Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-09-02

Приписките

Още в ранните години на османската епоха духовниците или монаси, преписващи книги, правят едно малко нововъведение - върху белите полета на кигата или накрая, ако има място, добавяли по няколко думи по себе си - "преписа Х", нещо, което ги е впечатлило или е било важно.
Ето няколко приписки.

"Аз съгреших, а вие изправяйте, братя, кога четете, а не кълнете! Не писа ангел, но писа ръка грешна и скверна, блудна. И словото е грубо, не сладко. Лето 1560"

"Ох, ох, ох от еничари!" 

"Бог да прости калугерицата от грях, оти ми донесе хляб мек и яйца да се наситя."

"тази книга чертах в град Будина аз, Велко Попович, дяк, по отечество от българските земи, от местото Кратово в лето 1704"

"Тази година беше зла от турци."

"Аз, грешният, грешен и дързък на зло, а на добро ленив, чието отечество е гробът, а богатство - греховете, блудта - слава, написах за брата. Слава навеки, амин."

"писах в дните на цар Селим, кръвник, блудник и винопийца. Тази години по всичките си земи събра еничари. И от много зло в тази година, люти скръбни времена, заради това не можах добре да препиша, простете!"

"Прости, Боже, ковача от Белушина, който ми скова ножица, та си перо направих, и който прочете, да рече: Бог да прости."

"О, каква тъга, просо нямам, а за пшеница да не говоря."

""Вземах перо и мастило и долете мушица, изпи ми мастилце."

"Писах аз, поп Стоян, без перо - с клечка, да видя може ли. Не може. В лето 1703 месеца априлия 8 ден."

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.



Няма коментари: