Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2017-11-07

Към въпроса за т. нар. сблъсък сунити-шиити в Близкия изток

Обикновено, когато се говори за сблъсъка шиити-сунити, се цитира книгата на Вали Наср от 2007 г. Оказа се обаче, че оригиналът и медийната интерпретация силно се отличават.
Книгата е доста нюансирана и далеч не говори за черно-бял сблъсък. Авторът казва горе-долу следното:
След войната през 2003 г. шиитите и кюрди започват да управляват Ирак. (През 60-те до 80-те години няма особено значение кой какъв е, по време на Ирано-иракската война в близкото обкръжение на Саддам има шиити, пише Т. Якоби, бел. моя). Както и да е, след 2003 г. сунитите в Ирак възприемат ситуацията като откъсване на страната от традиционното й място сред водещите държави на арабския национализъм.
Шиитите може и да са 10-15% от броя на мюсюлманите в света, но са много повече в Близкия изток (Индонезия е с около 280 млн. мюсюлмани, също така Африка, бел. моя).
Всъщност Наср прецизно посочва още в началото, че конфликтът не е някакъв сблъсък от ранните години на исляма, а съвременна битка за ресурси и политическо влияние и цитира Фред Халидей - "доскоро най-забележителното в конфликта шиити-сунити беше неговото ОТСЪСТВИЕ."
Формирането на ясно изразени идентичности е процес от края на 19-ти век, в някои случаи - дори и по-късно.
Освен това, в края на 20-ти век обаче видяхме едновременно залез на по-широките приобщаващи идеологии като арабския национализъм или социализъм + ислямизация (грижливо поливана и наторявана от САЩ за борба с левите сили в страни като Афганистан, Египет, Пакистан и Турция). Ислямизацията обаче означава сунификация.
Тъжната история завършва с това как - точно както в Югославия - вместо партии, които да търсят подкрепа от всички общности, съставящи народа, заради идеология или политика, се формираха етнически или религиозни формации.
Оптимизмът идва обаче от това, че дори и в този климат има примери за сътрудничество. Ще минат обаче десетилетия преди раните, направени наскоро, да зарастнат.

Ако постът ти харесва, кликни на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

2017-11-02

Разни разпиляни мисли

Замисляли ли сте се, че когато плащаме с карти (дебитни, кредитни), ние не усещаме физически (не виждаме, не преброяваме) похарчената сума. Това ни дава усещането, че нищо не сме похарчили и ни стимулира да продължим дя "трошим пари", както казват в Западните Балкани.

Българите често пъти се гордеем с военните изобретения по време на Балканската война. Посочваме, че летци като поручиците Радул Милков, Продан Таракчиев, Христо Топракчиев са едни от първите в света, използвали самолетите за разузнаване и бомбардировки. От днес вече не само български военни самолети охраняват родното небе. С усилията на поредица некадърници бойната ни авиация бе докарана до смешно, жалко и унизително състояние - същото като на мнозинството от народа, който събира вторични суровини, за да се прехранва.
На сторилите това казвам - проклети да сте, трижди проклети да сте!

Напоследък е модерно много мои връстници да учат децата, че патриотизмът е последното убежище на негодника, а други мои връстници пък смятат, че няма нужда да пазим родова памет и да сме лоялни към хора, живели преди 100-150 г., които дори не познаваме.
На всеки национален празник въпросът не е във фалшивите речи, които някой чиновник ще напише за високопоставени политици, които открито си признават, че работят за чужди интереси, защото, след като национализмът е нещо лошо, значи и националните интереси са излишна работа...
На националните празници честитя на всички, които все още си дават зор да са патриоти и да си вършат качествено работата - нерядко с цената на личното си здраве и спокойствието на семействата си.
Пък нека сме негодници!

Вече се оказа, че една голяма част от гастарбайтерите нито са "гост", нито са "арбайтер"-и...

Както казва един руски колега по перо, ако човек е невъздържан в едно отношение, той обикновено е невъздържан във всяко - храна, секс, алкохол, медийно самолюбие...

Няма порок, който капитализмът да не е готов да подхранва, за да извлича печалби. Вземете каквото искате - алкохол, порнография, хазарт - и ще видите, че това е многотрилионна индустрия. Така работи системата.

"Може би най-опасната последица от неолиберализма е не икономическата, а политическата криза. С намаляването на държавните притежания се свива и способността ни да променим живота си чрез гласуване. (Могъщи корпорации определят все повече аспекти от живота ни). Вместо това хората могат да упражняват правото си на избор чрез харчене. Но някои имат повече за харчене от други: във великата демокрация на потребителите и акционерите гласовете не са разпределени поравно."
Джордж Монбио, британски писател

"Силната и дейна държава никога няма да се изроди в диктатура. Диктатурата идва да смени слабата и безпомощна власт."
Ф. Д. Рузвелт

Има една група жени, които винаги са някъде, но никога не е ясно с кого... Също както винаги и никога имат и едновременно нямат приятел - не бива да се затварят вратите пред останалите "опции"...   

Популист - най-често така корпоративните медии наричат политик, който изрича неща (назевисимо дали верни или не), които брюкселската администрация или други елити не желаят да чуят.  

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.