Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-01-20

Нека са замислим за момент

В началото на миналата година един от водещите италиански мозъчни тръстове - Институтът за международни изследвания (Istituto Affari Internazionali) - публикува сборник, озаглавен "В търсене на новото равновесие: икономически дисбаланси в Еврозоната" под редакцията на Марчело Мессори. Едно от заключенията е, че в първите години на 21-ви век неефективното разпределение на финансовите потоци от европейския център към периферията не допринася за ръст на производителността на труда, тъй като заложеният макроикономически модел е на "догонване". Авторите издигат идеята за нов модел и замяна на "невидимата ръка на пазара" с "видимата ръка на европейската политика" и да бъдат създадени държавни и частни програми за инвестиции, които да позволят рязко повишаване на конкурентоспособността на държавите-членки от европейската периферия.
В момента заради съществуващата система, която е като опиум - не решава проблемите ни, само обезболява за кратко - България е закотвена на последното място в ЕС. От друга страна, идеите за съюз на две скорости също не ни устройват. България следва да търси идеи и модели, подобно на посочените от италианските специалисти.
Още едно мнение по темата на български можете да прочетете ТУК

Феноменалният ирански философ Али Шариати пише, че при сблъсъка между доброто и злото носителите на злото са „синовете на Каин“, които представляват зловещата троица на Фараон, Крез и Ваал. Фараон е символ на политическия гнет и потисничество, Крез – на икономическата експлоатация, а Ваал – на идейното господство и лицемерието. Те имат три лица, но седем цвята, 70 маски, 7000 имена и 70 000 прийома.
Сега си повтаряйте, че сте свободни, че никой не може да Ви манипулира и че живеете в най-добрия възможен свят!

Прочетох едно много интересно интервю на доц. Иво Христов. Интелигентен човек, малко песимистичен, но тук е абсолютно прав: "Третата световна война тече отдавна. Тя е от съвършено друго измерение. Тя вече е нанесла огромни щети на нашите сърца, умове и души. Огледайте се само какво става с нашите нрави, нашите деца и това не е само у нас, това е в световен мащаб. Ето защо тази война е различна, но резултатите ще бъдат още по-зловещи, отколкото Първата и Втората световна война. Тя е без фронтове, без страни, без официални противници, без окопи, но е много по-зловеща, отколкото другите две.
Става дума за преформулиране на човешкото същество като такова, подмяна на исконни, вековни човешки ценности, превръщане на огромни маси от хора в биороботи, дълбоко убедени, че живеят в най-свободния от всички възможни светове. Метафората на Пинк Флойд с ходещите чукове тук е докарана до абсолютен абсурд, виртуозен абсурд. Масова, мащабна манипулация, оглупяване на огромни маси от хора, липсата на елементарни ориентири за добро, за лошо, за това къде къде започват пясъците на посредствеността. Не е нужно да ходите много далече, просто вижте какво става с България – една относително цивилизована средноразвита европейска страна за 25 години беше превърната в една дивашка карикатура на страна и на хора."

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-01-08

Чл. кор. Иван Ангелов - "България плати най-скъпия входен билет за ЕС"

Нужни са 50 години докато приходите ни от ЕС се изравнят със загубите ни от закриването на ядрените блокове и членския ни внос в ЕС

Присъединяването ни към Европейския съюз няма разумна алтернатива. Въпросът обаче е за условията на членството и по функционирането на Европейския съюз.
България е страната с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС. Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история.
Предстои ни много дълъг път на догонваща модернизация, докато постигнем икономическо развитие, сравнимо със средното в ЕС.
1. При цялата ни бедност, на България беше наложено да плати най-скъпия входен билет за ЕС. Този входен билет има много съставки. Една от тях е предсрочното ултимативно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй“ с обща мощност 1760 мегавата.
Понеже не беше направено нищо за изграждане на заместващи мощности, ако съдим по офертата на „Уестингхаус“ през 2014 г. за седми блок в АЕЦ „Козлодуй“, изграждането на тези мощности сега ще ни струва 10-12 млрд. долара. Ако продължаваме да отлагаме, сумата ще расте.
Към това следва да се прибавят и стотици милиони долари, загубени през всяка от тези години поради пропуснат износ на електроенергия в съседните страни; пропуснато производство на далеч по-евтина електроенергия от малките реактори за българските потребители; пропуснати печалби на АЕЦ „Козлодуй“; пропуснати доходи от намалена заетост и намален обем ремонтни, транспортни и други външни услуги за централата; пропуснати постъпления в републиканския бюджет от ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица и други данъци и такси; значителни разходи около реакторите след спирането до консервирането им в продължение на много години. Размерът на пропуснатите ползи в продължение на 25 години по изброените направления е около 3 млрд. долара. Общият размер на понесените и очакваните загуби и пропуснати ползи ще възлиза на около 14 млрд. долара.

2. Платен членски внос в Европейския съюз
България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос по установени от Европейската комисия критерии.
По официални данни на Министерство на финансите за осемте години членство в ЕС до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева (около 3,25 млрд. евро или 3,51 млрд. долара по сегашния обменен курс). Това означава по 816 млн. лв. (около 400 млн. евро или 440 млн. долара) средногодишно.

3. Получени средства от Европейския съюз

През предприсъединителния период България е получила 1962,7 млн. евро по програмите САПАРД, ИСПА, ФАР.
Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т.е. от началото на 2007 до края на 2014 г.
И така, общият размер на платените на България средства от ЕС през предприсъединителния период и по време на досегашното членство до края на 2014 г. е 7,06 млрд евро или 7,63 млрд. долара по настоящия обменен курс. Получили сме в повече 4,1 млрд. долара, отколкото сме платили като членски внос. Ако обаче сравним с понесените и очаквани загуби от закриването на четирите ядрени блока, след приспадане на получените до сега компенсации от Европейската комисия, предстои ни да компенсираме още около 10 млрд. долара (14 - 4,1).
Нетният годишен излишък (разликата между получени средства от ЕС и платен членски внос) е около 200 млн долара. При това положение ще ни бъдат нужни още около 50 години, за да покрием загубите от закриването на ядрените блокове.
Освен казаното до тук, за да бъдем прецизни, трябва да имаме предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите страни членки под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари за техни експерти и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получават допълнителна полза, а ние понасяме загуби, за които не е прието да се говори публично.

Достатъчни ли са тези изчисления?
Тези изчисления са точни, но съдържат доста условности, защото не включват ползите на България от свободното ни пътуване из Европа, по-големите възможности за работа на български граждани в другите европейски страни и изпращането на част от техните доходи на близките им в България; възможностите на български студенти да учат в тези страни, в това число и в най-реномирани университети; по-голям достъп на българските потребители до разнообразни и качествени европейски стоки в чужбина и от западноевропейските търговски вериги в България; пренасянето на европейски добри практики у нас в различни области на икономиката и извън нея и т.н.
Голямата част от тези ползи не се поддават на количествено измерване, с изключение на паричните трансфери на стотици хиляди българи, работещи в други европейски страни. Тук също има редица условности. Според изследвания на наши икономисти, общите годишни преводи от чужбина са между 0,8 и 1 млрд. евро годишно. По оценки на МВФ и на Световната банка общият размер на средногодишните валутни трансфери от чужбина към България за 2010-2013 г. е бил около 1,48 млрд. щатски долара и вече превишава постъпленията от преки чуждестранни инвестиции.
Числата на трансферите са впечатляващи, но зад стотиците хиляди наши сънародници, които ги изпращат, стоят многомилиардни разходи на България по тяхното отглеждане и образование в миналото и многомилиардни пропускани ползи, че сега са принудени от неволята да работят в чужбина, а не в родината си. Те работят за чужди икономики, като създават за тях многомилиардни допълнителни блага. От дохода, който получават, средно около една трета изпращат на свои близки в България, а другите две трети изразходват за свое текущо лично потребление и евентуални инвестиции в съответните страни, като допринасят за по-висок икономически растеж и по-големи постъпления от данъци в техните национални бюджети.
Нормата на експлоатация на чуждестранните работници там е много по-висока от тази на местните работници. Те създават поне толкова принаден продукт, колкото е получаваният доход под формата на заплата. От това следва, че изпращат в България едва една шеста (14-16%) от онова, което създават в съответната страна. С други думи, ако ежегодно създават нова стойност за 9 млрд. долара, около 1,5 млрд. долара изпращат на близки в България, а 7,5 млрд. долара остават в страните домакини. Тези трансфери безспорно са полезни за България сега. Но ако искаме да знаем пълната истина, те са още по-полезни за страните, в които нашите хора работят.
Тази практика за нас е по-добра от нищото в момента, а за много български семейства, оставени тук без доходи, е единственият начин за оцеляване, но това не е пътят към благоденствие и национален прогрес на България. То помага само за мизерно финансово оцеляване на много семейства. Но даваме ли си сметка колко семейни трагедии поражда принудителната раздяла на стотици хиляди български семейства: разводи, драматични последствия за възпитанието на децата, оставени без единия, а в някои случаи и без двамата си родители, поверени на техните баби и дядовци, изоставени тук болни и немощни възрастни родители и т.н. Това също не подлежи на количествена оценка. Знаем само, че тези драматични морални трагедии разрушават тъканта на нашето общество и са дори по-опасни от финансовите лишения. Като пиша тези редове си спомням за великолепната песен „Я кажи ми облаче ле бяло”, която ме е трогвала още от детинство.
Второ, изчисленията съдържат и други условности: не включват огромните загуби, изразяващи се в пълна разруха на неконкурентната и незащитена българска икономика от принудителното й неравностойно участие в Общия европейски пазар. В статията си „Разгромът на българската икономика“ се опитах да представя негативните последствия за България след асоциирането и присъединяването ни към ЕС.
(Сред тях са пълното премахване на производството на българска бяла техника (хладинци, перални машини) и телевизори; практическото изчезване на производството на мото- и електро- кари; десетки пъти свитото производство на платове и млека; рухването 8 пъти на производството на металообработващи машини и най-драстичния пример - от произведени през 1989 г. близо 2 млн. електродвигателя до смехотворните 600 (шестстотин, но не хиляди, просто шестстотин) бройки понастоящем.
Разгромът на нашата икономика не се дължи на членството ни в обединена европейска организация. Дължи се на конкретния настоящ Европейски съюз с многобройните му дефекти, който не засилва, а отслабва Европа. Това не означава, че всяко участие на слаба икономика в интеграционна общност на силни икономики винаги има такива разрушителни последствия. Подобни последствия се проявяват само когато не се вземат подходящи контрамерки. То се дължи на погрешната политика на ръководството на ЕС и на българските правителства, които не взеха и продължават да не вземат мерки за подходяща вътрешнообщностна защита на нашата неконкурентоспособна икономика в жестоката конкуренция на Общия европейски пазар, където силните винаги печелят, а слабите винаги губят. Това не подлежи на оспорване. На тази тема съм се спрял по-подробно в статията „Реиндустриализацията на България и Общият европейски пазар“ от 15 април 2014 г.
От тези разсъждения не следва, че България трябва да напусне ЕС. Нужни са незабавни радикални мерки за промени в режима на функциониране на Общия пазар на ЕС, главно за защита на националните интереси и на икономиките на по-бедните членове чрез подходящи форми на вътрешнообщностна протекция. Само така може да се постигне постепенно намаляване на социално-икономическата пропаст между най-богатите и най-бедните страни членки. Само така може да се избегне или смекчи развитието на общността на две или повече скорости, което се отрича официално, но е неоспорим факт.
Ако не се вземат такива мерки напрежението между богатите и бедните страни в ЕС ще расте и в недалечното бъдеще може да предизвика сериозни вътрешни конфликти. Европейските народи нямат интерес и не желаят такива социални и икономически сътресения. Защото в бъдещия многополярен свят с няколко икономически гиганта, с още по-силно политическо, икономическо, социално, религиозно и друго съперничество, Европа може да преуспява само ако е много силна. А ще бъде силна само ако е обединена от общи цели и от прилаганите средства за тяхното постигане.
Освен това, през първите няколко години (от началото на 2007 г. и почти до края на 2011 г.) бяхме нетен платец в бюджета на ЕС (т.е плащахме повече, отколкото получавахме), поради ниското усвояване на структурните фондове, а плащахме членския си внос в пълен размер. По време на преговорите се очакваше нетните средногодишни трансфери от ЕС към България да растат през следващите бюджетни цикли. Противно на очакванията, общата сума еврофондове за България през новия бюджетен цикъл 2014-2020 г. е по-малка от предходния.

Недостатъчното подпомагане от страна на ЕС продължава и сега
Неразбирането на тежките социално-икономически проблеми на България и недостатъчното подпомагане от страна на ръководството на ЕС за тяхното постепенно преодоляване и догонващо развитие продължава и сега. Те дори продължават да вземат и да ни налагат решения, които противоречат на националните ни интереси. Сред тях са:
- Издръжката на потоците бежанци от Близкия изток и Северна Африка. През 2014 г. България е получила от ЕС само 15 млн. евро, а сме изразходвали многократно повече по тяхната издръжка, за възстановяване на загражденията по границата с Турция и други предпазни мерки. Да не говорим за нефинансовите проблеми, които ни се създават.
- Икономическите санкции срещу Русия - Русия беше принудена да отговори с контрасанкции, от които България и други европейски страни търпят големи загуби в инвестициите, износа, транспорта, туризма и други области. Ръководството на ЕС задели някакви средства за подпомагане на отделни пострадали страни, но отново забравиха за България, понеже „не сме имали обща пряка граница с Русия”.
- По инициатива на президента на Европейската комисия г-н Юнкер се създава специален инвестиционен фонд (Вж. ТУК). Започна набирането на проекти за финансиране. България предложи своите проекти, но отново бяхме пренебрегнати. Има вероятност да се приеме само един наш проект за скромната сума от около 50 млн. евро, докато преобладаващата част от средствата се насочват към най-богатите страни-членки. Защото те подготвят най-добри проекти и по-успешно ги защитават. Ако причината наистина е в това, защо не ни помогнат да подготвяме по-добре проектите, с които кандидатстваме?

Със съкращения
Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.