Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-08-31

Туркменски газ в Европа? Няма да е е скоро!

Съществуват множество причини защо твърде вероятно засега нищо няма да излезе от идеите да се доставя газ от Туркменистан. Сред тях са:
- Съществуват редица нерешени въпроси за статута на Каспийско море и спорове с Азербайджан;
- Няма построен тръбопровод, не са извършени и предварителните икономически, теренни и други проучвания;
- Няма свободни обеми газ - Русия и Китай изкупуват почти всички обеми туркменски газ. През септември 2007 г. започна строителството на газопровод до Китай, който да доставя 30 млрд. куб. м. годишно за период от 30 години. През 2011 г. беше договорена опция за удвояване на обема на доставяния газ;
- Дори и по някакво чудо туркменски природен газ да стигне до Баку, за да се влее в тръбата Баку-Тблиси-Ерзурум, тя е много несигурна, както показа скорошното й взривяване. През 2010 г. Хасан Алсанджак, директор на енергийната сигурност на газопровода, пише, че след 2004 г. ПКК е атакувала турската секция на тръбопровода Киркук-Джейхан най-малко 20 пъти, а от 2005 г. насам – и турско-иранският газопровод. На 5 август 2008 г. по друг важен петролопровод избухва експлозия, което спира преноса на петрол за 2 седмици, като оценката на щетите и пропуснатите ползи е за ок. 1,5 милиарда долара. При това трябва да се има предвид, че тогава беше сравнително спокоен период и активно течаха преговори с кюрдите.
Така че вероятно скоро туркменистански природен газ няма да достига Европа.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-08-29

Десет статуса от "Фейсбук"

Проверки или каквото и да е от страна на министерството на образованието за това дали има записани ученици - мъртви души няма да доведат абсолютно до никъде. Това е лечение на симптомите, а не на самата болест. Докато не се промени системата на делегирани бюджети, при която всеки ученик или студент са едни пари за обучаващата институция, нищо няма да помогне, заради фундамента на системата.

БАНИ са една група измислени "академици", които паразитират върху марката Българска академия на науките и незапознатостта на обществото.

Представители ня туристическия бранш се оплакват от липсата на подотвени кадри за сектора. Те искат някой друг (университетите, държавата, обществото като цяло) да подготви кадрите, а ползата да бъде само за тях. Не чух нито един да предложи съвместни програми или свой принос в подготовката. От друга страна, секторът наистина носи приходи, но условията за работа не са кой знае какви - дълги смени, невисоко заплащане, работата е сезонна. Служителите не знаели езици.Откъде да знаят при общ срив на цялата образователна система?
Не може да имаш само претенции, без да даваш принос за общото.

През юни присъствах на една конференция, посветена на годишнината от настоящата Конституция. Бяха поканени известни юристи, участници в "Кръглата маса" и ВНС и пр. Изводите, около които всички се обединиха, бяха, че в Конституцията са заложени три "кита" - демократичната, социалната и правовата държава. Липсата и провалът на реализирането на социалната държава обаче крие огромна заплаха и за другите две - ставаме свидетели на търговия с гласове, на масова незаинтересованост от политическия живот, на уродливи явления в медиите.
Петко Симеонов, депутат от СДС във Великото Народно събрание, направи интересно изказване. Според него трябва да вървим по ообратния път - първо да се поставят проблемите, да се анправи своеобразна Кръгла маса, т.е шшироки дебати в обществото и чак след като се намерят консенсус и решения, да се върви към законодателни и конституционни промени.
Защото иначе се получава, че елитът, богатите, облагодетелстваните от Прехода, искат промяна на Конституцията! Парадокс!

За Саудитска Арабия събитията в южните части на страната са не по-малко важни, отколкото да следи ситуацията с "Ислямска държава". През май тази година беше създадено движението "Ахрар-ан-Наджран" - първата въоръжена групировка на територията на кралството в последните десетилетия. Целите й са откъсване на провинция Асир, която има обща история и племенен състав със съседния Йемен. Това е още едни вътрешен фронт заедно с населената предимно с шиити т. нар. Източна провинция.
Бившият крал Абдулла положи много усилия за усиморотворяване на южните провинции, които обаче бяха провалени от неговите наследници много бързо след началото на военната авантюра в Йемен.
Сепаратизмът е значима заплаша за саудитците, защото страната се състои от няколко исторически области - Неджд, Хиджаз, Асир, Ал-Хас и други региони, като обединяващият фактор е властта на династията.
Вариантите са или опит за кооптиране на недоволните (което не е по вкуса на крайната група, която държи властта), или опит за силово въздействие и наливане на пари, чрез което въпросът няма да бъде решен из основи, а само забавен във времето.
Риск би било разпростирането на проблемите и в съседните провинции Джизан и Наджран, други проблемни точки в отношенията с Йемен.

"Фактът, че тя никога не е казвала такова нещо, няма никакво значение. Times винаги е по-влиятелен от истината."
Грег Паласт, "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари"
(Greg Palast, The Best Democracy Money Can Buy)

"Защо хората, които живеят само за успеха, смятат „неуспелите” за нещо различно от човеци?
Защото те самите искат да са нещо различно от човеци."
Via Николай Гочев

Имаме свобода на словото, нямаме свободни медии.
Винаги след някоя трагедия има обвиняеми, никога няма виновни.

Когато една политическа проститутка (от мъжки пол) те нарече "пълен гипс" това вероятно е нелош комплимент.

"Надо стараться все делать хорошо: плохо оно само получится."
"Надо особенно ценить мгновения счастья и радости — они делают людей добрыми."
"Когда человек улыбается, смеется, восхищается или сострадает, он становится чище и лучше."
Актер Андрей Миронов

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-08-27

Да прогоним някои митове за образованието

В своя статия, публикувана в годишника на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2015 г. (OECD Yearbook 2015), Андреас Шлайхер, директор по образованието и уменията в тази организация на най-високоразвитите държави, анализира резултатите от изследването PISA. Тези изследвания на образователните компетенции на 15-годишни ученици разкриват много поуки и митове след стартирането на програмата през 2000 г. Шлайхер посочва няколко от тях.

Лишеността е съдба
Съществуват много спорове дали благодарение на образованието могат поне частично да бъдат заличени социалните неравенства и за разликите между бедните и по-богатите ученици.
В действителност, деца с еднакъв социален произход могат да покажат много различни нива на представяне, които зависят от тяхното училище или страна. Страните, в чиито образователни системи по-ощетените ученици успяват, са способни да намалят социалните неравенства. Те привличат най-способните учители в най-трудните класове и най-можещите училищни лидери в най-запуснатите училища, което тласка всички учащи се към най-високи стандарти.

Всичко зависи от вложените пари
Според данните, разходите за образование на ученик обясняват под 20% от разликите в представянето на учениците сред страните от ОИСР. Например, в Словакия разходите за един ученик между 6 и 15-та му година са около 53 000 щатски долара, но той се представя на същото ниво, на което и американски ученик, за когото разходите за същия период са над 115 000 долара.
Успехът в образованието е как и за какво се харчат парите, а не само в това колко пари се харчат.

Качеството на образованието и персоналният подход зависят от големината на класа
Въпреки това популярно мнение, резултатите от PISA НЕ показват връзка между големината на класа и образователните резултати нито в рамките на страните, нито между държавите. Най-добре представящите се образователните системи систематично поставят акцент върху качеството на учителите, а не върху големината на класовете. Страните с високи постижения инвестират в конкурентни учителски заплати, продължаващо професионално развитие и баланс в работното време, които да позволяват на учителите да допринасят за своята професия и да израстват кариерно. Качеството на учителите тежи повече от големината на класа.

Успехът в образованието е въпрос на талант
Наследена интелигентност или усилена работа е причината за доброто представяне? На Запад се шири убеждението, че да имаш късмет е по-важно за успех в математиката и природните науки, отколкото да се трудиш упорито. За съжаление, учителите често пъти очакват по-малко от ученици със скромен социално-икономически произход, дори и те да показват сходни нива на успех, сравнени със своите по-заможни връсници. Тези ученици и техните родители ще започнат да очакват по-малко също.
Във Финландия, Япония, Сингапур, Шанхай, Хонг-Конг учащите се, родителите, учителите и обществото като цяло вярват, че всички ученици са способни да достигнат високи постижения и стандарти и имат нужда да направят това. Обучаваните многократно заявяват, че вярват, че ако работят здраво, техните учители ще им помогнат да изпъкнат. От своя страна учителите изискват от свички свои питомци да постигат най-високите цели. В тези образователни системи, ако някой изостава, това се идентифицира бързо, причината за това се диагностицира точно и се спешно се предприемат необходимите мерки за преодоляване на проблема. Така учениците с най-големи нужди получават най-големи ресурси.

Високите постижения са резултат от селекция
От векове стои и въпросът как най-добре да се обслужват нуждите на учениците. Едни системи са не-селективни и се стремят да предоставят еднакви възможности на всички студенти, докато други разделят и подбират учениците според техния потенциал или интереси. Според шиклишето, първите служат на равенството, докато вторитестимулират качеството. Обаче нито една от страните с високо ниво на разделение (стратификация) или пък повтаряне на класовете не е сред най-добре представящите се нации. Резултатите от изследването PISA на ОИСР показват, че най-добрите образователни системи заимстват елементи и от двата подхода.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-08-23

По следите на една идея

Кратка, лесна и ясна. Какво повече трябва на една теория, за да заживее в съзнанието на хората?
В нашумялата си преди време книга "Повратната точка" Малкълм Гладуел разказва за т. нар. "теория на счупените прозорци" - ако бъдат счупени два-три прозореца на една сграда и никой не ги поправи, много скоро общият запуснат вид ще доведе до там, че повечето прозорци на сградата също ще бъдат счупени. Друг пример е, че ако някъде е мръсно, и други ще хвърлят боклуци там и т. н. Използвайки идеята зад тази теория и други социологически доказателства, в Ню Йорк започват борба с престъпността в метрото като възстановяват общия ред - трият графитите и надрасканите вагони и след време властите постигат сериозен напредък със сигурността в подземната железница. Убедително, нали?
Горе-долу по същото време, по което Гладуел имаше мнозина офисни читатели (мнозина от тях смятаха, че той ще им разкрие ПР-тайна или маркетингова стратегия за комерсиален успех, докато всъщност книгата му е нещо доста по-различно), талантливият Захари Карабашлиев - българският автор, живеещ от години в Щатите, пусна в блога си пост за същата теория. Оттогава тя заживя свой живот в нашето интернет-пространство, като често пъти беше публикувана и препубликувана в различни издания, блогове и други.
Какъв е проблемът, щом теорията е вярна? Проблемите са само два.
Първият е, че всяка теория, независимо колко оригинална е тя, ако бъде повторена сто пъти, без в нея да бъде добавен някакъв нов елемeнт или налази, втръсва и се превръща в най-добрия случай в труизъм (банална и общоприета истина), а в най-лошия - никой вече не иска да чуе за нея, втръснало му е.
Вторият проблем е по-сериозен. Дали теорията работи толкова безотказно, колкото ни се иска да вярваме? Най-общо казано, в книгата си М. Гладуел проследява "как малките неща могат да доведат до големи промени" и за това как една идея, продукт, епидемия може да достигне "повратната точка", след която да стане масова, мода и да спечели много последователи. Теорията на Гладуел се базира на няколко момента - "заразително" поведение (някой облича или чете нещо), малки промени в средата, които имат голямо значение, рязка, а не постепенна промяна, която обаче е резултат от действията на различни видове хора - едни, които знаят, други, които свързват, трети, които убеждават и т.н. Освен това значение имат характеристиките на самата идея, нуждата преди да се роди едно голямо "течение", да има множество малки (бестселърът може да стане бестселър, когато в множество малки клубове книгата вече е четена и мълвата за нея е тръгнала от уста на уста). В този смисъл контекстът и средата са много, ама много важни за Гладуел, но не изчерпват цялата му теория. Те са само елемент от нея. В нашия случай ни пробутват част от теорията като цялостен обяснителен модел. Не, мерси. Гладуел е голям омайник, така че е лесно да му повярваш дори и за неща, които не са съвсем така. Въпреки това той се стреми да бъде коректен и показва, че освен изтриване на графитите, полицията предотвратява и влизането на гратисчии в метрото - най-често те са криминално проявени, носят оръжие и предизвикват проблеми. Създават се условия постепенно все повече "нормални" хора да се завръщат там. Не е само въпрос на прозорци.
Така стигаме до нещо много важно - хипотезата за счупените прозорци е широко приета в научните среди като ОБЯСНИТЕЛЕН МОДЕЛ, не като предлагаща абсолютно РЕШЕНИЕ. Един български пример може да бъде много показателен в това отношение - счупените прозорци в подлеза на Централна гара. За всеки жител и гост на София подлезът беше известен като свърталище на проститутки (най-невинната компания), алкохолици, наркомани и престъпници. в него спяха бездомници. Естествено, повечето площи за магазини стояха празни.
Когато разшири метрото и със спирка до Централна гара, общината взе мерки. Подлезът беше ремонтиран основно. Метростанцията е чиста. Беше поставена охрана и заключващи ролетки, които да предотвратят влизането на изпаднали и криминални в дългите коридори, водещи към станцията. Не зная дали някой от взелите решението в управата е бил наясно с теорията на счупените прозорци, но действията доста приличат на предприети в тази посока и по сходно вдъхновение.
Обаче! Площите за отдаване под наем на магизини продължават почти изцяло да са празни. Като цяло видът е по-добър, но особено вечер бездомници спят в огромния подлез, а край казиното се навъртат какви ли не. Не станахме свидетели на особена промяна. Защо? Ами заради това, че теорията е взета сама по себе си, без връзка с макросредата. Покупателната способност на българите не се е повишила особено, за да функционират всички магазини, които може. Не зная дали е изчислявано дали пътникопотокът е достатъчен, за да съживи подлеза. Дали пък това няма връзка със състоянието на БДЖ? Дали пък няма връзка с вечно течащите ремонти в тази участък? Счупени прозорци почти няма, но няма и оживление.
Теорията предлага добър пример как да се спре разрухата, как нещо да не западне напълно. Но тя не е магическа пръчка, която да дава готова рецепта как нещата да потръгнат. Урокът на Гладуел е, че пътищата напред се проправят с нови решения, с крачки извън клишето.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-08-10

US клин между Москва и Анкара

Публикувано във вестник "Стандрат", 07.08.2015 г.

Вчера редица български медии „гръмнаха“ с информация за проведена среща между руския президент Владимир Путин и турския посланик в Москва Юмит Ярдъм.
Според данните Путин е дал ултиматум и призовал за незабавно прекратяване на подкрепата на Турция за „Ислямска държава“ и нарушаването на суверенитета на Сирия.По-пикантната част твърди, че в отговор на твърдението на Ердоган в западната преса преди дни, че Путин му е казал, че Русия вече няма да подкрепя Сирия, Путин е заявил на турския дипломат: „Кажи на диктатора Ердоган, че ще отиде в ада, ако не спре добре установената подкрепа за ИД“ и освен това нарекъл турския лидер „лицемер“, защото атакува словесно Египет, докато в същото време се опитва да свали законното правителство в Сирия. Според публикацията Путин добавил: „Не ми остава нищо друго, освен да превърна Сирия в един голям Сталинград за Ердоган и неговите саудитски съюзници, които са по-злобни дори от Хитлер“.
Източникът е статия на Гордън Дъф, публикувана на 4 август в американското издание „Ветераните днес“ (Veterans Today).Подобен език е крайно недипломатичен и недопустим дори за известните с пиперливите си забележки Путин или Лавров. Друг аргумент да се усъмним в достоверността на случката е фактът, че в турската преса не можахме да открием информация за подобен разговор. Ако такива думи са били изречени, това несъмнено щеше да предизвика остра реакция при комшиите.
Интересно е, че авторът на статията Г. Дъф е бивш морски пехотинец, служил във Виетнам, консултант, включително и на правителства, по геополитически и въпроси на сигурността. Той е чест гост-автор на анализи за Близкия Изток в руското списание „Новое восточное обозрение“.
Със сигурност в турско-руските отношения съществува напрежение във връзка стурската военна операция на сирийска територия. В руски източници се появиха сведения, че последният телефонен разговор между президентите на Русия и Турция Вл. Путин и Реджеб Тайип Ердоган е бил напрегнат заради Сирия и Ирак. Русия и Иран са съюзници на двете арабски държави и категорично се обявяват против чужда военна намеса на тяхна територия. Ирак осъди турските удари срещу бази на ПКК в северната част на страната, Сирия също поиска бомбардировките срещу позиции на „Ислямска държава“  на нейна територия да бъдат съграсувани с официален Дамаск. В интервю за популярния египетски вестник „Ал-Ахрам“ руският премиер Дмитрий Медведев посочи, че коалицията срещу „Ислямска държава“ е създадена без одобрението на Съвета за сигурност на ООН и ударите срещу Сирия и Ирак от страна на други държави повдигат сериозни съмнения за тяхната легитимност.
Това не са само руски, а опасения,произтичащи от международното право. В сряда генералният секретар на Лигата на арабските държави, в която членуват 22 арабски страни, Набилал-Араби разкритикува турските удари срещу съоръжения на ПКК в Северен Ирак, което предизвика гнева на Анкара. Турция „отхвърли и осъди“ изявлението му и добави, че трябва да се търси съюз срещу терористите, а не с тях.
Междувременно в самата Турция продължава вълната от арести на заподозрени във връзки с „Ислямска държава“ и на прокюрдски активисти. Полицията проведе операции в областите Адана, Шанлъурфа, Битлис, Ван, Диарбакър и други. В отговор вълната от насилие не стихна, като в сряда бяха погребани трима турски войници, убити при нападения от страна на ПКК в източната турска провинция Шърнак. Атаки и взривове имаше още в областите Силван, Юксекова, Ерзурум, Хабур, Искендерун, както и на участък от газопровода Иран-Турция в област Агръ.
Проблемите със сигурността в регионален и вътрешен план имат и своите икономически последици. Според оценка на вашингтонския Институт по международни финанси невъзможността да се състави правителство и перспективата за нови избори водят до спад в доверието на чуждите инвеститори. Очакваното повишение на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ през септември и други чисто икономически и финансови фактори допълнително затрудняват развиващи се пазари като турския. Председателят на Асоциацията на турските износители Мехмед Бююкекши наскоро заяви, че турският експорт е спаднал с 13% през юли в сравнение със същия период на миналата година. Същевременно управителят на турската централна банка (еквивалент на БНБ) и Ердоган неколкократно влизаха в открити спорове по валутната политика на страната.
Руско-турските отношения оставаха непроменени през последните няколко години. Те се характеризираха с динамично и значително икономическо, търговско и енергийно сътрудничество, подкрепено от срещи на високо и най-високо ниво и активна работа на Съвета за стратегическо партньорство във формат правителства, министър-председатели и президентски срещи. Въпреки това обаче се запазиха различията на страните по ключови теми от международната политика като сирийския конфликт и положението на кримските татари.
Твърде преувеличено е да се прогнозира, че само различията между двете страни по близкоизточни въпроси ще доведат до провал на проекта „Турски поток“. Официалната позиция на руската страна е, че се изчаква формирането на ново правителство в Турция, с което да се преговаря и да бъдат подписани окончателните документи. Ако проектът не се реализира, това в по-голяма степен ще се дължи на сключеното между „Газпром“ и Германия споразумение, което позволява директна продажба на руски газ към един от големите потребители без посредници.  Благодарение на реверсивните газови връзки на Германия със страните от Централна Европа синьото гориво може да бъде транспортирано и в тази посока. Възможно е обаче и частично изпълнение на проекта. Припомняме, че „Турски поток“ беше заплануван като система от 4 линии, които да доставят газ. Първата тръба ще пренася ок. 16 млрд. куб. м. газ, които ще обслужват изцяло нуждите на развиващата се и оттам все по-гладни за енергийни ресурси турска икономика, а не е предназначена за ЕС.
Въпреки сложната обстановка по границите си, Турция продължава опитите си да бъде значим фактор в голямата енергийна игра, завоювайки ролята на разпределителен център, в който се срещат множество тръбопроводи.
България също работи за постигане на подобна цел и трябва да използва всеки шанс на съдбата, вследствие на бързите промени в международната обстановка. А усилията за спечелване на място на енергийната карта със сигурност си струват.


Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-08-08

Анкара между кюрдския въпрос и "Ислямска държава"

Публикувано на 27 юли във вестник "Дума", рубрика "Глобус"

В последните дни кървава вълна заля Турция. Новото издание на кошмарите започна миналия понеделник със зловещия самоубийствен атентат в град Суруч, в близост до турско-сирийската граница. Взривът пред културния център "Амара" отне живота на 32 души, над сто бяха ранени, петима от тях - тежко. Атаката се оказа дело на 20-годишния Шейх Абдуррахман Алагьоз, завършил първи курс машинно инженерство в университета в Адъяман, свързан с ислямистката група "Докумаджълар" и симпатизиращ на "Ислямска държава" (ИД). Целта на атаката са били членове на Федерацията на младежките социалистически дружества (SGDF) и кюрдски активисти. Община Суруч е управлявана от Демократичната партия на народите и често приютява пътуващи журналисти и доброволци, работещи с бежанци от сирийския град Кобани.
Атентатът беше последван от ново насилие. На 22 юли сутринта в намиращия се в същата област град Джейланпънар бяха открити мъртвите тела на двама полицаи. Отговорност за нападението като отмъщение за атаката в Суруч пое свързаната с Кюрдската работническа партия група "Сили за народна защита", която в свое изявление посочи, че убитите полицаи са имали връзки с "Ислямска държава".
В Турция не беше обявен ден на национален траур, въпреки че през януари по повод смъртта на саудитския крал това се случи. Неотдаването на почит към загиналите младежи предизвика вълна от протести, които прераснаха в сблъсъци с полицията. В Самсун демонстрация на солидарност с жертвите в Суруч се сблъска с групичка от около 15 турски националисти, скандиращи "Не искаме ПКК в града ни!", а в района на Коня същото се случи между протестиращи и проислямски симпатизанти. Прокюрдски бойци извършиха убийства на двама известни ислямисти, членове на организацията Худа-Пар, наричана често "турската Хизбула" (няма връзка с ливанската шиитска организация).
Кюрдски представители и опозицията обвиниха разузнаването в провал заради това, че то не успя да предотврати кървавата баня в Суруч. Бившият депутат от кемалистката опозиционна Народнорепубликанска партия Атила Карт обвързва провала с това, че турското разузнаване обслужва интересите на управляващата ПСР и с големите размествания в полицейските служби вследствие на скандала, в който беше разкрита корупция на високо правителствено ниво през декември 2013 г.
От своя страна турските власти изтъкват, че за последните 6 месеца са задържали над 500 души по подозрения в сътрудничество с "Ислямска държава". 251 души бяха задържани миналия петък по подозрение за връзки с ПКК, съпричастност към ИД или други ислямистки организации. При престрелка в Истанбул беше убита жена, вероятно член на лявата организация "Революционна партия за народно освобождение - фронт".
Най-неприятните негативни последици от тези вътрешнополитически развития са проблемите с търсенето на решение на кюрдския въпрос в страната. До настоящия момент преговорите минаха през няколко фази. Първо се проведоха тайни срещи между представители на ПКК и турското разузнаване в Норвегия, а от октомври 2012 г. в разговорите беше включен и излежаващият доживотна присъда в турски затвор кюрдски лидер Абдуллах Йоджалан.
Преговорите се движеха на тласъци с върхове и резки спадове и отстъпления заради международната и вътрешната обстановка - ситуацията в Сирия и Ирак, предстоящите избори, натиска на турските националисти и т.н.
От известно време обаче негативните развития взеха превес, като в началото на юни, в навечерието на парламентарните избори, четирима загубиха живота си в атентат в Диарбекир, а офисите на Демократичната партия на народите бяха многократно атакувани. На 12 юни Съюзът на кюрдските дружества (КСК) публикува изявление, в което посочи, че големият брой строени от турското правителство военни постове и язовири в източните райони на страната нарушават прекратяването на огъня, спазвано от 2012 г. насам. Конгресът за демократично общество, платформа, обединяваща кюрдски неправителствени организации, изказа мнение на 22 юли, че ПСР съзнателно възражда конфликтите в страната.
Същевременно международният контекст остава изключително важен за разбиране на случващото се в Турция. Както е известно, на 2 юли Съветът за национална сигурност (MGK) очерта три червени линии, прекрачването на които означава, че Турция ще бъде готова да премине към активни действия. На първо място това е нападение срещу Турция, извършено от бойци на "Ислямска държава" или сирийските кюрди; опит от страна на свързаната с ПКК Партия демократичен съюз (PYD) да вземе под контрол разположения недалеч от Кобани град Джараблус, което ще съдейства за формиране на единна кюрдска зона, и на трето място - рязко нарастване на бежанския поток вследствие на военните действия.
Идеята е вследствие на военната намеса да се създаде зона с площ около 1000 кв. км, която да изпълнява няколко функции - ще разделя кюрдските кантони, ще служи за убежище на бежанците, което не се намира на турска територия, и ще служи като плацдарм за бъдещи действия на турската армия. В южните части на Турция бяха разположени значителни сили и проведени военни учения с участието на 55 000 души и 200 танка.
Насилието в страната продължи да ескалира. На 23 юли следобед турски полицай беше убит, а втори - тежко ранен при засада. По същото време ограничена турска военна намеса в Сирия стана факт. След обстрел от позиции на ИД в близост до градчето Елбейли загина 1 турски военен, а двама бяха ранени. Турция отговори на огъня с танкове и оръдия и позволи на американски самолети да използват базата Инджирлик в близост до Адана за удари срещу позиции на ислямистите. Към ударите на американските пилоти се присъединиха и техни турски колеги, а сухопътни части навлязоха на сирийска територия и в селата Ел-Аяш, Ар-Рай и Молла Якуб се стигна до сблъсъци с бойците на халифата.
Военната намеса стана възможна не само заради обстрела от страна на ИД, но и заради промяна в други параметри на ситуацията. Докато в миналите случаи липсваше съгласуване на турските позиции с партньорите от НАТО, което намаляваше вероятността от самостоятелна турска атака, в този случай нещата не стоят така. Миналата сряда от Белия дом обявиха, че се е провел телефонен разговор на президента Барак Обама с турския му колега Реджеб Тайип Ердоган, по време на който са били обсъдени сътрудничеството в борбата срещу "Ислямска държава", бежанският проблем и ситуацията в региона. След това турският вицепремиер Бюлент Арънч съобщи за плановете за изграждане на висока 3,5 м бетонна стена в някои участъци на границата между Турция и Сирия. Стената допълнително ще бъде подсигурена с втора полоса от бодлива тел, камери, датчици за движение и осветителни съоръжения и снабдена с асфалтов път за лесно придвижване на силите за сигурност. Вече бяха подновени 145 км бодлива тел по границата, предстои изграждането на още 90 км заграждения. Очаква се 450 км, т.е. почти половината от 911-километровата обща граница на нашите комшии с южния им съсед, да бъдат покрити с такива съоръжения. Цената на съоръженията ще бъде над 4,2 млрд. турски лири. 90% от турските дронове, 50% от бронираните коли и от граничарите са съсредоточени на южната граница, опитвайки се да предотвратят притока на бежанци и достъпа на терористи.
Военните анализатори са на мнение, че Турция ще започне да изгражда своята планирана буферна зона. Въпреки това може да се прогнозира, че засега не може да се очаква мащабно разгръщане на турската офанзива и срещу сирийските кюрди. Причините за това са няколко. На първо място, това ще принуди турските части да се бият на два фронта - и срещу ислямистите, и срещу кюрдските бойци. Сражение на два фронта означава допълнително удължаване на операцията, а това ще доведе до остра сирийска реакция (подкрепена от регионалните съюзници на Дамаск). Неотдавна американският военен министър Аштън Картър заяви, че кюрдите са идеалният съюзник срещу ИД, тъй като присъстват на терен и могат да обезпечат ефективно управление на място и адекватни мерки за отбрана на местното население, което се явява "най-добрият способ" за борба с джихадистите. Засега Анкара може да разчита, че Вашингтон чрез инструментите за влияние, които има, ще успее да сдържи кюрдите. Това обаче едва ли ще е възможно при директен турски удар срещу тях. Освен това не само за САЩ, но и за другите западни съюзници борбата с ислямистката групировка остава приоритет.
Във вътрешен план в Турция са възможни няколко варианта за развитие на ситуацията. До момента в преговорите за създаване на коалиционно правителство между ПСР и Партията на националистическото действие националистите не пожелаха да отстъпят от предварително обявените си условия. Възможно е военната операция в Сирия да сближи позициите им с управляващите. Ако се стигне до предсрочни избори, сценариите са два - кратка и успешна военна операция може да укрепи доверието в ПСР и тя да привлече допълнителна част от националистическия вот. Евентуално "затъване" в сирийското блато обаче може да доведе до стагниране на подкрепата за тандема Ердоган-Давутоглу.
Във всеки от тези случаи рисковете пред т. нар. кюрдски процес в Турция са много големи. Заради това опасностите за Анкара от действията й в Сирия са доста повече, отколкото потенциалните ползи.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.