Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-05-11

Морал и етика на солидарността в съвременното общество

Един от недостатъчно изследваните проблеми в социалните науки в България в наши дни е за обществените връзки и солидарността. В ситуация, в която обществото е все по-разединено, подобни изследвания са изключително необходими. Донякъде този пропуск се запълва от една наскора излязла книга. Въз основа на научна конференция под същото заглавие, проведена в края на 2015 г., през 2016 г. е публикуван сборник с докладите под заглавие „Морал и етика на солидарността в съвременното общество.“
В своя текст проф. Васил Проданов разглежда десните и левите прочити на солидарността в миналото, за да стигне до днешния ден. Основната му теза е, че неолибералният капитализъм разрушава солидарността. Това се постига чрез:
-         маркетизация (опазаряване) на всички сфери на обществото;
-         невъзможността за възпроизвеждане на предходно съществувалото класово сътрудничество поради задълбочаващото се неравенство и излизане на капитала извън контрола на националната държава;
-         деиндустриализация и разрушаване на колективните форми на труд;
-         отслабване на обществени организации като профсъюзи и партии.
Липсата на солидарност блокира възможността за формиране на колективи, за съвместни социални и политически действия за промяна на ситуацията към по-добро.
В България глобалните процеси се развиват още по-остро. Бяха разрушени всички основни социализационни и възпитателни системи. Най-интелигентните и мотивирани ученици заминават за чужбина. Сред студентите липсват неформални лидери, които да ги обединяват и да им задават амбиции и хоризонти. Европейски изследвания сред младите хора в България показват, че младото е най-несолидарното поколение в нашата история.
В страната ни се създаде политическа система, в която хората са обединени не чрез ценности и идеали, а чрез два основни типа връзки – страх и омраза и клиентелистки мрежи. При първите две става дума за страха, че ще бъдеш изхвърлен от работа, че не можеш да си платиш кредитите, да си изучиш децата и да се лекуваш и пр. и омразата, чрез която се „посочват“ удобните виновни за всичко това (по правило нямащи нищо общо с действителните виновни). Така негативната солидарнност „срещу“ заменя позитивната – общи социалноикономически интереси, цели, национална идентичност, споделени общи ценности.
Вторите мрежи са зависимостите от корпоративни, икономически или външни влияния.
В статията си Борислав Градинаров се позовава на редица изследвания, доказващи, че неравеството произвежда напрежение, конфликти и недоверие. Един от истинските врагове на солидарността не е само егоизмът и безчувствеността, а превръщането й в анонимна и изпразнено от съдържание понятие, продължава той. Максим Мизов го допълва, че имитациите на истинската солидарност обезверяват и демобилизират хората, особено младите, които нямат собствен спомен за историческите премеждия. Колкото по-малко са примерите за истинска солидарност, толкова повече са спекулативните и манипулативни заместители. Татяна Батулева анализира, че в основата на солидарността следва да стои осъзнат избор, защото няма как да бъдеш солидарен с всеки и за всичко. Другото е фалш. Автентичната солидарност няма как да бъде наложена силово отвън. Според нея един белезите на подменящите симулакри на солидарността е наличието на солидарно произнасяни мантри. Идеите на доц. Станка Христова кореспондират с тези на колегата й – солидарността изисква публично действие. Съчувствието само по себе си не е солидарност. Освен това, действията трябва да са адекватни на нуждите на този, към когото се проявява солидарност.
Ивайла Стоева задава актуални въпроси за солидарността и ЕС – кой реди пъзела на солидарността в Съюза? – евробюрократите и политическите елити или гражданите? Кой е общият враг пред обединена Европа – бежанците, терористите или Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции? Каква е солидарността между Севера и Юга?
Важен извод, който може да се направи от целия сборник, е, че републиканизмът се крепи на егалитаризма (равенството) на гражданите, докато монархизмът, авторитаризмът и тоталитаризмът са изградени върху неравеството и субординацията им в йерархиите на държават и обществото, което дискредитира солидарността. В този смисъл солидарността е и основа на демокрацията.
Идеологемите за „отвореното общество“ са смислово кухи и непостижими фикции в социум, който непрестанно ражда всевъзможни дистанции, бариери или отчуждение между хората, социални различия и културни пропасти, политически и икономически неравенства и несправедливости.
 Важно е наблюдението на доц. Петя Пачкова, че елитите стимулират все повече несолидарността под формата на ксенофобия и расизъм, докато самите те се солидаризират помежду си. Тази увеличена вътрешнотгрупова солидарност  обаче е за сметка на междугруповата, което води до сериозна дехомогенизация в национален план и затваряне в религиозен, етнически и пр. Липсата на солидарност означава, че се увеличава броят на групи, които протестират, но те все по-често се натъкват на контрапротестиращи. В общоевропейски план възможностите за хармонизиране на политиките и общо решаване на проблемите значително намаляват. ЕС се оказва едновременно достатъчно мощен, че да пречи на определени национални решения и твърде слаб, че целият Съюз да намира решения.
Макар политкоректността като фалшива форма на солидарност да се споменава на няколко пъти, на нея е посветен отделен текст в сборника, дело на С. Минева. Тя е категорична, че политкоректното говорене може да култивира някаква форма на толерантност, приучвайки към безразличие към различията, но не може да събуди съчувствие и привързаност.
Макар че солидарността е ключова и основополагаща ценност за левицата, дори и автори от десницата признават нуждата от нея - в съвременните комплексни икономически системи успехът на един е взаимосвързан с успеха на другите.
Интересен е текстът на Христо Проданов за споделената икономика – „нов модел на солидарност или егозиъм“. Макар и на места в текса да има вътрешни противоречия, маркирани са няколко глобални тенденции – увеличаване на социално-икономическите разлики и размиване на границите между работно и свободно време в ущърб на почивката. Според привържениците икономиката на споделянето дава възможност да бъде получен доход от собствеността, която човек притежава. Критиците обаче изтъкват нарушаването на трудовите права (вече споменатото лишаване от почивка, т.е. самоексплоатация); формирането на атомизирани и самоизолирани индивиди, откъснати от естествена среда и колективи. Създават се лишени от защита работници, борещи се помежду си за получаване на следващата работа на парче. Липсват защити срещу евентуална трудова злополука, заболяване, катастрофа. Адам Буут пише, че така личната собственост на милиони обикновени хора (домове, автомобили) се превръща в източник за печалба не само на отдаващия услугата, но и на посредниците, които нямат заслуга. Другата част от обществото търпи негативи – компании затварят врати, хора губят работата си. След публикуването на рецензирания в настоящия текст сборника в САЩ беше отпечатана и силната и аргументирана критика на Том Слий. За него компаниите от споделената икономика като Юбер, Еърбнб и пр. натрупват огромни печалби чрез изнасяне на разходите и заобикаляне на регулациите, предназначени да защитят потребителите. Бившият американски министър на труда Робърт Райх говори за „най-голямата промяна в американската трудова сила за повече от столетие“. Въпреки това обаче, вълната от нови технологични компании е подкрепяна и финансирана от капиталистите от старата школа. (ИЗТОЧНИК)
Много полезно в статията на Ивка Цакова са очертаните алтернативи. Тя описва три типа структури – 1) движения и мрежи, съпротивляващи се срещу неолиберализма („за“ стръмно прогресивно облагане, „за“ повече национални облаги от природните ресурси); 2) доброволчески и благотворителни структури, търсещи социален, а не пазарен ефект; 3) обогатяване на обществените дискусии с нови теми (народ, колективни права, обществени услуги, общо благо, класи) и контрааргументи на неолибералната догма.  
Няколко от текстовете са посветени на връзката между солидарност, етнически отношения и дистанции и обществените нагласи за малцинствата. Други пък са текстове, разглеждащи по неочакван начин въпроси за образованието, застраховането като солидарност в свободния пазар и други.
Определен интерес заслужава „политически некоректното“ мнение на Бисера Колева за хомосексуалните бракове, а Стоян Ставру поставя един новаторски въпрос – възможни ли са права на природата. Авторът отговаря, като се позовава на утвърдителните отговори на страни като Боливия и Еквадор, в които в Конституциите е вписано, че природата има свои права – да се самоподдържа, да бъде възстановена от хората, право на разнообразие и други. В ЕС се подготвят подобни проектодокументи, но и в тази социална област латиноамериканските страни се оказват доста напреднали. Евгений Кандиларов пък обръща поглед към конфуцианството и солидарността в Япония.

Като цяло, сборникът е разнообразен и даващ широка преспектива, а всеки от авторите (споменати тук неизчерпателно) е намерил свой подход към темата. Четивото може да бъде интересно на широк кръг от читатели – студенти, преподаватели, изследователи и хора, интересуващи се от философия и протичащите процеси в съвременното българско и глобално общество. 

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-05-05

Икономика и празници

Винаги, когато има празници, ще се намери някой, който да пресмята какви са загубите. А защо не пресметне ползите от повишеното потребление, харчене и почивки? Защо не пресметне възстановяването и отдиха на работната сила, които повишават производителността? Защо не говори, че трудът у нас е два пъти подценен - два пъти по-ниски заплати от производителността на труда (иначе казано, може почти двоен скок на заплатите веднага)?
От работодателските организации и индустриалния капитал у нас съобщиха, че загубите са между 300 и 400 млн. лева за всички слети почивни дни през цялата година.
Така възниква два допълнителни въпроса - защо всички медии посочваха само горната граница (400 млр. лева), а не и двете стойност?
И второ и много важно - нека тези, които представят тази статистика, да бъдат така добри да ни покажат и своите методи и изчисления. Нямам против и 500 млн. да са загубите, нека обаче коректно да демонстрират метода на изчисление, представителна ли е извадката, оценка ли е, що ли...
И тази тема потвърждава правилото, че има някои теми, по които щом чуем анонса в медиите, вече знаем кой ще говори:
- трудови и социални въпроси - представител на Института за капитализъм, търговско-промишлената палата или работодател;
- Близък изток - проваления (без нито една сбъднала се прогноза по сирийската криза) аналлизатор М. Халаф; един-двама други;
И т. н.

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.