Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2015-11-30

Корените на мигрантския проблем в Европа

Винаги си струва да говорим за предисторията и дълбоките причини за дадено явление. Ето какво стана с миграцията към Западна Европа.
Майрън Уайнър пише, че ако има един закон на емиграцията, той е, че веднъж започнал, мигрантският поток генерира собствен поток. Дошлите преди помагат на своите роднини и близки със съвети, информация, пари, настаняване и намиране на работа.
Така вместо малко имигранти, които ще се върнат по родните си места, получаваш експоненциално нарастващо число.
Второ, кой печели от имигранта? Работодателят, който плаща ниска заплата. Разходите - училище, настаняване, интеграция, допълнителни болници и инфраструктура - се разпределят върху цялото общество. Класически похват на бизнеса - приватизирай печалбите, разпределяй на обществото загубите!
Трети феномен - допреди 80-те години, лобистки бизнес-кръгове почти изцяло диктуваха вземането на политическите решения по тази тема. Обществото не беше консултирано (по Ясемин Сойсал). След това започнаха някакви публични дебати, но чрез политическата коректност (спомнете си само съдбата на британския политик Инък Пауъл!*) те бяха твърде ограничени.
Четвъртата груба грешка беше деиндустриализацията.
През 60-те Лийдс проидвежда половината костюми, носени от британските мъже и изнася платно за Индия. Постепенно обаче започва упадък с "гениалната идея" за релокацията на индустриите към Азия. Маргарет Тачър, "крадлата на млякото" забива последния пирон и чрез неолибералните си политики довършва процеса на деиндустриализация. Днес младежите в Лийдс носят дънки, шити в Индия и Бангладеш в т. нар. "потоизстисквачки" (фабрики с ужасни условия на труд и мизерно заплащане). От 11,5 млн. британски индустриални работници през 1964 г., те стават 7 млн. (при увеличено население) през 1984 г. В Брадфорд броят на заетите в текстилната индустрия пада от 70 000 в средата на 60-те години до около 7000 през 2001 г.
Първото поколение имигранти имаха работа в тези индустрии. Синовете им се оказаха образовани в Англия, но с блокирани възможности за намиране на работа. Съчетайте това с кризата на идентичността и се получава взривоопасна комбинация. Добавете към коктейла и ситуацията в Близкия изток (деспотични управления, западни военни интервенции) и получавате настоящата картина.
Проблемът обаче е, че политическите и икономическите елити на западните страни никак, ама никак не са невинни за създалото се положение.
Западна Европа живя добре през 70-те и 80-те години благодарение на евтиния труд на мигрантите. През 90-те и новия век - на изстисканите ресурси от Източна Европа. Хубавото обаче вече е към своя край.

* Напомням и епизода с Инък Пауъл, дясно-консервативен автор и политик, който в своя реч за миграцията през 1968 г. казва, че Британия всяка година ще трябва да приема приблизително 50 000 наследници на емигранти. Той цитира "Енеида" на Вергилий, заявявайки, че може да видим Тибър, разпенен с много кръв в приблизителен превод. (“Like the Roman, I seem to see the River Tiber foaming with much blood”) След това изказване, избухва скандал и политическата му кариера приключва.

Ако статията ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: