публикуван в кн. 7-8/2014 г. на сп. "Понеделник", стр. 75- 81

Тук ще концентрирам вниманието си върху социалното неравенство – доколкото то е наистина ключов и комплексен обществен проблем. По времето на т.нар. преход то ШОКОВО се разтвори към двете крайности – нагоре към свръхбогатството и властта и надолу към деградираща бедност и изолация. 
Вследствие от двете вълни: 1990–1994 г. и 1996–1998 г. в гражданската структура на българското общество се оформиха два социални полюса – на свръхбогатството и на изключващата свръхбедност; на 1% (около 25 хил. семейства, домакинства; до 100 хил. души) с концентрация на огромно богатство и власт срещу 20% (над 1.5 млн. души) затиснати от мизерия и малограмотност, от безпомощност и изолация, от обществено изключване.
Става дума за два специфични групови и общностни интереса, които се отделят и противопоставят не просто един срещу друг, но и срещу обществото като цяло. 
Едните – отгоре – поради своята мощ (икономическа, медийна и политическа), субективното си високомерие и поради алчността да приватизират обществото като цяло (отказвайки се от моралната си ангажираност с него).
Другите – отдолу – поради своята неадаптивност към съвременните условия за труд и благоденствие, поради общностно потъване в асоциалност и девиации, поради субективното си самовъзприемане като жертва на обществена дискриминация. Последното измества мотивацията им от стремеж към адаптиране в съвременното общество и интегриране в него към спекулативно самостигматизиране, към гражданска агресивност от позицията на аутсайдерство и съответна разрушителност на блага, норми, ред, спокойствие в обществото.
Иначе казано, при едните – богатството и властта, манталитетът и ценностите ги водят по път към цивилизационно отделяне ОТ и НАД обществото (национално, българско, традиционно в рамките на държавата).
При другите – бедността и изолацията, общностното капсулиране в гета и сиви зони ги водят по път към цивилизационно пропадане ПОД и ВСТРАНИ от обществото – към социална и трудова, ценностна и общожитейска примитивизация, към форми на лична зависимост и жесток патриархат.
В един обобщен ракурс обществото е в бърз процес на фрагментиране, на изпускане на социалната връзка с цялото, на свиване на субективния обществен хоризонт до обхвата на бита и микрообщности с доминиращи ценности на колективен егоизъм. 
Възприятието на горната обективна реалност УДВОЯВА негативните ефекти и силата на значимостта им.
Спрямо чувството за граждански свободи обществото също се разделя и поляризира. 
Едните хора, общности и слоеве приемат свободата като егоистична привилегия – като освободеност от всякакви ред и законност, дълг и съвест, гражданска отговорност и съпричастност. Опитват се да налагат корупцията и лобизма. Те изповядват цинизма като верую на успеха и прагматизма.
Тези хора се рекрутират както от високите стратификационни зони на елитите, така и сред ниските аутсайдерски и маргинални общности и слоеве. Отгоре имаме царствени особи, звезди, абонирани за властта. Отдолу имаме гетотартори и квартални феодали.
За тях е изключително удобна постмодерната идеологема „всичко е въз- можно, everything goes“, в смисъл на „всичко е позволено, ненаказуемо“. Това по същество е свобода на десоциализацията и ценностната дезинтеграция от обществото и неговите норми и институции.
Преди всичко средните слоеве, служителите и част от интелигенцията, законно действащият бизнес и социализираните ниски слоеве имат нужда от просветено и отговорно лидерство от страна на възможно по-голяма част от елитите. Заради това те приемат свободата като възможност за демокрация и толерантност, за взаимен напредък, за балансиране между личната изява и просперитет и обществените ползи и развитие, вкл. свобода за благотворителност и хуманистична активност, за благородна обществена мисия и патриотизъм. За съжаление, известно е, че у нас седната класа е поставена на изпитание, а социализираните ниски слоеве с мъка удържат тази си позиция.
Спрямо идеята, че съвременната държава може да бъде и трябва да остане държава на социалната справедливост, обществото също се поляризира:
Откъм единия полюс застават хората, изпитващи абсолютно неверие, че такова нещо е възможно в обществото на парите и алчността, на безкомпромисен индивидуализъм и заучен хедонизъм, или поради фашизоидната идея, че който може да успява, нека неограничено да се ползва от обществените ресурси и блага, а останалите „неудачници“ да вегетират някъде встрани.
Откъм другия полюс застават възрастните хора с болезнена носталгия по времената на „равенство и справедливост“, на „обществена отговорност и идеализъм“, на „честен труд и достоен живот“, която ги озлобява към съвременното общество и прави невъзможна адаптивността им, озлобява ги към младите поколения, към политическите елити, към държавата като цяло. Откъм този обратен полюс застават и онези млади хора, които не желаят да приемат циничния прагматизъм на новото време, които съхраняват колективистична нагласа и идея за гражданска и национална кауза, които искат да се реализират като хуманни и благородни хора.
Накрая, става поляризиране спрямо идеята за солидарно общество.
Откъм единия полюс са хората, които вече просто не разбират тази дума, носят недоразвити сетива за проявите на емпатия и солидарност, високомерно презират "лудите", изповядващи тази ценност.
Откъм обратния полюс са хората, които разбират принципа на солидарността и го споделят – не само на микроравнище, в своето обкръжение, сред семейството, приятелите и близките си, но и на средно равнище (сред професията, населеното място, религиозната общност, поколението, субкултурната общност) и дори на макроравнище – по отношение на нацията и държавата, на обществото като цялостен организъм и система.

