Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-07-04

„Денят на мармота“ и постоянният провал на западната контратерористична политика в Близкия изток

Ричард Джаксън, Университет „Отаго“, Нова Зеландия


Западната антитерористична политика в Близкия изток напомня на филма „Денят на мармота“ (Groundhog day) по това, че изглежда повтаря един и същ набор от грешки и самоосъществяващи се пророчества. Текстът анализира част от причините защо западните държави са неспособни да се освободят от този порочен кръг и заключава, че нов език и парадигма – нов дискурс – относно Близкия изток е необходим преди алтернативни, по-прогресивни политики да бъдат приети.


В популярния холивудски филм „Денят на мармота“ героят Фил е осъден да изживява един и същи ден отново и отново, докато не научава от своите грешки и промени стойността и необходимото отношение към другите хора около теб. Едва тогава му е позволено да се събуди и да започне нов ден и нов живот отново.
Западната контратерористична политика в Близкия изток наподобява това. Преследвани са същите цели, със същите методи, водени са същите войни, нападани са същите държави, отново и отново, с предвидим резултат. Президентът Обама е четвъртият пореден американски президент, който нареди бомбардировки над Ирак, а неговият наследник със сигурност ще бъде петият.
14 години след началото на войната в Афганистан и 12 след тази в Ирак, западната контратерористична политика в Близкия изток е самоосъществяващо се пророчество – тя създава това насилие, което цели да изкорени.
Не казвам, че няма изобщо никаква промяна от 2001 г. насам. Едно от предизборните обещания на Обама беше изтегляне на сухопътните части от Ирак и съсредоточаване върху борбата с „Ал-Каида“ в Пакистан и Афганистан. Има еволюция от подходът за разполагане на многочислени наземни части от ерата на Буш към по-отдалечен контрол чрез антитеростични акции, осъществявани чрез дронове, военновъздушните сили и местни съюзнически сили. Заради това стартираната от Буш програма за убийства, осъществявани от дронове (безпилотни летателни апарати), значително се разрастна при Обама, както и обучаването на местните сили за сигурност.
На ниво на лексиката, Обама скъса с дискурса за „война с тероризма“ и предпочита „война с насилствения екстремизъм“. Обама произнесе и прочутата си реч в Кайро, очертаваща нова рамка на отношенията на САЩ с ислямския свят. Въпреки това, редица наблюдатели отбелязват, че това са само дребни реторични промени, поставящи различно ударение, но широкият контратеростичен подход остава непроменен. Въпреки по-умерената реторика, западният контратеростичине дискурс вижда тероризма като нов вид война, религиозно-мотивирана (следователно неполитическа), на която злото и ирационалността са вътрешноприсъщи, заплаха, която е екзистенциална за Запада и съществуващия глобален ред. Борбата с тероризма се вижда като сблъсък между силите на цивилизацията и варваството, т.е. антитероризмът е форма на война. Оттук и използването на широкомащабни инвазии, операции на специалните части, повтарящи се въздушни удари, убийства с дронове, използване на частни военни компании, мащабни програми за подготовка и оборудване на местните военни сили, въоръжаване на бунтовнически групи, задържането, прехвърлянето и измъчването на хиляди заподозрени.
Разчитането на въоръжено смазване е вкоренено в в дълбоката западна вяра, че фанатичните т. нар. „насилствени екстремисти“ са неспособни на политически диалог и следва да бъдат заличени. Това бешие логиката и на практикуваните от Буш превантивни удари – убийство преди някой да планира заговор срещу Запада. Така страховитата американска военна мощ се използва за контролиране на глобалните заплахи, а не за работа с дълбоките обстоятелства, от които заплахите се пораждат.
Разглеждането на тероризма на първо място като военна, а не политическа заплаха, е фундаментална грешка. Това доведе до нарушенията на човешките права в „Абу Граиб“ и „Гуантанамо“ и до смъртта на 1 300 000 души в Ирак и Афганистан, катто и до много повече ранени. Бяха създадени милион бежанци. Това са все фактори, които подхранват мотивацията на въоръжените групи. Нестабилността в обширни части на Близкия изток и Северна Африка, Сахел и Африканския рог спомогна за ръста на групи като „Ислямска държава“, Боко Харам и свързаните с „ал-Каида“ организации.
Защо тогава Западът продължава да следва тази политика? Защо, при положение, че дори преди 11 септември консервативният институт „Катон“ установи, че американските военни интервенции са основната причина за антиамериканският тероризъм в чужбина?
Няма еднозначен отговор на въпроса, но една голяма промяна на политическия курс винаги е много по-сложна, отколкото продължаване на досегашния курс или малки отклонения от него. Пътят на най-малкото съпротивление винаги е най-лесен. В САЩ съществува консенсус между двете основни партии по отношение политиката и силното военно присъствие в Близкия изток.
Друг фактор е идеологическата ориентация. И Джордж Буш, и Тони Блеър бяха дълбоко убедени в превъзходството на западните ценности и необходимостта Близкия изток да бъде демократизиран. Военната победа не може да създаде условия за мир и демокрация.
Следващо, дискурсът за войната с тероризма беше дълбоко вкоренен в обществата и политиката. Ключови наративи и виждания за тероризма бяха материално вградени в политико-икономическата сфера – например, институции за сигурнос,т  закони, политическо говорене, частни охранителни фирми, медии и популярна култура. Войната с тероризма се поддържа от интереса на тези групи, кито директно печелят от нея. До момента цената на тази война е 3 трилиона долара (3000 милиарда), от които се облагодетелстваха военните, ВПК, службите и частните подизпълнители.
На ниво на езика, самият израз „война срещу тероризма“ допълнително ограничава опциите, между които да се избира. Трудно е да се постави под въпрос доминиращото разбиране що е то „тероризъм“. Същевременно милионите животи, засегнати от западните интервенции от 2001 г. насам, получават слабо медийно внимание в западните общества. Това дава свобода на политиците да продължат с досегашния си подход.
На последно място, Западът и терористите попаднаха в процес на взаимно подхранване – цикъл на насилието, в който действията на едната страна (въоръжена атака на бойна група или чужда военна намеса) подхранват убеждението на другата за нея.
Ключовият въпрос е как да се освободим от близкоицточната версия на „Денят на мармота“? Това би изисквало изоставяне на множество от ключовите презумпции на настоящата западна външна политика – че военна намеса може да решеи политически проблеми, че ние сме длъжни да се намесваме, че местните актьори са неспособни да се справят сами с проблемите си, че въоръжените групи в региона не подлежат на реформи и са неподатливи на диалог и пр. Необходимо е Западът да намери кураж да признае катастрофалните си грешки, да възстанови емпатията си към жертвите на тези политики, да започне да следва подход, базиран на ненасилие, социална справедливост, развитие, демократично участие, местно участие в решаването на проблемите. Необходим е и нов език и дискурс към проблемите. 

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-07-01

Фоторазходка из Унгария

През пролетта посетих Унгария за кратка екскурзия и реших да споделя с Вас снимки от най-красивите места, на които бях.

Градчето Сентендре, основано от сръбски преселници, днес туристическа атракция, подобна на Етъра.


Големият завой на р. Дунав край Вишеград



Естергом, духовният център на Унгария, "Майката на унгарската църква" и резиденция на средновековните унгарски крале



Сградата на Парламента - фасад и задна страна, привечер и на дневна светлина.



Нощна снимка на Кралския дворец в Будапеща

 Бутафорните (построени в края на 19. век, никога не са служили за отбрана), но красиви и прочути "Рибирски кули"


Площадът на героите с паметници на прочути унгарски крале и Вечният огън.

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.