Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-06-18

Глобалната тайна война на американските спецчасти

Автор: Ник Търс, американски геополитически анализатор, автор на пет книги за военните кампании и военната стратегия на САЩ

От 11 септември 2011 насам, американските специални части набъбнаха по всички възможни параметри, като започнем от числеността и свършим с бюджета им. Но най-показателно е експоненциалното нарастване на разполагането на тези части по целия свят. В момента те присъстват на територията на 70% от държавите по света, което за пореден път показва мащабите на тайната война, която се води навсякъде - от Латинска Америка до най-затънтените части на Афганистан та до информационните атаки, осъществявани в киберпространството.
Според докладите по време на управлението на президента Буш-младши части за специални операции са били разположени в около 60 различни държави по света. През 2010 г. броят на държавите, където има такова присъствие, е нараснал до 75 (по данни на Карън де Йънг и Грег Джафи от "Washington Post"). Година по-късно говорителят на американските Сили за специални операции (SOCOM) полковник Тим Най заяви, че се планира присъствието на части на SOCOM в 120 страни, чиито брой днес е още по-голям.
Според майор Робърт Бокхолт от PR-отдела на SOCOM през 2013 г. елитни специални части на САЩ са били разположени в 134 държави. Този впечатляващ ръст от цели 123% при управлението на президента Обама демонстрира как - наред с конвенционалните методи за водене на война, кампаниите на ЦРУ, залагащи на безпилотните летателни апарати, т.нар. "обществена дипломация" и мащабния електронен шпионаж - САЩ се ангажират с още една значима и развиваща се форма на демонстрация на сила извън техните граници. Тъй като са предимно тайни, повечето от тези операции се осъществяват от най-елитните военни части на Америка далеч от любопитните погледи, вниманието на медиите и всеки друг страничен наблюдател, което обаче повишава шансовете за непредвидени поврати и катастрофални последици.

Разширяването на SOCOM
Създаденото през 1987 т. Командване на Силите за специални операции на САЩ, демонстрира стабилно развитие в периода след 11 септември 2001. Според някои данни в края на 2014 г. числеността на SOCOM e достигнала 72 хиляди души срещу едва 33 хиляди през 2001 г. Финансирането му също нараства в геометрична прогресия, като началният му бюджет от 2,3 млрд. долара през 2001 г. достигна 6,9 млрд. през 2013 г. (като добавим допълнителното финансиране цифрата набъбва до 10,4 млрд. долара). Рязко нараства и броят на разположените извън границите на САЩ служители на SOCOM - от 4900 през 2001 г. до 11 500 през 2013 г.
В рамките на командването са подчинени т. нар. "специални оперативни агенти" - зелени барети и рейнджъри, "морски тюлени" и командоси от Delta Force, специализирани екипажи на хеликоптери и катери, както и цивилен персонал.



Специални операции във всяка точка на планетата
Шефът на SOCOM адмирал Уилям Макрейвън не крие желанието си да разположи свои сили във всяка точка на планетата. 
Според командването на SOCOM обаче дори дислокацията на негови части в 134 различни държави по света не е достатъчно за да се "реагира адекватно на всички рискове". Затова през ноември 2013 г. то обяви плановете си да намери потенциални партньори в IT-сектора, които да са в състояние "да създават и развиват нови уебсайтове, предназначени за чуждестранната аудитория", под ръководството на т.нар. Транснационална мрежова инициатива, която също е част от SOCOM. Предвижда се, тези "приспособени" уебсайтове да станат част от вече съществуващата глобална мрежа от десетки пропагандни интернет-страници, които на пръв поглед представляват съвсем легитимни новинарски агенции, но на практика се управляват от различни военни ведомства, като сред тях са такива интернет-издания като CentralAsiaOnline.com, sabahionline.com (чиято целева аудитория е Сомалия), сайтът Al-Shorfa.com, предназначен за Централна Азия или пък Infosurhoy.com, който визира Латинска Америка.
Активността на SOCOM в киберпространството намира израз и в усилията му, целящи установяването на максимално тесни контакти с управленските структури в самите САЩ. „Поддържаме връзки с всяка институция във Вашингтон – като започнем с ЦРУ и свършим с ФБР и Агенцията за национална сигурност, включително националната Агенция на геопространствено разузнаване и Агенцията за военно разузнаване“ – заяви командващият SOCOM адмирал Макрейвън по време на миналогодишната кръгла маса в Центъра „Удроу Уилсън“ в американската столица. В доклада си той изброи 38 департаменти и агенции, с които SOCOM поддържа особено тесни контакти.

Една от зоните с най-много американски намеси е Африка
През 2014 г. САЩ са осъществили 674 военни дейности (операции, съвместни учения, стрелби, безпилотни удари, доставки) на територията на цяла Африка (при 546 за 2013 г.). Сред страните, в които това се случва, са Нигерия, Мали, Либия, Уганда, Етиопия, Джибути, Кения и други. Сред държавите, участвали в съвместни учения със САЩ, са Мароко, Сенегал, Камерун, Малави. АФРИКОМ е извършил и морски военни учения, в които участие са взели Алжир, Италия, Либия, Малта, Мароко, Тунис и Турция.
През последните няколко години американски плацдарми, мини-бази и летища се появиха в Сенегал, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Централната африканска република, Южен Судан, Уганда, Кения, Етиопия и пр. Всичко това подсказва, че САЩ се подготвят за дълъг престой в Африка.
Години наред американските военни настояваха, че техните усилия в Африка са минимални по мащаб. Африканският команден център (АФРИКОМ), както и служителите, отговарящи за връзките с обществеността, настояват, че в Африка има само една база - лагер "Лемониер" в Джибути. 
Сред приоритетите на американските части на Черния континент са борбата с групировките "Боко Харам" и "Аш-Шабаб", помощта за съвместните френско-африкански интервенции в Мали и Централната африканска република; опитът да се унищожи останалото от бойните единици на Джоузеф Кони в Централна Африка и борбата с болестта ебола в Западна Африка.
Интересно е, че през 2000 г. Институтът за стратегически изследвания към Военния колеж на американската армия излиза с доклад, озаглавен "Африканската среда за сигурност". Въпреки че в него се споменава за "вътрешни сепаратисти или бунтовнически движения" в "слаб стадий на развитие", както и недържавни актьори като милиции и "армии на военни вождове", няма споменаване за ислямски екстремизъм или големи международни терористични заплахи. Преди 2001 г. САЩ не е разпознавала съществуването на терористични организации в африканските територии под Сахара, а висша фигура от Пентагона каза, че най-опасните ислямски групи не са извършвали терористични актове извън Сомалия.
Въпреки вложените милиарди долари в изграждането на военни бази, въоръжаването на съюзници, събиране на информация, водене на войни чрез посредници, покушения и стотици военни операции, нито едно от тези действия не дава очаквания резултат, тъй като заплахите нарастват. Например, миналата година сомалийски групировки "са планирали или извършили изключително сложни и смъртоносни атаки в Сомалия, Кения, Уганда, Джибути и Етиопия", смята АФРИКОМ. Смъртоносното засилване и разстилане на Ал-Шабаб е по-скоро правилото, а не изключението в Африка. 
Командирът на АФРИКОМ ген. Родригез разкри пред Сената, че вследствие на това, че екстремистки организации са започнали да използват усложнени самоделни взривни устройства, броят на жертвите от подобен род атаки се е увеличил с около 40% през 2014 г.
В Северна и Западна Африка терористични и престъпни мрежи като  Ал-Каида в Магреб, Ансар ал-Шариа, ал-Мурабитун, Боко Харам, Ислямска държава продължават да набират сила и поле за действие. 

Възможните нежелани последици от глобалната тайна война
Макар че мнозина от избирателите, гласували за първи път за Обама през 2008, го смятаха за „кандидат на антивоенния лагер“, на практика той се оказа твърде войнствен върховен главнокомандващ. Така, докато администрацията му следеше изтеглянето на американските части от Ирак (процес, който в дипломатически план беше подготвен още от Буш-младши) и съкращаването на военното присъствие в Афганистан (след мащабния ръст на американската военна активност в тази страна), президентът се ангажира с нарастването на американското военно присъствие в Африка, подновяването на активността в Латинска Америка и трудните преговори за възстановяване на баланса, т.е. за т.нар. „азиатска ос“.
Паралелно с това Белият дом пое курс към експоненциално разширяване на американската „безпилотна война“. Според едно проучване на Бюрото за журналистически разследвания в Лондон, докато Буш-младши е инициирал 51 удара с безпилотни летателни апарати, при управлението на Обама броят им вече надхвърля 330. Само през последната година САЩ бяха ангажирани с военни операции в Афганистан, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен.
От друга страна, разобличенията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън демонстрираха невероятния размах и глобалния обхват на електронното следене, осъществявано от САЩ при управлението на Обама. 
През последните години обаче, непредвидените последици от военните операции на САЩ провокираха възмущение и недоволство, рязко повишавайки напрежението в цели региони. 
Тъй като специалните операции се провеждат в пълна секретност, обикновените американци едва ли имат представа къде биват изпращани техните военни сили, какви точно задачи изпълняват и какви последици биха могли да се очакват в крайна сметка. Както посочва полковникът от резерва на американската армия и професор по международни отношения в Бостънския университет Андрю Басевич, активното използване на специалните части по време на управлението на Обама значително е намалило отчетността на Департамента по обраната, укрепило е „имперския модел“ на президентско управление и е подготвило почвата за воденето на безкрайна война. Според него: „прехвърлянето на все повече военни функции към специалните части прекъсва и без това слабата връзка между войната и политиката и войната започва да се води заради самата война“.

Използвани са материали от списанията "The Nation", "Геополитика" и други.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: