Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-09-07

Накъде вървят България, Европа и светът? Отговорът на няколко учени

Научната конференция „Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство в България, Европа и Света”, проведена на 27-28 ноември 2014, бе посветена на 25-годишнината от началото на Прехода в България (1989-2014). Конференцията се проведе непосредствено след и на фона на драматични избори – в България, референдума в Шотландия, огромни демонстрации за отделяне на Каталуния в Испания, горещи социални протести във все повече страни, принципно разделение срещу и в подкрепа на Путин и Русия по повод на събитията в Украйна, бежанската вълна от Сирия, агресията на ИДИЛ в Ирак.
В конференцията участваха изявени учен и преподаватели, както и млади специалисти (студенти и докторанти) от обществените науки. В резултат от работата се роди сборник с докладите.

Съдържанието на сборника можете да видите ТУК, а целият текст на част от публикациите, включително и добрият анализ на доц. Петя Пачкова за прехода и десекуларизацията, спада на образоваността и бумът на вярвания във врачки и баячки – ТУК.
Щастлив съм да съобщя, че мой доклад, търсещ отговор на въпроса за взаимовръзката между турската близкоизточна политика и евроинтеграцията на страната намери място на страниците на сборника.
Встъпителното изказване беше на един от основните организатори на конференцията и съставител на сборника проф. Михаил Мирчев. Според неговия анализ 2014-2015 г. са критични, защото се навлиза в една опасна фаза на няколко взаимнообусловени и взаимнодопълващи се кризи – на спекулативния финансов капитал, на долара като световна резервна валута, на радикализация на политическото пространство – и в ляво, и в дясно, като дясното вече достигна до своите екстремни форми. Освен това, светът е в началото на ново историческо пренареждане (realignment) – както на геостратегическите полюси, така и на групирането на включените към тях междинни държави и зони. Сред тези страни в междинната зона на световен сблъсък, в зона на „геостратегически разлом” (по Фукуяма и Бжежински) е и България. И тя отново ще има тежък стратегически проблем за своята ориентация.
В ситуацията на криза в Европейския съюз, в криза на Балканите (Гърция, Западните Балкани, Турция), на конфликти в Украйна и Близкия изток от анализаторите и експертите с очаква системно мислене и „ангажирано знание”, според термина на Пиер Бурдийо.
Кризата от 2007-2008 г. се оказа, че е криза на деиндустриализираната икономика, която бе препълнена със спекулативни финансови и корпоративни балони. Не само в периферията, но и в самия център на световната система се наблюдава мащабна деиндустриализация, рязко свиване на реалната икономика, раздуване на спекулативната „икономика на парите”, масово снижаване на стандарта и качеството на живот, рязка социална поляризираност. Оттук се получава и системното дестабилизиране на обществото като цяло и поради нарастналата гражданска нетърпимост.
Голяма част от средната класа бе дестабилизирана и декласирана и така тя загуби едно от основните си качества – стремеж да се бори за демокрация и граждански свободи. По-нататък М. Мирчев анализира няколко макро-модела на обществото на различни автори, включително Парсънз и К. Маркс, както и случилите се две и възможните две вълни на системно преструктуриране на света, такъв, какъвто го познаваме.
Разбира се, изключително важен компонент на обществото е икономиката и инвестициите в нея. Проф. Мирчев точно отбелязва, че икономиката е здравословна, когато трите субекта на инвестиции са балансирани, а не държавните да бъдат неглижирани и идеологически стигматизирани, семейните инвестиции и бизнес – системно смачквани от големите и да се дава път само на чуждите инвеститори. Голяма част от тях оперират в България, но не са българска собственост, те реално са част от други, външни обществени системи.
Анализирана е радикализацията вследствие на декласацията и социалното сриване. За 25 години от общество, в което преобладават интегрираните, работещите, учещите, средната класа, България се срива – катастрофално пропадане надолу на класовия профил, гетоизация, масово обедняване и неграмотност – не само при циганите и българските турци, но и при българите-християни. 
Предизвикателствата и трудностите, през които трябва да мине България, за да се справи с тази комплексна криза, се усложняват и от световната система, в която се намираме. Според доразвитата от М. Мирчев класификация на световната система на Имануел Уолърстейн, съществува Център на системата – икономически, финансов, технологичен, идеологически (САЩ). Вторият кръг са близките и доверени страни на Центъра (Западна Европа). Там се поддържа също висок стандарт, следва отдалечената полупериферия, в която не може да се поддържат свои марки, ноу-хау, високи технологии, които чрез износа на своята евтина работна ръка, суровини и други поддържат благосъстоянието на центъра и близката периферия. В тях все пак обаче съществува някакво обществено благоденствие, за разлика от колониалната и опустошената периферия, за чиято сметка се извършва експанзията на системата. Характеризират се с деиндустриализация, загуба на суверенитет, окончателно обезсилване и опустошаване.
Вместо заключение проф. Мирчев поставя въпроса за засилване на тенденциите на честен, смел и трезв анализ на обществените процеси у нас и тласването им в посока, която може да даде перспектива на хората и на страната.
Пълният текст и графиките към доклада на проф. Михаил Мирчев можете да видите ТУК.
В експозето на проф. Теменуга Ракаджийска само частично е засегнат въпрос, на който искам да се спра малко по-обстойно. Позовавайки се и на редица западни изследователи и Д. Минев се посочва, че съвременното социално знание е атеоретично,фокусирано върху тесни изследователски проблеми, често пъти финансирано от клиенти, които се интересуват от описателни данни, а не от обяснителни модели.
За съжаление, в Западна Европа положението не е много по-добро. Да, там съществуват добре платени учени, изключително задълбочени книги и разработки се пишат, но съществуват и редица проблеми. Идеята за гъвкавост на труда тежко засегна сферата, като принуждава преподавателите една година да преподават Античност, след това – Втората световна, а на третата може и Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). Това тежко вреди на специализацията. Често пъти се предлагат краткосрочни договори, свързани с някакъв изследователски проект в рамките на семестър или два, а не трайна заетост като щатен лектор по трудов договор. Налице е и проектният подход, при който много често наука, PR, икономически интереси (при природните науки) и политика (при обществените) се смесват в едно. За сметка на науката, разбира се!
Нуждата от поддържане на присъствие в медиите поражда въпроса за т. нар. „телевизионни шамани” (pundits), за които мнозина си задават въпроса кога им остава време да четата, да правят фундаментални анализи и да пишат научните си работи, защото те вече са се превърнали в редовен декор на телевизионните студия.
Интересна теза по отношение дилемата Европа или Русия и русофобията застъпва проф. Трендафил Митев, преподавател в УНСС и бивш ръководител на Македонския научен институт – София.
Според неговата класификация има пет големи русофобски вълни в България. Първата е от Кримската война до Освобождението и се представлява от туркофилските среди на цариградските българи – д-р Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич (неслучайно той е издигнат за генерал-губернатор на Източна Румелия), участвалият в процеса и осъждането на Левски Хаджи Иванчо Пенчович. Единствено надделяването на радикалното крило води до Априлското въстание и последавощото Освобождение.
Втората вълна е на стамболовистите в края на 19-ти век и като резултат тя води до ориентирането на Русия към сътрудничество със Сърбия в балканската си политика.
Третата русофобска вълна на Фердинанд и Васил Радославов въвлича България в Първата световна война на страната на загубилите Централни сили и ни сполетява катастрофалния Ньойски договор.
Четвъртата вълна е свързана с Втората световна война и въвличането на България отново срещу Русия. Въпреки това единствено руската намеса спасява страната при Парижкия мирен договор от нова национална катастрофа и води до запазване на териториите на България, въпреки югославските и гръцки претенции. България е единственият от съюзниците на Хитлер, който запазва довоенните си граници и дори присъединената Южна Добружда.
На петата русофобска фаза се свидетели днес.
Изводът, до който достига проф. Митев, е че антируски настроените велики сили използват русофобското поведение на определени български елити за изтласкване на руското влияние от Балканите, но това не поражда трайно и неизменно българофилство в Западна Европа. Когато интересите на руските противници от Запад го налагат, те безпроблемно се сближават с Русия. Така става с коалицията срещу Наполеон, по време на Първата и Втората световни войни. В тези случаи обаче Западът не само „забравя” „заслугите” на българските русофоби, но и нанася най-гежки удари на страната ни. Въпреки всичко, Русия не инспирира съкрушителни за България инициативи, сравними с Берлинския договор, Ньой, англо-американските бомбардировки. От 1886 до 1896 и от 1915 до 1934 г. (общо 30 години) от периода до 1944 г. България и Русия не поддържат дори дипломатически отношения. Ако се добавят и последните 25 години на преход, се оказва, че от 135 години свободен живот, в около 55 от тях българо-руските отношения са в дълбока криза. Въпреки това обаче натрапването на русофобията не означава автоматично европеизация на българите.
В сборника са засеганти и редица други интересни теми като модерните национализми, европейските политики, медийното поле, аспекти на политологичните изследвания на различни отделни феномени.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: