Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-10-15

Три сценария след взривовете в Анкара

Две мощни експлозии избухнаха вчера в 10,04 ч край централната жп гара в Анкара, когато там се намираха участници в митинг в подкрепа на мира и демокрацията в страната.
До момента загиналите са 96 души, а ранените – около 300. Властите обявиха, че кървавата баня е дело на двама атентатори самоубийци. За разлика от атентата в Суруч, когато такива действия не последваха, сега незабавно беше обявен тридневен национален траур. Висшият съвет по радио и телевизия наложи забрана за разпространяване на кадри от местопрестъплението и беше блокиран достъпът до „Туитър” от някои от най-популярните турски провайдъри, например на „Тюрксел” или TTNET.
Извършителите остават неизвестни и тече разследване. С висока степен на вероятност може да се изключи участие на кюрдски бойци или крайната левица в атентата, защото присъстващите на митинга са прокюрдски активисти или симпатизанти на левите сили. Мнозина побързаха да обвинят Ердоган. Според Геворг Мирзаян такъв ход изглежда крайно невероятен, тъй като изтичането на информация би било пагубно, а и ситуацията за него не е толкова критична, че да рискува.
Селяхатин Демирташ, съпредседател на Демократичната партия на народите (ДПН), в остро изявление след атентата разкритикува турските власти за липсата на ефективно разследване на множеството нападения срещу активисти на партията, при които десетки загубиха живота си, предадоха турските медии.
Реакцията на полицията след атентата, разпръснала мирните демонстранти, обвиненията, че линейки са били спирани и блокирането на социалните мрежи предизвика вълна от гняв и недоволство. В неделя хиляди хора, носещи плакати с надписи „Не се страхуваме!”, „Няма да забравим!” „Ще спечелим мира!” пробиха полицейските блокади и напълниха площад „Съхие” в столицата, за да поднесат цветя в памет на загиналите.
Най-кървавата атака в историята на турската република се случва точно три седмици преди предсрочния парламентарен вот на 1 ноември.
След проведените на 7 юни 2015 г. парламентарни избори управлявалата до момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не получи достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно мнозинство. Компромис за съставяне на коалиция не беше постигнат между парламентарно представените партии и страната се изправи пред нови избори.
Междувременно бяхме свидетели и на кървавият атентат в град Суруч, отнел живота на над 30 млади кюрдски активисти. На 28 юли преговорите между турската държава и кюрдските политици бяха прекъснати. Подписаният на 28 февруари т.г. в двореца „Долмабахче“ мирен план от десет точки рухна.
Започнаха въоръжени сблъсъци, при които загинаха около 120 служители на турските сили за сигурност, стотици бойци на Кюрдската работническа партия ПКК и десетки цивилни. В средата на септември тълпи от турски националисти атакуваха десетки офиси на ДПН, мнозина кюрди бяха нападани по улиците. На 6 и 8 септември националистически тълпи атакуваха критичния към правителството вестник „Хюриет”, а на 1 октомври колумнистът на изданието Ахмед Хакан беше пребит пред дома си. В петък, ден преди бомбените взривове, главният редактор на гюленисткия англоезичен вестник „Today`s Zaman” Бюлент Кенеш беше арестуван в Анкара за обида на държавния глава.
На 12 септември в Анкара се проведе петият редовен конгрес на Партията на справедливостта и развитието. Ахмед Давутоглу беше преизбран за лидер на ПСР, а в състава на централното ръководство от 50 души влязоха 31 нови фигури, близки до Реджеб Тайип Ердоган.
Така са възможни няколко сценария за бъдещето развитие на политическия процес при комшиите.
В обстановката на крайна политическа поляризация президентът Ердоган разчита на мобилизация на националистическия вот. Затова първият сценарий е за консолидация на проислямиския и националистически вот и ПСР да спечели 43-44% подкрепа, което ще позволи съставяне на еднопартиен кабинет. Такова развитие вероятно би подхранило авторитарните тенденции.
Втората хипотеза предвижда приблизително повторение на изборните резултати от 7 юни с разлика плюс/минус два процента за всяка от партиите. Тогава ще се наложи формиране на коалиция между първата партия ПСР с цялата или части от Партията на националистическото действие (ПНД) или пък с Народнорепубликанската партия (НРП). В момента се наблюдава раздробеност на опозицията, като ДПН и ПНД са двата полюса на кюрдския и турския национализъм, а сред кемалистите от НРП се чуват различни идеи за посоката на партията.
Третата хипотеза е отлагане на парламентарните избори и продължаване на управлението на служебното правителство на Ахмед Давутоглу, т. е. на екипа, който президентът Р. Т. Ердоган определи. За да не дава основания за съмнения в свободното протичане на изборители или дори тяхната отмяна, стана ясно, че командването на Кюрдската работническа партия (ПКК) е обявило прекратяване на огъня до провеждане на вота.
Политическият експерт Халил Каравели посочва, че развитието на обстановката практически обезсмисля два от големите успеха на управлението на ПСР до този момент – мирния процес с кюрдите и изолирането на военните от политиката. Насилието между двата етноса означава замразяване за неопределено време на диалога на зелената маса. От своя страна сблъсъкът между Ердоган и привържениците на Ф. Гюлен принуди тогавашния премиер и настоящ президент да затопли отношенията си с турските военни. В началото на 2014 г. беше освободен арестуваният бивш началник на Генералния щаб ген. Илкер Башбуг, а през март същата година на свобода излязоха около 200 висши офицери, задържани във връзка с обвинения за подготвян преврат в аферите „Ергенекон“ и „Чук“. Нарастването на напрежението през лятото на 2015 г. също допълнително прехвърля пълномощия от цивилните към военните власти, особено в регионите, където е обявено извънредно или военно положение. Тези факти допълнително възраждат страховете от намеса на военните в политическия живот.
Засега не може да се каже със сигурност кой е най-вероятният сценарий. Следващите седмици са важни за политическото бъдеще на южната ни съседка, като народът на Турция демонстрира силно желание да участва в определянето на съдбините на страната си.

Публикувано във в-к "Стандарт", 12.10.2015 г.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: