Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-06-22

По страниците на „Автопотрет на репортера“

Ришард Капушчински е световно известен полски репортер и писател. Автор е на книги за Африка, Латинска Америя („Футболната война“), Иран („Шахиншахът“) и други, които са преведени на над 30 езика в 50 страни. На български език наскоро беше издаден сборник, съставен от негови мислии и идеи, разделен на три части – „Автопотрет на репортера“, „Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХI век“ и „Другият“. Първите две са откъси от негови интервюта, групирани по теми, а третата част са няколко негови лекции, посветени на различията. „Записките“ също са тематично организирани, като покриват Африка, светът на исляма, Русия, Латинска Америка и други.
Ето някои откъси, които ме впечатлиха:

„За да се занимаваш с журналистика, преди всичко трябва да бъдеш добър човек. Само добрият се опитва да разбере другите, техните трудности и трагедии.“

„Бих определил своята професия така: да бъдеш преводач. Но не от един език на друг, а от една култура на друга.“ Капушчински споделя, че репортажите и книгите, които е написал, имат три извора – предварителната подготовка, прочетенето за местата, които ще посети, тяхната история, култура, хора; срещите и видяното; собствените размишления на база едното и другото.

„Когато започнах да пиша за тези места, където болшинството от хората живеят в нищета, си дадох сметка, че именно това е темата, на която искам да се посветя. Пишех поради етични причини, между другото заради това, че бедните са общо-взето безмълвни. Нищетата страда, но страда мълчаливо. Тя не се бунтува. С бунт на бедняците ще се сблъскате, когато те хранят някакви надежди. Главната особеност на света, в който винаги е царяла нищета, е липсата на надежда.“

„Завоюването на всяко късче (журналистическа) независимост изисква борба.“

„Ролята на телевизионното изображение е огромна. Трябва обаче да си даваме сметка, че изображението не буди размишления, а само въздейства на нашите емоции.“ И още: „Големите медии третират информацията като стока, а не като носител на истината.“ Медиите не са заинтересовани да отразяват действителност, а от взаимното съперничество. Не можеш да отминаш новината, съобщена от конкурент. Поради това навсякъде слушаме едни и същи новини. По време на войната в Залива всички бяха там. Дори и нещо интересно да се случваше другаде, никой не информираше за него.

Капушчински предупреждава: „Друг вид манипулация е съзнателната. Днес медиите са склонни да говорят за някое събитие само тогава, когато са в състояние да обяснят (според тях – бел. моя, М. К. J) неговите причини и да предоставят удобни отговори... за причините на събитията“ и дава за пример продължаващи с години кризи, за които не се говори, докато не се вземе решение за справяне със съответния проблем.


„Медиите в днешния свят приличат на училищна черна дъска – изписвана, изтривана, изписвана отново и пак изтривана напълно.“ Така всяко събитие увисва в безвъздушното пространство, не може да се създаде усещане за процес, т.е. история. „Разполагаме с огромно количество данни, които не функционират в никакъв културен контекст.“ Например, научаваме, че еди-къде си е станал преврат. И хабер си нямаме дали това едобре или зле. „Дори не знаем за какво ни е тази информация. Тя служи единствено за затлачване на разума. Нашият проблем не са данните, а липсата на шанс за тяхната обработка.“
Според полския журналист, съществуват три заплахи за паметта. Първата е огромното развитие на механични носители на паметта – енциклопедии, книги, компютри, чипове. Това засега и способностите за мислене на човека, включително и нашата идентичност. Втората заплаха е огромното количество данни. То е бреме, коет осъздава перманентна преумора. Третата заплаха е огромното ускорение на историческите процеси – времево и пространствено. Поради това губим усещането за стабилизация и уют в света.

Слабостта на журналистическите факултети по целия свят е, че в тях се преподават предимно технологии, но но етичната подготовка е съвършено игнорирана. А журналистът често трябва да прави бързо морален избор.

Говорейки за войната в Персийския залив или за Сомалия, когато официалните съобщения бяха предвани на живо, Капушчински е категоричен: „Ако на журналиста бъде отнета възможността сам да събира информация, журналистиката престава да бъде журналистика, а става комюнике на военното командване... контролиран по класически начин пропаганден механизъм.“


Много често се поражда една дилема – „какво да измислим, за да не кажем за онова, което наистина прогонва съня от очите на милиони хора? Кризата в световната мисъл се изразява именно в огромното разрастване на темите-заместители, създадени, за да не се констатира главното поражение, каквото за съвременното човечество е сегашният модел за развитие на света.“

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-06-10

5 статуса от "Фейсбук"


Извличането на природните ресурси в редица случаи означава брутално съсипване на природата - сриването с булдозери на целия връх ня планината или хълма в Апалачите в САЩ; катранено-битумните пясъци в Алберта, Канада; нефтодобива в Нигерия, Латинска Америка и Близкия изток. Т.е. създавят се "излишни зони", населени с "излишни хора". За да бъде оправдано превръщането на цели групи хора в "излишни", това изисква и съответните интелектуални теории - ориентализма, неоколониализма и други. Така е лесно вината за положението да бъде хвърлена върху "гръцкия мързел" или "неспособността" на дадени хора да приемат демокрацията.
Някои размисли, породени от 'Let them drown' на Naomi Klein, публикувана в 'London reviеw of books' и една статия за ценностите в международните отношения на турския колега Berdal Aral.

Ако не можеш да се довериш, да допуснеш другите до себе си и да обичаш, остани си сам - демоните са на разположение при всякакви обстоятелства.

Голяма част от българския НПО-сектор публикува на сайтовете си събитията, които организира или в които участва, едва след като са отминали. Явно такова е разбирането им за гражданско общество, прозрачност и отчетност.
Същевременно имат претенции, че са страж на обществените интереси. "А кой ще пази стражата?", се пита тогава.

Чрез Панджирската долина, прохода Хибер и т. нар. Вахански коридор Афганистан контролира главните пътни артерии по линията Русия-Централна Азия-Индия. Има ли учудени, че някога процъфтяващата страна е арена на войни цели четири десетилетия и половина - от 1979 г. насам?

Един от най-големите грехове на т. нар. "преход" и на политиците от този период е, че лишиха младите от памет (за да не могат да сравняват с миналото), перспектива и амбиции (защото иначе щяха да са отвратени от настоящето). Забраниха им да мечтаят. Никой вече не мечтае за България като космическа и високотехнологична държава, а за лидер в аутсорсинга (easy come, easy go). Ако ти откраднат 5 лева, ще вдигнеш скандал. Откраднаха цели заводи и бъдещето на младите, а никой не го почувства като свое.


Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-06-08

Топката, която спаси се от снаряда

Топката, която спаси се от снаряда,
топката, която дълго бяга пред крачето на момчето,
та да отбележи
голове невинни в мача в уличката;
уличката тясната, пред къщата,
уличката, дето спаси се от снаряда.
Не знае топката на бели и черни многоъгълници,
че снарядът, дето падна върху къщата,
взе със себе си крачето на момчето...
крачето на момчето -
крачето, дето дълго бяга подир топката;
взе със себе си и головете невинни
в мач на тясна уличка.

Зухейра Зактан, палестинска писателка
в сборника "Самота, наречена отечество", антология на съвременната палестинска женска литература, преводач Мая Ценова

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.