Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-08-10

US клин между Москва и Анкара

Публикувано във вестник "Стандрат", 07.08.2015 г.

Вчера редица български медии „гръмнаха“ с информация за проведена среща между руския президент Владимир Путин и турския посланик в Москва Юмит Ярдъм.
Според данните Путин е дал ултиматум и призовал за незабавно прекратяване на подкрепата на Турция за „Ислямска държава“ и нарушаването на суверенитета на Сирия.По-пикантната част твърди, че в отговор на твърдението на Ердоган в западната преса преди дни, че Путин му е казал, че Русия вече няма да подкрепя Сирия, Путин е заявил на турския дипломат: „Кажи на диктатора Ердоган, че ще отиде в ада, ако не спре добре установената подкрепа за ИД“ и освен това нарекъл турския лидер „лицемер“, защото атакува словесно Египет, докато в същото време се опитва да свали законното правителство в Сирия. Според публикацията Путин добавил: „Не ми остава нищо друго, освен да превърна Сирия в един голям Сталинград за Ердоган и неговите саудитски съюзници, които са по-злобни дори от Хитлер“.
Източникът е статия на Гордън Дъф, публикувана на 4 август в американското издание „Ветераните днес“ (Veterans Today).Подобен език е крайно недипломатичен и недопустим дори за известните с пиперливите си забележки Путин или Лавров. Друг аргумент да се усъмним в достоверността на случката е фактът, че в турската преса не можахме да открием информация за подобен разговор. Ако такива думи са били изречени, това несъмнено щеше да предизвика остра реакция при комшиите.
Интересно е, че авторът на статията Г. Дъф е бивш морски пехотинец, служил във Виетнам, консултант, включително и на правителства, по геополитически и въпроси на сигурността. Той е чест гост-автор на анализи за Близкия Изток в руското списание „Новое восточное обозрение“.
Със сигурност в турско-руските отношения съществува напрежение във връзка стурската военна операция на сирийска територия. В руски източници се появиха сведения, че последният телефонен разговор между президентите на Русия и Турция Вл. Путин и Реджеб Тайип Ердоган е бил напрегнат заради Сирия и Ирак. Русия и Иран са съюзници на двете арабски държави и категорично се обявяват против чужда военна намеса на тяхна територия. Ирак осъди турските удари срещу бази на ПКК в северната част на страната, Сирия също поиска бомбардировките срещу позиции на „Ислямска държава“  на нейна територия да бъдат съграсувани с официален Дамаск. В интервю за популярния египетски вестник „Ал-Ахрам“ руският премиер Дмитрий Медведев посочи, че коалицията срещу „Ислямска държава“ е създадена без одобрението на Съвета за сигурност на ООН и ударите срещу Сирия и Ирак от страна на други държави повдигат сериозни съмнения за тяхната легитимност.
Това не са само руски, а опасения,произтичащи от международното право. В сряда генералният секретар на Лигата на арабските държави, в която членуват 22 арабски страни, Набилал-Араби разкритикува турските удари срещу съоръжения на ПКК в Северен Ирак, което предизвика гнева на Анкара. Турция „отхвърли и осъди“ изявлението му и добави, че трябва да се търси съюз срещу терористите, а не с тях.
Междувременно в самата Турция продължава вълната от арести на заподозрени във връзки с „Ислямска държава“ и на прокюрдски активисти. Полицията проведе операции в областите Адана, Шанлъурфа, Битлис, Ван, Диарбакър и други. В отговор вълната от насилие не стихна, като в сряда бяха погребани трима турски войници, убити при нападения от страна на ПКК в източната турска провинция Шърнак. Атаки и взривове имаше още в областите Силван, Юксекова, Ерзурум, Хабур, Искендерун, както и на участък от газопровода Иран-Турция в област Агръ.
Проблемите със сигурността в регионален и вътрешен план имат и своите икономически последици. Според оценка на вашингтонския Институт по международни финанси невъзможността да се състави правителство и перспективата за нови избори водят до спад в доверието на чуждите инвеститори. Очакваното повишение на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ през септември и други чисто икономически и финансови фактори допълнително затрудняват развиващи се пазари като турския. Председателят на Асоциацията на турските износители Мехмед Бююкекши наскоро заяви, че турският експорт е спаднал с 13% през юли в сравнение със същия период на миналата година. Същевременно управителят на турската централна банка (еквивалент на БНБ) и Ердоган неколкократно влизаха в открити спорове по валутната политика на страната.
Руско-турските отношения оставаха непроменени през последните няколко години. Те се характеризираха с динамично и значително икономическо, търговско и енергийно сътрудничество, подкрепено от срещи на високо и най-високо ниво и активна работа на Съвета за стратегическо партньорство във формат правителства, министър-председатели и президентски срещи. Въпреки това обаче се запазиха различията на страните по ключови теми от международната политика като сирийския конфликт и положението на кримските татари.
Твърде преувеличено е да се прогнозира, че само различията между двете страни по близкоизточни въпроси ще доведат до провал на проекта „Турски поток“. Официалната позиция на руската страна е, че се изчаква формирането на ново правителство в Турция, с което да се преговаря и да бъдат подписани окончателните документи. Ако проектът не се реализира, това в по-голяма степен ще се дължи на сключеното между „Газпром“ и Германия споразумение, което позволява директна продажба на руски газ към един от големите потребители без посредници.  Благодарение на реверсивните газови връзки на Германия със страните от Централна Европа синьото гориво може да бъде транспортирано и в тази посока. Възможно е обаче и частично изпълнение на проекта. Припомняме, че „Турски поток“ беше заплануван като система от 4 линии, които да доставят газ. Първата тръба ще пренася ок. 16 млрд. куб. м. газ, които ще обслужват изцяло нуждите на развиващата се и оттам все по-гладни за енергийни ресурси турска икономика, а не е предназначена за ЕС.
Въпреки сложната обстановка по границите си, Турция продължава опитите си да бъде значим фактор в голямата енергийна игра, завоювайки ролята на разпределителен център, в който се срещат множество тръбопроводи.
България също работи за постигане на подобна цел и трябва да използва всеки шанс на съдбата, вследствие на бързите промени в международната обстановка. А усилията за спечелване на място на енергийната карта със сигурност си струват.


Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: