Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2016-08-22

Приватизацията на науката

Наскоро в медиите се появи информация, че достъпът за България до една от големите научни бази данни в света ще бъде прекратен поради неплащане на абонаментната такса.
Тези бази са едни от най-големите олигополи-търтеи. Какво имам предвид?
До неотдавна в науката имаше неписано правило - ученият работи в даден университет, най-често публичен, където получава заплата, а пък той се ангажираше в университетските дела. Така например, съответните служители помагаха (рецензиране, събиране на материали, търсене на колеги и пр.) в публикуването на университетско научно списание.
В един момент обаче нещата се промениха. Появиха се и т. нар. бази данни, които събират множество, при това най-добрите списания във всеки бранш. Изведнъж се оказа, че много учени полагат извънредно висококвалифициран и твърде често безплатен труд, а друг извлича печалби. Например, един учен рецензира статия, която ще бъде публикувана в друго издание, а достъпът до тоза издание се заплаща на базите данни. Така твоят университет е ощетен, защото е откраднато от времето ти. Публичният работодател губи, докато частният мошеник, който няма отношение нито към написването на статията (за изграждането на специалиста, написал я, също са вложени години и страхотни обществени пари), нито към публикуването й (списанието се издържа от абонаменти, спонсори или дотации от университетите), прибира едни хубави парички.
Така че идеите да се мине на свободен достъп до това знание, са чудесни. Дотогава обаче трябва да си плащаме на базите данни.

Ако текстът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТоплБлогЛог долу вляво.

2016-08-18

Западът в имиграционен капан?

Богатият Запад е хванат в своеобразен имиграционен капан. Поради застаряването на населението и намалята раждаемост, ни убеждават, че "вносът" на работна сила е неизбежен. Когато обаче бъдат изсмуквани най-добрите мозъци и млади хора от бедните страни, това означава, че в тези страни остава само най-неквалифицираната работна сила, която не може да ги изведе от бедността. Икономическите проблеми и безперспективността пък от своя страна пораждат... неконтролируеми потоци от хора, желаещи да се доберат до Стария континент.
Иначе казано, проблемът е системен. Политическите решения на парче са по-лесни, но те в този случай няма да проработят.
Необходима е цялостна дискусия в Европа за:
1. Икономичесия ред и модел;
2. Културната визия.

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-08-04

Десет статуса от Фейсбук

Световноизвестният британски социолог и културен антрополог проф. Майкъл Федърстоун пише, че в САЩ 70% от икономиката зависи от консумацията. Заради това постоянно ни заливат реклами и сме подтиквани непрекъснато да купуваме стоки, дрехи, компютри, мебели. Освен до тежките личностни и психически проблеми, които тази култура поражда, този процес има и едно друго измерения - всичко това, което натрупваме, постепенно се превръща в боклук. Замърсяваме атмосферата и постепенно се самоубиваме с идеята си за непрекъснат икономически "растеж".

Среднощни размисли: Когато видиш едни и същи вицове, слогани, (без)идеи, снимки да се споделят масово в социалните мрежи, разбираш, че с индивидуалността и собственото мислене е свършено отдавна.

Тази тенденция съществуваше и отпреди това, но ми се струва, че Брекзитът я усили. През 2008 г. Ричард Хаас написа, че светът навлиза в епоха на отсъствие на полюси (non-polarity). Той описва тази система като наличие на множество различни регионални и глобални центрове на сила. Според него традиционата структура на алианси от Студената война вече не представлява адекватно разбиране за настоящата система. Липсва предвидима фиксирана структура на международните отношения. Съюзите изискват предвидими заплахи, общи виждания и взаимни задължения. Поради тази усложнена структура на света, става все по-трудно дадена страна да бъде определена еднозначно като съюзник или съперник. Страните започват да си сътрудничат по дадени въпроси и да се противопоставят по други. Отношенията ще се развиват на база действия ad hoc.
В тази връзка от своя страна Кенет Уолц развива идеите си, че държавите трябва да зависят предимно от себе си (self-help framework). Според него в анархичен свят гарантирането на сигурността става водещ мотив. "Меката сила" остава на втори план. Държави, които развиват силовия си потенциал, могат да получат облаги от способността си да повлияят на други страни.

Британският журналист Филип Найтли озаглавява една своя книга "Първата жертва" (The First Casualty). Коя е първата жертва на войната? Истината. Та, в книгата авторът прави преглед на отразяването в британския печат и реалните събития в редица случаи от Кримската до Виетнамската война. Получават се два напълно различни картини: историческата, възстановена на база множество разнообразни източници, и съвършено различната, пропагандна и необективна, създадена от печата. При това - британската, не коя да е, преса!

Учени от различни дисциплини отдавна са установили, че подражанието е изключително масово в междучовешките взаимоотношения. От една страна, така ние намираме сигурност и използваме другите като ориентир за нашите действия и решения. Има обаче един голям проблем. Както отбелязва философът Ерик Хофер, "Когато хората имат свободата да правят каквото им е угодно, те обикновено се имитират едни други... Обществото, което дава на индивида неограничена свобода, най-често стига до объркваща еднаквост."

Веднъж един учен си прави експеримент. Измисля сложно звучащо заглавие, след това с помощта на компютърна програма генерира текст от граматически правилни, но абсолютно безсмислени изречения, използващи софистицирани термини. Статията е прегледана, одобрена и публикувана в най-престижното постмодернистко списание.
Това е случаят и с т.нар. "изкуство" на Кристо.
Какта написа един приятел, "това е апотеоз на пиара. Опаковка без съдържание. Мегаломания в името на самата мегаломания. Това е култура за консуматори, флирт с глобалния полуидиот, който е чел оттук-оттам, но умира да се чувства значим, умен и възвишен. И творчеството на Кристо запълва изцяла тази свръхкомерсиална ниша. Инсталации, които нищо не означават, но пък стават медийна дъвка. Мляскане за очите, но нула калории за душата. И в това сигурно нямаше да има нищо лошо, ако не беше това медийно пърхане, тази нагла снобарщина, която настоява производителят на консуматорска баналност да бъде обявен за гений..."

"Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока — казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, чо някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение — и в положителния, и в отрицателния смисъл."
Чарлз Дикенс, "Повест за два града"

Non bene pro toto auro libertas venditur.
Freedom cannot be sold for all the gold.

Oblitti privatorum, publica curate.
Forgetting private affairs, take care for public ones.
Dubrovnik, XVI century

Единственото по-кофти от това да си "полезен идиот" е това да си безполезен идиот :) :) :)

В последните няколко дни течаха паралелни атаки срещу ключови бастиони на ""Ислямска държава" - Ракка в Сирия и Фалуджа в Ирак.
Срещу Ракка напредват кюрдите от Север и сирийската армия от юг. За да забавят силите на Асад и да облекчат ситуацията на ИД, Фронтът "Ан-Нусра" и другите подкрепяни от Саудитска Арабия и други регионални сили групировки, започват офанзива край Алепо. Това показва, че "умерените" джихадисти и обикновените джихадисти често пъти съгласуват действията си. За да не ескалират проблемите им със саудитците, американците се принудиха да се съобразяват с тяхната подкрепа за "Нусра", иначе казано - "Ал-Каида" в Сирия.
В случая с Фалуджа, тъй като като там водеща роля в щурма имат шиитските милиции "Народна мобилизация" (Хашд аш-Шааби), моментално медии като "Ал-Джазира" раздухаха темата, че най-големите врагове на иракските сунити са шиитите, а не "Ислямска държава".
Така върви борбата срещу тероризма в Близкия изток.
Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-08-01

Унгария - дунавската перла

Бях чел и слушал много за красивата Будапеща, затова, веднага щом ми се удаде възможност, тръгнах на екскурзия към Унгария.
Още от границата човек добива усещането (може би плод на (само)внушение?), че попада в една уредена, умерено консервативна и приятна страна. За това може да се съди още от стегнатите армейски патрули в близост до ГКПП-то. За разлика от България, където селата представляват тъжна гледка, Унгария успя да запази своето село живо. В двора на почти всяка къща се вижда тракторчета или мотокултиваторчета, виждат се семейства, църквите са добре поддържани. Моделът се доближава до идеята за дребно, но ефективно фермерство.
Самата страна се дели на няколко големи географски зони. Едната е известната от учебниците ни по геогафия Панонска низина между рекита Тиса и Дунав. Токай е районът около границата със Словакия ,който е хълмист, заради това там се произвеждат и прочути токайски вина и концентратът за коняка „Уникум“. За прочутата унгарска пуста съществува шега, че в нея конете могат да пасат без да се навежда – толкова е висока тревата. Оттук следват и няколко кулинарно-икономически последици. Развитото животновъдство е една от предпоставките за производството на телешките и други колбаси, с които Унгария се слави. Също така, млечните продукти са с превъзходен вкус. Оказва се, че от крупен производител някога, днес България също внася прясно мляко от централноевропейската страна.
Първият туристически обект, който посетихме, беше Сентендре (Св. Андрей). Всички екскурзоводи съобщават, че поселението е създадено от сръбски заселници, които бягат на север заради османското нашествие. Селището се намира на десетина километра от предградията на Будапеща. Градчето не е голямо, слави се като средище на унгарски художници, които продават картините си по калдъръмените улички. Всъщност, оттук туристите могат да закупят най-различни сувенири от приветливите продавачи.
Следващата ни спирка в източна посока беше вишеград и големият завой на р. Дунав. Погледната от високия съседен хълм, реката наистина изглежда живописно и величествено. Въпреки това, крепостта на Вишеград, която е охранявала именно този участък от реката, не впечатлява с нищо особено. За пореден път българската група се убедихме, че другите нации от нищо правят туризъм, докато прекрасни кътчета в България са слабо познати.
Отличен завършек на този ден бее посещението на Естергом – унгарският духовен център. Градът е бил резиденция на средновековните унгарски крале и е наричан „Mater ecclessiarum Hungarorum“ – „майката на унгарската църква“. Основните забележителности са старият Кралски дворец, красивата и архитектурно отлично пропорционирана катедрала и ансамбълът от по-нови (19 век) сгради около тях.
Трудно е да се опишат красотите на Будапеща. Основните забележителности са Парламентът, катедралите „Св. Матияш“ и „Св. Ищван“, Халите. Зад импозантната сграда на Парламента са реализирани в по-малък мащаб проектите, които са били класирани на второ и трето място в конкурса за проект. На т. нар. Крепостен хълм са разположени Кралският дворец и в съседство прочутите Рибарски кули, построени през 19-ти век. Всъщност кулите никога не са служили реално за отбрана, а са построени само в чест на задругата на рибарите, която, заедно със задругите на различните занаятчии, в миналото са имали задачата да бранят определен участък. До него води въжена железница и качването с нея също е една от любимите туристически атракции.
Така в историята и културата можем да открием някои обяснения и за съвременното политическо поведение на унгарците. Австро-унгарското наследство, сградите в стил неокласицизъм и сецесион водят до трудното примиряване с живота в панелен блок (нека си спомним само събитията от 1956 г.). Въпреки че не хранят особено топли чувства към Русия, това не пречи на унгарците да имат прагматично отношение и да развиват взаимоизгодни проекти с Москва в енергийната и икономическата област. Ако можем да наречем това „икономически фактори“, то в отношенията с Вашингтон и Брюксел проработват друг тип рефлекси – историческият и културен фактор. Народ, който ясно пази спомена за славното си историческо наследство, за битките срещу нашественици от север, изток, юг и запад, не може да бъде просто покорен изпълнител на чужда воля.
Разходката по улиците „Ваци“ и „Андраши“ е изключително приятна. „Ваци“ е пешеходна алея, осеяна от двете страни със заведения и ресторанти, която води до Централните Хали. Улица „Андраши“ има няколко части, като на нея са разположени множество от чуждите посолства, Операта и други красиви сгради. Тази основна градска артерия води до Площада на героите, където гори Вечният огън. Зад него е изградена полукръгла колонада със статуи на прочути фигури от унгарската история. Немалка част от тях имат връзка и с нашето минало, доколкото или са воювали, или са сключвали съюзи с българските владетели. Например, майката на крал Ищван е българка; крал Андраш е принуден да даде дъщеря си за съпруга на Йван-Асен II със зестра Белградската и Браничевската област; Ян(ош) Хунияди се сражава срещу османците многократно и участва заедно с младия крал Владислав III Ягело в прочутата битка при Варна 1444 г. Въпреки продължилото около 150 години господство на османците над унгарски земи, те са отблъснати отдавна и в масовото съзнание не остава травматичен спомен. Понастоящем официална Будапеща развива добри и взаимоизгодни отношения и с Анкара.
Около редица от градските площади има множество заведения и кафенета, например около „Ференц Лист“. Заради наличието на множество чужденци – туристи и студенти в международния Централноевропейски университет – нощният живот е оживен. Същевременно и Унгария е страна на контрастите – клишето от пътеводителите за множеството бездомници в центъра не е измислица. Редом със суперлуксозни хотели, помещаващи се в реновирани сгради, стоят неподдържани и занемарени конструкции.
За съжаление, масовият туризъм от западен тип и тук е сложил свой отпечатък. На много места се предлагат пица, спагети болонезе или хамбургери. Въпреки това, традиционната унгарска кухня има множество почитатели. Прочути са унгарският гулаш, рантотът (печено панирано месо със зеленчуци на скара) е превъзходен. Унгарците са майстори и на сладкарските изделия – тортите „Добуш“, „Гараш“, марципанът. Научих, че палачинката също е с унгарски произход. Както българи, македонци и сърби се състезават кой прави най-добрата ракия, подобно съревнование има между румънци и унгарци по отоншение на палинката. Телешко, кнедли, кестени, рибена чорба, кайсии са други съставки от традиционната трапеза. В сравнение с нашите стандарти цените са малко по-високи (например, 5500-6000 форинта или около 20 евро за обяд за двама).
Поради наличието и на множество минерални извори, в Будапеща са идградени и множество обществени минерални бани. Разположението на двата бряга на Дунав укрясава града заради мостовете, които се протягат от единия към другия бряг и заради островчетата в реката. Унгарците могат да кжат по нещо за всеки един мост – този на Елизабет (Императрица Сиси), за Верижния мост, символ на града... Един от най-популярните острови е Магрит или Маргарете, наречен така на името на дъщерята на крал Бела IV. Монархът построява на острова манастир, за да благодари за Божията помощ срещу нашествието на монголите. Днес островът е парк, любимо място за спор или тичане за здраве на младите хора. Отделно от острова, в предградията покрай Дунав има дълги пътеки за каране на велосипед, джогинг или разходки на домашните любимци.

Трудно е всички забележителности на Будапеща да бъдат разгледани за едно толкова кратко посещение. Така че градът ще ви примами да го посетите отново. 

За снимки от пътуването вижте ТУК

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.