Рязко спадна УПРАВЛЯЕМОСТТА на поляризираните социални неравенства и ценностни несъвместимости.
Пред повечето от сегашните социални конфликти властта и политиците се оказват нискоефективни:
1) с остарял инструментариум;
2) често пъти с неадекватно мислене или с изостанали или с прекалено футуристични представи;
3) още по-често с остър недостиг на воля и последователност, на смелост и отстояване;
4) с липса на гъвкавост и изобретателност.
Вълните и цикли на номенклатурна подмяна, резултират в срив на кадровия капацитет в цевтралната и местната власт – като професионализъм, като производителност, като мотивация за добра работа,
Общо взето, през годините на Прехода управляващите партии и властите не се занимаваха с овладяване на шоковите неравенства и съхраняването на социалната връзка, а обратно – именно те генерираха шоково скоростен процес на поляризация в обществото:
1) икономическа и подоходна;
2) регионална и селищна;
3) професионална и образователна;
4) етно-народностна и религиозна;
5) криминално-мафиотска и гражданска;
6) моралноповеденческа и идеологическа.

Социалните неравенства – стимулиращи развитие или разпадащи обществото
Разбира се, следва ясно да се каже, че няма реално общество без социални неравенства, без стратификационна йерархия, без ветрило от елитите и привилегированите слоеве и съсловия до низините и бедните, до хората със свити възможности и затруднен достъп до блага.
Но има естествени неравенства и разумни норми за обществено закрепване и удържане на неравенствата. Неравенства, които остават в рамките на взаимната толерантност, на идеята за поне минимум социална справедливост и гражданска солидарност. Това са неравенства, които стимулират общественото развитие, мобилизират гражданската енергия, произвеждат доброкачествена еволюция в обществото като цяло.
Обратно, има и изкуствени деформиращи неравенства, разрушаващи социалната връзка, ескалиращи класови и общностни конфликти, неравенства, които взривяват обществата, обезсилват държавите – тласкат немалки общности към трайбализъм и сепаратизъм, връщат немалки общности и дори цели социални слоеве към примитивност и архаизъм.

Стимулиране на модернизация и развитие или продължаващ процес на масово изключване и деградиране
Сегашната структура на социалното неравенство в България като цяло не е стимулираща към модернизация и развитие. Това е така, преди всичко поради това, че се:
1) спира общото развитие на човешкия капитал;
2) подронва силата на държавата и способ- ността и` за модерна и градивна социална политика.
Големи граждански сегменти са в ситуация на маргинализация и изключване, изтласкани са към или зад чертата на образователно и културно деградиране, на трудова негодност и гражданска непълноценност.
Така се наблюдава радикална несъвместимост между:
• кастово самоизолиращото се съсловие на богатството и просперитета срещу масови и компактни общности в изолация под чертата на деградиращата мизерия, с архаични племенни форми на бит и колективност;
• общности и слоеве с модерна образованост, владеене на информацията, духовни интереси и интелектуална способност срещу масови и компактни общности и слоеве, запечатани в примитивна неграмотност, умствена недоразвитост, гражданска несъстоятелност;
• общности с космополитна ценностна ориентация и стил на живот, с динамична мобилност на живота, кариерата и общуването срещу общности и слоеве, закрепостени към рода и мястото, към феодални структури на поминък, със страха на гражданска безпомощност пред властта на силните и властните.

Ключова задача пред българската социология и българското общество е да разпознава тези проблеми, да търси техните решения и да работи за преодоляването на тези дисбаланси.


Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво. 

Няма коментари: