Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-09-10

Десет статуса от Фейсбук

Идва момент, в който всеки си задава въпроса дали пък не е разочаровал или наранил важен за него човек. За съжаление, мисля, че преди известно време направих точно това, въпреки че мотивите ми бяха уж добри. И да съжалявам, не променя нещата.
Щастливи сте, ако си зададете този въпрос и можете да му отговорите отрицателно!

В квартала са се родили котенца. Обичам да ги храня понякога вечер. Когато им дам нещо и те бързо и грациозно припкат с лапички, за да хапнат... това са едни от най-хубавите ми мигове напоследък.

Оправданието на мнозина западни лидери да не присъстват на Парада на победата на 9 май в Москва беше ситуацията в Украйна и Крим. Какво обаче е тяхното оправдание за това, че не бяха в Пекин? Китай преживява страховито опустошение по време на войната, от болести и глад загиват милиони (китайските летци не можели да правят фигури от висшия пилотаж при сраженията си с японските асове, защото им прилошавало от недояждане), приносът за победата в Азия е значителен. Западът лицемерно се опитва да пренапише историята с по-късна дата. На този фон идва и снимката на холандски уншверситетски учебник, която моя приятелка пусна днес. Пише, че тези, които са прави предишни опити за обединяване на Европа, били Хоенцолерните и... Хитлер.
Да ни е честита новата историческа памет!
Като цяло силно ме тревожи посоката, в която т. нар. Запад се движи - като (липса на) ценности, солидарност, демографски проблеми, конфрантация с Русия, деиндустриализация...

Всеки човек се радва, когато оценят труда му. В академичната сфера тази оценка се дава чрез цитирането.
Щастлив съм да видя, че в своята интересна и отлично структурирана разработка за Турция в сборника "Балканите през второто десетилетие на ХХI век" моят учител и приятел д-р Бойко Маринков се е позовал и на два мои скромни приноса!

Днес е Денят на българската дипломация.
Огромното мнозинство от българските дипломати са отлично подготвени хора (езиково, правно, политически), които често са загърбили много по-добри възможности, за да се посветят на трудната си работа, изискваща честа смяна на страната на живот, адаптиране към нова култура и среда, нерядко загърбване на семейството. Дипломатите ни нямат вина за системното недофинансиране на системата и заради това работят нерядко на ръба на физическите си възможности. Не е тяхна грешка, че политическият ни елит не може да формулира приоритети и гласът на професионалистите е заглушаван от чужди внушения, тинк-танкове, политически съображения, гласовити кретени по медиите.
Искам да поздравя тези, които са работили или работят в тази сфера, да им пожелая здраве, кураж и умения за отстояване на националния интерес и много професионални и лични успехи.
Светът става все по-несигурен, така че всички ние имаме нужда от Вашите способности!

Една случка. Преди няколко дни видях един човечец да събира платмаса край кофите близо до нас. Дадох му 3-4 лв., които той първоначално не искаше да приеме. После ги взе и се просълзи. Оказа се интелигентен ром, завършил строителен техникум, наскоро работил немалко време, не му платили...
Та, ако някой търси строителни услуги на ниски цени - Божидар Петров, 0894 931 741.

Не можеш да се отнасяш с пренебрежение към малките хора, ако искаш да си сред големите...
Крадено от Поли Тодорова

Добро утро! Да Ви разкажа за един интересен разговор, който имах наскоро. Събеседникът ми, който се пише десен, първо ожали обезлюдяването на България (абсолютен факт), поради което бежанците били "дар Божи". После заговорихме за бедността и неравенството и той каза, че нямало такова нещо, много добре сме си живеели. Защо тогава демографски сме в колапс? После като либертарианец атакува многото регулации и държава. Докато не се сетих да го попитам къде работи. Отдел Х на министерство У. Иначе там му било добре - осигуровки, отпуск... Малко държава, но само за другите! После бях поучаван за американската геополитика от човек, който не е и чувал за адм. Алфред Меън или Н. Спайкмън :) Такива са капаните и парадоксите на несистематичното мислене!

If you don't stand for something, you will fall for anything.
Malcolm X

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-09-07

Накъде вървят България, Европа и светът? Отговорът на няколко учени

Научната конференция „Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство в България, Европа и Света”, проведена на 27-28 ноември 2014, бе посветена на 25-годишнината от началото на Прехода в България (1989-2014). Конференцията се проведе непосредствено след и на фона на драматични избори – в България, референдума в Шотландия, огромни демонстрации за отделяне на Каталуния в Испания, горещи социални протести във все повече страни, принципно разделение срещу и в подкрепа на Путин и Русия по повод на събитията в Украйна, бежанската вълна от Сирия, агресията на ИДИЛ в Ирак.
В конференцията участваха изявени учен и преподаватели, както и млади специалисти (студенти и докторанти) от обществените науки. В резултат от работата се роди сборник с докладите.

Съдържанието на сборника можете да видите ТУК, а целият текст на част от публикациите, включително и добрият анализ на доц. Петя Пачкова за прехода и десекуларизацията, спада на образоваността и бумът на вярвания във врачки и баячки – ТУК.
Щастлив съм да съобщя, че мой доклад, търсещ отговор на въпроса за взаимовръзката между турската близкоизточна политика и евроинтеграцията на страната намери място на страниците на сборника.
Встъпителното изказване беше на един от основните организатори на конференцията и съставител на сборника проф. Михаил Мирчев. Според неговия анализ 2014-2015 г. са критични, защото се навлиза в една опасна фаза на няколко взаимнообусловени и взаимнодопълващи се кризи – на спекулативния финансов капитал, на долара като световна резервна валута, на радикализация на политическото пространство – и в ляво, и в дясно, като дясното вече достигна до своите екстремни форми. Освен това, светът е в началото на ново историческо пренареждане (realignment) – както на геостратегическите полюси, така и на групирането на включените към тях междинни държави и зони. Сред тези страни в междинната зона на световен сблъсък, в зона на „геостратегически разлом” (по Фукуяма и Бжежински) е и България. И тя отново ще има тежък стратегически проблем за своята ориентация.
В ситуацията на криза в Европейския съюз, в криза на Балканите (Гърция, Западните Балкани, Турция), на конфликти в Украйна и Близкия изток от анализаторите и експертите с очаква системно мислене и „ангажирано знание”, според термина на Пиер Бурдийо.
Кризата от 2007-2008 г. се оказа, че е криза на деиндустриализираната икономика, която бе препълнена със спекулативни финансови и корпоративни балони. Не само в периферията, но и в самия център на световната система се наблюдава мащабна деиндустриализация, рязко свиване на реалната икономика, раздуване на спекулативната „икономика на парите”, масово снижаване на стандарта и качеството на живот, рязка социална поляризираност. Оттук се получава и системното дестабилизиране на обществото като цяло и поради нарастналата гражданска нетърпимост.
Голяма част от средната класа бе дестабилизирана и декласирана и така тя загуби едно от основните си качества – стремеж да се бори за демокрация и граждански свободи. По-нататък М. Мирчев анализира няколко макро-модела на обществото на различни автори, включително Парсънз и К. Маркс, както и случилите се две и възможните две вълни на системно преструктуриране на света, такъв, какъвто го познаваме.
Разбира се, изключително важен компонент на обществото е икономиката и инвестициите в нея. Проф. Мирчев точно отбелязва, че икономиката е здравословна, когато трите субекта на инвестиции са балансирани, а не държавните да бъдат неглижирани и идеологически стигматизирани, семейните инвестиции и бизнес – системно смачквани от големите и да се дава път само на чуждите инвеститори. Голяма част от тях оперират в България, но не са българска собственост, те реално са част от други, външни обществени системи.
Анализирана е радикализацията вследствие на декласацията и социалното сриване. За 25 години от общество, в което преобладават интегрираните, работещите, учещите, средната класа, България се срива – катастрофално пропадане надолу на класовия профил, гетоизация, масово обедняване и неграмотност – не само при циганите и българските турци, но и при българите-християни. 
Предизвикателствата и трудностите, през които трябва да мине България, за да се справи с тази комплексна криза, се усложняват и от световната система, в която се намираме. Според доразвитата от М. Мирчев класификация на световната система на Имануел Уолърстейн, съществува Център на системата – икономически, финансов, технологичен, идеологически (САЩ). Вторият кръг са близките и доверени страни на Центъра (Западна Европа). Там се поддържа също висок стандарт, следва отдалечената полупериферия, в която не може да се поддържат свои марки, ноу-хау, високи технологии, които чрез износа на своята евтина работна ръка, суровини и други поддържат благосъстоянието на центъра и близката периферия. В тях все пак обаче съществува някакво обществено благоденствие, за разлика от колониалната и опустошената периферия, за чиято сметка се извършва експанзията на системата. Характеризират се с деиндустриализация, загуба на суверенитет, окончателно обезсилване и опустошаване.
Вместо заключение проф. Мирчев поставя въпроса за засилване на тенденциите на честен, смел и трезв анализ на обществените процеси у нас и тласването им в посока, която може да даде перспектива на хората и на страната.
Пълният текст и графиките към доклада на проф. Михаил Мирчев можете да видите ТУК.
В експозето на проф. Теменуга Ракаджийска само частично е засегнат въпрос, на който искам да се спра малко по-обстойно. Позовавайки се и на редица западни изследователи и Д. Минев се посочва, че съвременното социално знание е атеоретично,фокусирано върху тесни изследователски проблеми, често пъти финансирано от клиенти, които се интересуват от описателни данни, а не от обяснителни модели.
За съжаление, в Западна Европа положението не е много по-добро. Да, там съществуват добре платени учени, изключително задълбочени книги и разработки се пишат, но съществуват и редица проблеми. Идеята за гъвкавост на труда тежко засегна сферата, като принуждава преподавателите една година да преподават Античност, след това – Втората световна, а на третата може и Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Това тежко вреди на специализацията. Често пъти се предлагат краткосрочни договори, свързани с някакъв изследователски проект в рамките на семестър или два, а не трайна заетост като щатен лектор по трудов договор. Налице е и проектният подход, при който много често наука, PR, икономически интереси (при природните науки) и политика (при обществените) се смесват в едно. За сметка на науката, разбира се!
Нуждата от поддържане на присъствие в медиите поражда въпроса за т. нар. „телевизионни шамани” (pundits), за които мнозина си задават въпроса кога им остава време да четата, да правят фундаментални анализи и да пишат научните си работи, защото те вече са се превърнали в редовен декор на телевизионните студия.
Интересна теза по отношение дилемата Европа или Русия и русофобията застъпва проф. Трендафил Митев, преподавател в УНСС и бивш ръководител на Македонския научен институт – София.
Според неговата класификация има пет големи русофобски вълни в България. Първата е от Кримската война до Освобождението и се представлява от туркофилските среди на цариградските българи – д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич (неслучайно той е издигнат за генерал-губернатор на Източна Румелия), участвалият в процеса и осъждането на Левски Хаджи Иванчо Пенчович. Единствено надделяването на радикалното крило води до Априлското въстание и последавощото Освобождение.
Втората вълна е на стамболовистите в края на 19-ти век и като резултат тя води до ориентирането на Русия към сътрудничество със Сърбия в балканската си политика.
Третата русофобска вълна на Фердинанд и Васил Радославов въвлича България в Първата световна война на страната на загубилите Централни сили и ни сполетява катастрофалния Ньойски договор.
Четвъртата вълна е свързана с Втората световна война и въвличането на България отново срещу Русия. Въпреки това единствено руската намеса спасява страната при Парижкия мирен договор от нова национална катастрофа и води до запазване на териториите на България, въпреки югославските и гръцки претенции. България е единственият от съюзниците на Хитлер, който запазва довоенните си граници и дори присъединената Южна Добружда.
На петата русофобска фаза се свидетели днес.
Изводът, до който достига проф. Митев, е че антируски настроените велики сили използват русофобското поведение на определени български елити за изтласкване на руското влияние от Балканите, но това не поражда трайно и неизменно българофилство в Западна Европа. Когато интересите на руските противници от Запад го налагат, те безпроблемно се сближават с Русия. Така става с коалицията срещу Наполеон, по време на Първата и Втората световни войни. В тези случаи обаче Западът не само „забравя” „заслугите” на българските русофоби, но и нанася най-гежки удари на страната ни. Въпреки всичко, Русия не инспирира съкрушителни за България инициативи, сравними с Берлинския договор, Ньой, англо-американските бомбардировки. От 1886 до 1896 и от 1915 до 1934 г. (общо 30 години) от периода до 1944 г. България и Русия не поддържат дори дипломатически отношения. Ако се добавят и последните 25 години на преход, се оказва, че от 135 години свободен живот, в около 55 от тях българо-руските отношения са в дълбока криза. Въпреки това обаче натрапването на русофобията не означава автоматично европеизация на българите.
В сборника са засеганти и редица други интересни теми като модерните национализми, европейските политики, медийното поле, аспекти на политологичните изследвания на различни отделни феномени.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-09-02

Приписките

Още в ранните години на османската епоха духовниците или монаси, преписващи книги, правят едно малко нововъведение - върху белите полета на кигата или накрая, ако има място, добавяли по няколко думи по себе си - "преписа Х", нещо, което ги е впечатлило или е било важно.
Ето няколко приписки.

"Аз съгреших, а вие изправяйте, братя, кога четете, а не кълнете! Не писа ангел, но писа ръка грешна и скверна, блудна. И словото е грубо, не сладко. Лето 1560"

"Ох, ох, ох от еничари!" 

"Бог да прости калугерицата от грях, оти ми донесе хляб мек и яйца да се наситя."

"тази книга чертах в град Будина аз, Велко Попович, дяк, по отечество от българските земи, от местото Кратово в лето 1704"

"Тази година беше зла от турци."

"Аз, грешният, грешен и дързък на зло, а на добро ленив, чието отечество е гробът, а богатство - греховете, блудта - слава, написах за брата. Слава навеки, амин."

"писах в дните на цар Селим, кръвник, блудник и винопийца. Тази години по всичките си земи събра еничари. И от много зло в тази година, люти скръбни времена, заради това не можах добре да препиша, простете!"

"Прости, Боже, ковача от Белушина, който ми скова ножица, та си перо направих, и който прочете, да рече: Бог да прости."

"О, каква тъга, просо нямам, а за пшеница да не говоря."

""Вземах перо и мастило и долете мушица, изпи ми мастилце."

"Писах аз, поп Стоян, без перо - с клечка, да видя може ли. Не може. В лето 1703 месеца априлия 8 ден."

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.