Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-11-30

Корените на мигрантския проблем в Европа

Винаги си струва да говорим за предисторията и дълбоките причини за дадено явление. Ето какво стана с миграцията към Западна Европа.
Майрън Уайнър пише, че ако има един закон на емиграцията, той е, че веднъж започнал, мигрантският поток генерира собствен поток. Дошлите преди помагат на своите роднини и близки със съвети, информация, пари, настаняване и намиране на работа.
Така вместо малко имигранти, които ще се върнат по родните си места, получаваш експоненциално нарастващо число.
Второ, кой печели от имигранта? Работодателят, който плаща ниска заплата. Разходите - училище, настаняване, интеграция, допълнителни болници и инфраструктура - се разпределят върху цялото общество. Класически похват на бизнеса - приватизирай печалбите, разпределяй на обществото загубите!
Трети феномен - допреди 80-те години, лобистки бизнес-кръгове почти изцяло диктуваха вземането на политическите решения по тази тема. Обществото не беше консултирано (по Ясемин Сойсал). След това започнаха някакви публични дебати, но чрез политическата коректност (спомнете си само съдбата на британския политик Инък Пауъл!*) те бяха твърде ограничени.
Четвъртата груба грешка беше деиндустриализацията.
През 60-те Лийдс проидвежда половината костюми, носени от британските мъже и изнася платно за Индия. Постепенно обаче започва упадък с "гениалната идея" за релокацията на индустриите към Азия. Маргарет Тачър, "крадлата на млякото" забива последния пирон и чрез неолибералните си политики довършва процеса на деиндустриализация. Днес младежите в Лийдс носят дънки, шити в Индия и Бангладеш в т. нар. "потоизстисквачки" (фабрики с ужасни условия на труд и мизерно заплащане). От 11,5 млн. британски индустриални работници през 1964 г., те стават 7 млн. (при увеличено население) през 1984 г. В Брадфорд броят на заетите в текстилната индустрия пада от 70 000 в средата на 60-те години до около 7000 през 2001 г.
Първото поколение имигранти имаха работа в тези индустрии. Синовете им се оказаха образовани в Англия, но с блокирани възможности за намиране на работа. Съчетайте това с кризата на идентичността и се получава взривоопасна комбинация. Добавете към коктейла и ситуацията в Близкия изток (деспотични управления, западни военни интервенции) и получавате настоящата картина.
Проблемът обаче е, че политическите и икономическите елити на западните страни никак, ама никак не са невинни за създалото се положение.
Западна Европа живя добре през 70-те и 80-те години благодарение на евтиния труд на мигрантите. През 90-те и новия век - на изстисканите ресурси от Източна Европа. Хубавото обаче вече е към своя край.

* Напомням и епизода с Инък Пауъл, дясно-консервативен автор и политик, който в своя реч за миграцията през 1968 г. казва, че Британия всяка година ще трябва да приема приблизително 50 000 наследници на емигранти. Той цитира "Енеида" на Вергилий, заявявайки, че може да видим Тибър, разпенен с много кръв в приблизителен превод. (“Like the Roman, I seem to see the River Tiber foaming with much blood”) След това изказване, избухва скандал и политическата му кариера приключва.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-11-19

Десет статуса от "Фейсбук"

Четох две интересни истории за Гърция. Един компютърен специалист, живеещ в Дубай, разказва, че приятелката му дошла при него, намерила си добра работа в маркетинга, но въпреки това решила да се върне в Атина, където е безработна засега. Програмистът казва, че ще остане в Залива още малко, за да доспести сумата, необходима му да основе собствена фирма в Гърция.
Друг един математик пък сподиля: "Не мога да замина и да оставя възрастните си родители сами!"
Порази ме това, че когато съм говорил с мои познати, съм им казвал същото - Когато майка ти е болна, оставаш да я гледаш, а не емигрираш, нали така?

Вчера гледах един страхотен филм - "Зелена зона" (реж. Пол Грийнграс). Препоръчвам го горещо на всички!
Действието се развива в Багдад малко след американската инвазия и лентата пресъздава чудесно хаоса на войната, боричканията за влияние между различните американски служби - ЦРУ, специални части, Държавен департамент...; първоначалното организиране на съпротивата; лагерите за задържане с кучета, разпити с насилие и т.н. (само загатнато, без да натежава). През цялото време ми беше трудно да се отърва от усещането, че не гледам художествен, а направо документален филм :)
И, момичета, бонус - в главната роля на свестния американски офицер - Мат Деймън!

Както вчера реторично ме попита едни приятел, ал-Каида умерена опозиция ли са или са умерени терористи? И къде е разликата?
Вярно е, че при война истината пада първа жертва, ама по сирийската гражданска война някои направо се оляха.

Думите отлитат, написаното остава. Пишете грамотно!

Нормално е, както казват Илф и Петров, да има "голям" (ООН, космически открития и пр.) и "малък" свят (какво ще ядем, какво ще гледаме довечера). Драмата е, когато се занимаваме само с малкия свят.

"За равнодушието си към културата обществото си разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то даже е логично."
Йосиф Бродски

Новият закон за образованието:
- да на закриването на помощните и болничните училища, където тежкоболни деца получава специализирана гружа и добро обучение;
- да на самостоятелната форма на обучение, т.е. от вкъщи. Това в ситуация на социален разпад. Така скоро ще се появяват стотици паралелни и несъвпадащи прочити на всички предмети. Не говоря за религиозните фондации, които само това чакат. Не говоря и за това как ще се гарантира да няма идеологическа пропаганда. Ще се появят и затруднени родители, които искат децата им да работят, вместо да учат. Как точно ще се социализират децата, остава неясно. До момента не става ясно дали е направена оценка за въздействието на самостоятелно обучение. Липсва както и да е яснота по критериите, които биха се прилагали от експертните комисии към регионалните управления по образованието по начина на обучение, по отговорностите на тези комисии и на родителите, които ще направят подобен избор;
- да на държавните пари за частна търговска дейност (частни училища). За това безобразие мнозина вече писаха;
- съдържанието, върху което зрелостниците ще се готвят за матури, се намалява наполовина - т.е. само върху ученото в 11 и 12 клас;
Само аз ли съм потресен?

Инфантилният никога няма да си каже "Аз не разбирам хората." Той ВИНАГИ казва "Хората не ме разбират".

Порядъчен човек - този, който върши гадости без удоволствие.
Сергей Довлатов, "Куфарът"

Търся си работа като споретн коментатор - след като Илияна Раева и Мануела Малеева коментират политиката... :))))

“Today’s European politicians . . . are ‘test-tube politicians,’ who haven’t emerged from a process of significant political battles with worthy political oppnents, but have instead risen to power through the manipulations conjured by the strong players of the financial capital system, with the objective to control the political elite of the European continent. They are more employees than they are politicians. Moreover, their programme is not for public disclosure. Should they discuss in public what they really want to achieve, or rather what the bankers who appointed them want to achieve, even the stones will cry out in Europe in protest against them!"
Dimitrios Konstantakopoulos

I met S. from Norway and her broad-shouldered viking during one summer school and educational trip in Turkey. A few weeks ago, a conference, supported by the Bulgarian Academy os Scinces, took place in Sofia. Suddenly, I saw one smiling face - S, asking me "How do you do?".
What a nice surprice!
‪#‎Science‬ ‪#‎WeAreOneFamily‬


Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-11-16

Атентатът в Париж - реакциите на експертите (обзор)

В първия си пост по темата опитах да обобщя някои реакции на случилото се в Париж от социалните медии. (ТУК)
Вторият представи някои мои разсъждения за атентата и последиците от него, най-важните от които са засилването на антиимигрантските и антимюсюлмански настроения и ръст на крайната десница, и потенциалното увеличаване правомощията на специалните служби да следят и наблядават гражданите (ТУК)
С настоящия преглед се опитвам да представя някои от най-интересните мнения по темата на изтъкнати български специалисти.

Ако проблемът е в мюсюлманите в Европа, защо нямаше удари в Швеция и Дания, а имаше в Париж, попита бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов.

Според Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения – „военен удар не може да ни отърве от ИД. Ние бихме разрушили само силовата ѝ част, военното ѝ крило. „Ислямска държава” не е само въоръжени отряди, тя е идеология. Тази идеология е в умовете и сърцата на хората, в които е успяла да плъзне тази зараза.” Военен удар в Сирия не решава и проблема с терористи, които са родени второ или трето поколение в Европа. 
Според експерта една от целите на „Ислямска държава” е да въвлече Европа във война с Близкия изток и по този начин да дискредитира пред целия мюсюлмански свят Запада. Най-правилното би било след въздушни удари на западните държави местни сили да довършат този втори етап от военната операция, заяви Симеон Николов.
Същевременно за Европа на преден план излиза необходимостта от засилено разузнавателно сътрудничество между държавите.


Под напора на емоциите в момента наблюдаваме преувеличавания за начало на световна война, край на Европа, е мнението на д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра заблизкоизточни изследвания.
Аз съм „за” войната срещу тероризма, но против идеята за война между цивилизациите, заяви анализаторът. България също е мишена, макар и потенциалният риск засега да не е превърнат в конкретна заплаха.
Големият проблем е дупката, разминаването между нашите (на Запада) ценности и външната ни политика, категоричен е д-р Абуаси. Защо никой не зададе въпрос на британския премиер Камерън защо Великобритания строи саудитски затвори; защо никой не попита френския президент Оланд за сключените оръжейни сделки с Катар и Саудитска Арабия на стойност 39 млрд. само за последната година?
„Мащабните операции”, които се предприемат сега във военен план, са маска, за да се успокои общественото мнение и да се скрие предишното подценяване на заплахата. Военните операции няма да свършат нищо, докато съществува идеологията, която подхранва „Ислямска държава”. Тази идеология трябва да бъде ударена в нейния корен, в страните, които я подкрепят и разпространяват като Катар и Саудитска Арабия.
Интеграцията на общности е невъзможна. Единствено възможна е интеграцията на индивиди чрез налагане на закона навсякъде и равенството на всички пред него.
Щом се говори за разпад на Европа, явно терористите са постигнали целите си, обобщи експертът. Според него най-вероятно предстоят нов удар във Франция, което би било символно значимо за терористи, катто и във Великобритания и Рим.

Говорейки за двойните стандарти, Боян Чуков припомни изказването на френския външне министър Лоран Фабиус на среща на „Приятелите на Сирия”, на което той казва за фронта „Нусра” (част от „Ал-Каида”), че „те ни вършат работа”.

Гл. ас. д-р Бойко Маринков от Института по балканистика посочи, че атентатът в Париж е част от логиката на три атентата.
Първият беше в Анкара и като резултат от него беше нанесен тежък удар срещу сирийските кюрди, които са враг на „Ислямска държава”.
Вторият беше атентатът в Синай, който е тежък удар срещу Египет и неговата туриститическа индустрия.
Атентатът в Париж пък е удар срещу най-мултикултурната държава. Тази логика на анализа се вписва и допълва идеите и на други експерти, че надигането на европейска ислямофобия, както и въоръжената намеса в Сирия, допълнително заздравяват позициите на „Ислямска държава” и водят до нов приток на хора към организацията.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2015-11-15

Атентатите в Париж - опит за равносметка

Време и място на извършване
Петък вечер, когато хората излизат. Целите - заведения, концерт, футболен мач, т.е. все многолюдни места. С изключение на един случай, няма вземане на заложници, никакви искания, а само бомбени атентати и стрелба. Т.е. търсен е максимален ефект и поражения.
Мобилността на придвижване, бързината, прецизността говорят за подготевни хора. Така възниква въпросът какви са били терористите. Всяка група, която даде клетва на Багдади, може да се счита за част от "Ислямска държава". Дали става дума за спящи клетки, които са получили инструкция от центъра за удар? Или са местни симпатизанти/спяща клетка, които са взели решение за действие самостоятелно? Или са вкарани наскоро в Европа хора? (може би по-малко вероятно)
Най-вероятно обаче някога някъде те са получили военна подготовка.
Контекст на атаките 
Международният контекст е изключително важен. Това са преговорите във Виена по сирийската криза, победите на правителстваната армия в Сирия (деблокирането на базата Куейрис, град ал-Хадер); сваленият в Синай руски самолет; кървавият атентат в бейрутския квартал Бурж ал-Баражне, в близост до който се намира и палестинският бежански лагер с това име, в час пик в четвъртък. Тогава при двоен самоубийствен атентат на групировка, свързана с "Ислямска държава" са убити над 40 души. Бурж ал-Баражне е част от населения със шиити Южен Бейрут и се намира недалеч от квартал "Дахия", столицата на "Хизбулла". 
Modus operandi
Като начин на извършване атентатите в Париж наподобяват много повече Мумбай, а не 11 септември. Опитът за френски 11 септември беше на Коледа 1994 г., когато заради подкрепата, оказвана на Франция на алжирските военни в смазването на ислямисткото движение в страната, членове на алжирската ислямистка Въоръжена ислямска група, отвлякоха самолет, летящ от Алжир до Париж с план да го разбият в Айфеловата кула. Френските служби обаче имаха информация за готвенето, самолетът беше приземен в Марсилия уж за презареждане с гориво, където беше щурмуван от френските специални части GIGN, които си свършиха перфектно работата и избиха похитителите. 
Настоящият атентат много повече прилича на атаката в Мумбай, Индия, през ноември 2008 г., когато група пакистански екстремисти извършват 12 координирани бомбени атаки и стрелби със 164 убити и над 300 ранени.
Реакциите в социалните медии, включително потресът, съчувствието, но и отхвърлянето на фалшивите кампании в социалните мрежи и двойните стандарти спрямо различни трагедии, съм проследил съвсем накратко ТУК.
Последици
Като шок от атаката, привлечено медийно внимание и пр. петъчното нападение е сравнимо с 11 септември. 
Най-вероятно ще се наблюдава ново засилване на антиимигрантските и антибежански чувства, а конкретно във Франция - и на "Националния фронт" на Марин Льо Пен. Определени заинтересовани кръгове, включително политически, ще се опитат да истеризират дебатите. 
Както винаги след такива събития, може да се очаква нарастване на наблюдението и правомощията на специалните служби. Те обаче се нуждаят от това отново да заложат на агентурното разузнаване (HUM-Int), а не само да разчитат на технически средства за наблюдение и подслушване. Микрофонът не познава исляма, спътникът не може да предвижда следващите ходове на терориста.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Реакции от социалните мрежи на атентатите в Париж

Разбира се, преобладават реакциите на шок, съчувствие; профилните снимки се декорират с цветовете на френското знаме, но това предизвиква и основателни въпроси за реалната дълбочина на съчувствието - "Липса на уважение е да се сложи флаг на опечалена страна върху усмихнато лице, изразяващо радостни емоции. Що за съпричастност е това?! Това е показност."
Един от най-задълбочените коментари по темата е дело на арабист:
"След атаките по "Шарли Ебдо" написах, че отсега нататък европейците ще трябва да се молят да имат късмет през цялото време, докато на терористите им стига да извадят късмет само веднъж. Мисълта не е моя, разбира се, а на член на ИРА. По-важното е, че терористите във Франция извадиха късмет не един, а няколко пъти, което показва сериозна подготовка и големи пропуски на силите за сигурност. Сещам се за мрежата на Абу Хамза през втората половина на 90-те години в Лондон, захранвана и с джихадисти от Франция. Спомням си как този човек повече от година проповядва насилие и организира военни лагери в Обединеното кралство, без никой да се усети и трябва да дойдат арабските разузнавания, за да светнат МИ-5 какви ги върши. А МИ-5 не са шега работа..
Ясно е, че моментът на атаките е свързан със ситуацията в Близкия изток. Но няма как да не ми направи впечатление, че само ден преди Париж, Бейрут беше разтърсен от най-големия атентат за последните 25 години, в който загинаха над 40 души. Да сте видели черни свещи? Да сте чули за отменени сватби? Да сте прочели изявление на министъра на външните работи? Някой да е организирал поднасяне на цветя пред ливанското посолство? Ами Ирак – за когото атентатите са като „добър ден, как си” и то от 12 години? Ами точковите удари в Йемен, в Пакистан, при които загиват ЦИВИЛНИ И НЕВИННИ ГРАЖДАНИ? Ами ситуацията в Западния бряг и Газа, за която медиите не смеят да гъкнат, за да не ги обвинят в измислен „антисемитизъм”? Къде е нашето je suis тогава?
Колко още хора трябва да умрат, за да разберем, че няма по-червена и най-червена кръв, да не говорим за синя? И колко още невинни трябва да бъдат погубени, за да осъзнаем, че вината е на всички онези правителства, които хвърлят бомби с циничното убеждение, че те никога няма да стигнат до тях, на всички онези религиозни лица, които проповядват омраза, финансирани от държави, с които ние милеем да правим бизнес, и на всички корумпирани и деспотични правителства, които смазват гражданите си и правят така, че криворазбраното самоубийство да стане единствената алтернатива за тях? Колко пъти сме протестирали, че нашето правителство поддържа чудесни партньорски отношения с тях?
Извършителите на тези атентати не са фанатични психопати, нито „радикални ислямисти”.
Извършители на тези атентати са нашите двойни стандарти!"
Други също критикуват двойните стандарти - "Не беше особено "модерно" да си сложите знамената заради атентата срещу руския самолет или заради атентата в Бейрут онзи ден... Това е проблемът, затваряме си очите пред проблемите, заемаме позиции, само когато ни е угодно и е модерно, за да се пуснем по вълната, наречена "тренд"." Подобни позиции се натъкват на отговор, че жертвите не бива да се противопоставят едни на други. Всъщност тук не се противопоставят жертвите, а се разкриват двойните медийни и идеологически стандарти. 
Усеща се и известна антибежанска и антимюсюлманска вълна, на която се отговаря с призиви за толерантност и задълбочено разбиране на процесите. 

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.