Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-08-23

По следите на една идея

Кратка, лесна и ясна. Какво повече трябва на една теория, за да заживее в съзнанието на хората?
В нашумялата си преди време книга "Повратната точка" Малкълм Гладуел разказва за т. нар. "теория на счупените прозорци" - ако бъдат счупени два-три прозореца на една сграда и никой не ги поправи, много скоро общият запуснат вид ще доведе до там, че повечето прозорци на сградата също ще бъдат счупени. Друг пример е, че ако някъде е мръсно, и други ще хвърлят боклуци там и т. н. Използвайки идеята зад тази теория и други социологически доказателства, в Ню Йорк започват борба с престъпността в метрото като възстановяват общия ред - трият графитите и надрасканите вагони и след време властите постигат сериозен напредък със сигурността в подземната железница. Убедително, нали?
Горе-долу по същото време, по което Гладуел имаше мнозина офисни читатели (мнозина от тях смятаха, че той ще им разкрие ПР-тайна или маркетингова стратегия за комерсиален успех, докато всъщност книгата му е нещо доста по-различно), талантливият Захари Карабашлиев - българският автор, живеещ от години в Щатите, пусна в блога си пост за същата теория. Оттогава тя заживя свой живот в нашето интернет-пространство, като често пъти беше публикувана и препубликувана в различни издания, блогове и други.
Какъв е проблемът, щом теорията е вярна? Проблемите са само два.
Първият е, че всяка теория, независимо колко оригинална е тя, ако бъде повторена сто пъти, без в нея да бъде добавен някакъв нов елемeнт или налази, втръсва и се превръща в най-добрия случай в труизъм (банална и общоприета истина), а в най-лошия - никой вече не иска да чуе за нея, втръснало му е.
Вторият проблем е по-сериозен. Дали теорията работи толкова безотказно, колкото ни се иска да вярваме? Най-общо казано, в книгата си М. Гладуел проследява "как малките неща могат да доведат до големи промени" и за това как една идея, продукт, епидемия може да достигне "повратната точка", след която да стане масова, мода и да спечели много последователи. Теорията на Гладуел се базира на няколко момента - "заразително" поведение (някой облича или чете нещо), малки промени в средата, които имат голямо значение, рязка, а не постепенна промяна, която обаче е резултат от действията на различни видове хора - едни, които знаят, други, които свързват, трети, които убеждават и т.н. Освен това значение имат характеристиките на самата идея, нуждата преди да се роди едно голямо "течение", да има множество малки (бестселърът може да стане бестселър, когато в множество малки клубове книгата вече е четена и мълвата за нея е тръгнала от уста на уста). В този смисъл контекстът и средата са много, ама много важни за Гладуел, но не изчерпват цялата му теория. Те са само елемент от нея. В нашия случай ни пробутват част от теорията като цялостен обяснителен модел. Не, мерси. Гладуел е голям омайник, така че е лесно да му повярваш дори и за неща, които не са съвсем така. Въпреки това той се стреми да бъде коректен и показва, че освен изтриване на графитите, полицията предотвратява и влизането на гратисчии в метрото - най-често те са криминално проявени, носят оръжие и предизвикват проблеми. Създават се условия постепенно все повече "нормални" хора да се завръщат там. Не е само въпрос на прозорци.
Така стигаме до нещо много важно - хипотезата за счупените прозорци е широко приета в научните среди като ОБЯСНИТЕЛЕН МОДЕЛ, не като предлагаща абсолютно РЕШЕНИЕ. Един български пример може да бъде много показателен в това отношение - счупените прозорци в подлеза на Централна гара. За всеки жител и гост на София подлезът беше известен като свърталище на проститутки (най-невинната компания), алкохолици, наркомани и престъпници. в него спяха бездомници. Естествено, повечето площи за магазини стояха празни.
Когато разшири метрото и със спирка до Централна гара, общината взе мерки. Подлезът беше ремонтиран основно. Метростанцията е чиста. Беше поставена охрана и заключващи ролетки, които да предотвратят влизането на изпаднали и криминални в дългите коридори, водещи към станцията. Не зная дали някой от взелите решението в управата е бил наясно с теорията на счупените прозорци, но действията доста приличат на предприети в тази посока и по сходно вдъхновение.
Обаче! Площите за отдаване под наем на магизини продължават почти изцяло да са празни. Като цяло видът е по-добър, но особено вечер бездомници спят в огромния подлез, а край казиното се навъртат какви ли не. Не станахме свидетели на особена промяна. Защо? Ами заради това, че теорията е взета сама по себе си, без връзка с макросредата. Покупателната способност на българите не се е повишила особено, за да функционират всички магазини, които може. Не зная дали е изчислявано дали пътникопотокът е достатъчен, за да съживи подлеза. Дали пък това няма връзка със състоянието на БДЖ? Дали пък няма връзка с вечно течащите ремонти в тази участък? Счупени прозорци почти няма, но няма и оживление.
Теорията предлага добър пример как да се спре разрухата, как нещо да не западне напълно. Но тя не е магическа пръчка, която да дава готова рецепта как нещата да потръгнат. Урокът на Гладуел е, че пътищата напред се проправят с нови решения, с крачки извън клишето.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: