Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-02-24

4 инструмента за контрол

В своята „Декларация“ двамата известни социални мислители Майкъл Харт и Антонио (Тони) Негри посочват 4 субекта при неолибералната криза.
Първият е потъналият в дългове (‘the indebted’). Цикълът на техния живот се определя от цикъла на дълга – нуждата постоянно да се работи за неговото изплащане. Това може да бъде фермер, нуждаещ се от заем, за да повиши конкурентноспобността си, студент, плащащ своя студентски кредит, заемополучател... При всички случаи дългът определя житейските избори и свободи. Така модерният капитализъм контролира субектите чрез дълга.
Вторият субект е „медиатизираният“ (‘the mediatized’), от когото се очаква да споделя вижданията си използвайки съвременните комунищкационни технологии. Социалните мрежи, личните блогове, фото-споделянето са обединени с една цел: да увеличат количеството, но не и качеството на идеите, защото повишаването на тяхното качество може да доведе до промяна на статуквото. Докато медиатизираните хора „лайкват“ линк във виртуалното пространство, тяхната физическа близост, която ВСЪЩНОСТ е нужна за политическо действие, е увредена. Освен това, медиатизираните постоянно са наблюдавани и записвани.
Третият субект на кризата е „секюритизираният“. Те са тези, чиито лични данни, пръстови отпечатъци, ретини, навици и като цяло – всеки публичен момент – е записван, събиран, съхраняван поради изискваният аза сигурност (нкратко обобщение виж ТУК). Същевременно всеки един, който е записван и наблюдаван, е насърчаван да бъде и служител по сигурността, като донася за другите. Идеята на Джорджо Агамбен за „държава в извънредно положение“ (‘state of exception’) се превръща в норма, защото подложените на тези мерки за сигурност възпроизвеждат „нормалността“ на изключението, на извънредното положение (приемането на събирането на лични данни, например).
Последният субект е „представеният“. Неговата политическа власт е сведена до демократичната представителна политика. Тя е могъщ механизъм за дисциплиниране на хората с дълг, медиатизираните и наблюдавани обекти, защото им създава фалшивата илюзия, миражът, че участват в политиката чрез гласуване, лобиране или пък „гражданското общество“. Но какво участие в политиката в действителност може да има дължащият пари, страхуващ се и чувстващ отчуждение човек?  

Разбира се, Харт и Негри не остават само на ниво анализ, но и предлагат начини за бунт срещу кризата и „създаването на общото“.  

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: