Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-11-15

Реакции от социалните мрежи на атентатите в Париж

Разбира се, преобладават реакциите на шок, съчувствие; профилните снимки се декорират с цветовете на френското знаме, но това предизвиква и основателни въпроси за реалната дълбочина на съчувствието - "Липса на уважение е да се сложи флаг на опечалена страна върху усмихнато лице, изразяващо радостни емоции. Що за съпричастност е това?! Това е показност."
Един от най-задълбочените коментари по темата е дело на арабист:
"След атаките по "Шарли Ебдо" написах, че отсега нататък европейците ще трябва да се молят да имат късмет през цялото време, докато на терористите им стига да извадят късмет само веднъж. Мисълта не е моя, разбира се, а на член на ИРА. По-важното е, че терористите във Франция извадиха късмет не един, а няколко пъти, което показва сериозна подготовка и големи пропуски на силите за сигурност. Сещам се за мрежата на Абу Хамза през втората половина на 90-те години в Лондон, захранвана и с джихадисти от Франция. Спомням си как този човек повече от година проповядва насилие и организира военни лагери в Обединеното кралство, без никой да се усети и трябва да дойдат арабските разузнавания, за да светнат МИ-5 какви ги върши. А МИ-5 не са шега работа..
Ясно е, че моментът на атаките е свързан със ситуацията в Близкия изток. Но няма как да не ми направи впечатление, че само ден преди Париж, Бейрут беше разтърсен от най-големия атентат за последните 25 години, в който загинаха над 40 души. Да сте видели черни свещи? Да сте чули за отменени сватби? Да сте прочели изявление на министъра на външните работи? Някой да е организирал поднасяне на цветя пред ливанското посолство? Ами Ирак – за когото атентатите са като „добър ден, как си” и то от 12 години? Ами точковите удари в Йемен, в Пакистан, при които загиват ЦИВИЛНИ И НЕВИННИ ГРАЖДАНИ? Ами ситуацията в Западния бряг и Газа, за която медиите не смеят да гъкнат, за да не ги обвинят в измислен „антисемитизъм”? Къде е нашето je suis тогава?
Колко още хора трябва да умрат, за да разберем, че няма по-червена и най-червена кръв, да не говорим за синя? И колко още невинни трябва да бъдат погубени, за да осъзнаем, че вината е на всички онези правителства, които хвърлят бомби с циничното убеждение, че те никога няма да стигнат до тях, на всички онези религиозни лица, които проповядват омраза, финансирани от държави, с които ние милеем да правим бизнес, и на всички корумпирани и деспотични правителства, които смазват гражданите си и правят така, че криворазбраното самоубийство да стане единствената алтернатива за тях? Колко пъти сме протестирали, че нашето правителство поддържа чудесни партньорски отношения с тях?
Извършителите на тези атентати не са фанатични психопати, нито „радикални ислямисти”.
Извършители на тези атентати са нашите двойни стандарти!"
Други също критикуват двойните стандарти - "Не беше особено "модерно" да си сложите знамената заради атентата срещу руския самолет или заради атентата в Бейрут онзи ден... Това е проблемът, затваряме си очите пред проблемите, заемаме позиции, само когато ни е угодно и е модерно, за да се пуснем по вълната, наречена "тренд"." Подобни позиции се натъкват на отговор, че жертвите не бива да се противопоставят едни на други. Всъщност тук не се противопоставят жертвите, а се разкриват двойните медийни и идеологически стандарти. 
Усеща се и известна антибежанска и антимюсюлманска вълна, на която се отговаря с призиви за толерантност и задълбочено разбиране на процесите. 

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: