Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-02-18

5 фрагмента

Разказаха ми, че, за да бъде публикувана една статия по природни науки, тя струва около 60 000 лв. като разноски преди това за време за експериментите, отглеждането на клетките, заплати на учените, консумативи, реактиви и т.н. Отделно, че за списанията, които основателно или не са считани за най-доброто (например "Сайънс" или "Нейчър") в жанра, се заплаща от страна на авторите, за да бъде текстът им публикуван, а не както е нормално - обратното, те да получат възнаграждение за труда си. Така няколко странички в едно от тези двете издания излиза на цената на нелош апартамент в София.
На този фон е цяло чудо и геройство, че колегите от природните и техническите науки в България и Българската академия на науките имат един от най-високите съотношения вложени пари (малко) - получени резултати в европейски и световен план. В Европа за постигане на единица резултат се харчат значително повече пари.
Не искам да засягам болния въпрос за функционирането на Фонд научни изследвания. Смущенията в работата му в последните години лишават фундаменталните науки (в най-голяма степен хуманитарните) от възможностите за развиване на интересни и приносни проекти и получаване на макар и скромно, но допълнително възнаграждение към основното.

Слушам радио и във всеки рекламен блок чувам сърцераздирателни послания - малкият Ххх се нуждае от.... за операция в чужбина, които са непосилни за семейството му; Yyy е талантлив спортист/музикант, който има нужда от животоспасяваща трансплантация в... на стойност.... моля, помогнете. И така нататък. Как да избереш на кого да помогнеш? Как да избереш кого да лишиш от живот, при положение, че всеки един е безценен? И дребните смс-чета не са ли и за заблуда на собствените ни съвести? Нямам против индивидуалната благотворителност. Но зная, че изходът е, когато всички осъзнаят, че НЯМА СПАСЕНИЕ ПОЕДИНИЧНО.

"През 1991 г. доклад на Световната банка констатира, че главните сравнителни предимства на страната са в културното ниво на населението: „добре обучена работна ръка“, „най-висока грамотност“. А през 2013 г. констатацията на Банката за България вече гласи - 41% функционална неграмотност, срив в уменията по четене, математика, природни науки. Сравнителното изследване PIRLS показва само за първото десетилетие на този век сриване от 4-то до 22-ро място по четене и разбиране на текст. В същия период друго изследване – PISA, показва спад в класацията за владеене на математиката и природни науки - от 32 до 46-то място.
Всички международни сравнителни изследвания през годините повтарят, не, натякват, една и съща основна причина: задълбочаването на неравенството на достъпа до образование. Това неравенство идва от материалното и географско разслоение през този период, но всички реформи са насочени към това, не да го смекчат, а да го задълбочат. В името на собствеността бяха реституирани, приватизирани, отдадени под наем повечето детски градини. С цел „оптимизация“ на разходите бяха затворени няколкостотин училища в малките населени места. Веднага последва скок на ранно отпадналите ученици.
Наложен бе принципът „парите следват ученика“. Така оцелелите малки училища бяха поставени на границата на фалита и учителите понякога не получават заплати, за да има отопление. А в големите градове този принцип превърна учителите в слуги на учениците и срина дисциплината. Да не говорим, че няма отърване от „вариантните учебници“, които не стават за самостоятелна подготовка и често са преднамерено неразбираеми, но са златна мина."
Социологът Чавдар Найденов за проблемите пред образователната ни система

Виждам, че голяма бесовщина е имало по повод Народния съд. Хубаво е да си припомним някои факти:
- НС се е провел под опекунството и с изричното искане на ВСИЧКИ Съюзени народи и на заседанията му са присъствали американски и британски официални представители;
- Подобни процеси срещу колаборационисти се провеждат в ЦЯЛА Европа, както и в Далечния изток (специализиран трибунал за японските престъпления);
- Нюрнбергския съди само главните виновници, но има и десетки другипроцеси в Германия, Белгия, Норвегия, Франция и пр. Пострадалите колаборационисти само във Франция са поне 30 000.
Последно - крайно време е да спрем да мерим кокалите на килограм - дали комунистите, или фашистите са убили повече от "другите". Всичките са българи, всичките са дали кръвта си в братоубийство.
Някой много точно написа, че тези, които най-много се подиграваха на други, че си искали "робството", сега очевидно не могат без лентичката на ревера си "Народен съд" - без нея те са политически и граждански мъртви, няма да има за какво да плачат. Без нея ще трябва да говорим за проблемите (не от днес, от вчера или от една година) в образованието, в съдебната система, за рухналото здравеопазване, за скотските условия, в които живеят 95% от хората днес и не за миналото, а представете си - за бъдещето на България. Отчаяно имаме нужда точно от последния разговор.

Втечнената модерност, втечненото общество - така проф. Зигмунт Бауман дефинира отсъствието при модерния човек на каквито и да било "устойчиви" ориентири.
Втечненото общество се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (впрочем термин, служещ като "чадър", под който се подслониха множество явления от различни области, като започнем от архитектурата и свършим с философията и литературата). Според Бауман към особеностите на тази зараждаща се съвременност можем да отнесем кризата на държавността (каква всъщност свобода във взимането на решения остава на националните държави пред лицето на тържествуващите международни монополи?). Заедно с кризата на държавността наблюдаваме и идеологическа криза, а това следователно означава и партийна, което ще рече, че в наши дни липсва уповаване на обществените ценности, които позволяваха на отделно взетият индивид да усеща своята принадлежност към общност, формулираща неговите потребности.
При разгръщането на подобни кризи процъфтява неудържимият индивидуализъм, превръщащ ближния в противник, от който трябва да се пазим.

1 коментар:

Мариян Карагьозов каза...

Един много важен текст по темата за академичната работа днес:
http://chronicle.com/article/Want-to-Change-Academic/134546/