Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2017-11-07

Към въпроса за т. нар. сблъсък сунити-шиити в Близкия изток

Обикновено, когато се говори за сблъсъка шиити-сунити, се цитира книгата на Вали Наср от 2007 г. Оказа се обаче, че оригиналът и медийната интерпретация силно се отличават.
Книгата е доста нюансирана и далеч не говори за черно-бял сблъсък. Авторът казва горе-долу следното:
След войната през 2003 г. шиитите и кюрди започват да управляват Ирак. (През 60-те до 80-те години няма особено значение кой какъв е, по време на Ирано-иракската война в близкото обкръжение на Саддам има шиити, пише Т. Якоби, бел. моя). Както и да е, след 2003 г. сунитите в Ирак възприемат ситуацията като откъсване на страната от традиционното й място сред водещите държави на арабския национализъм.
Шиитите може и да са 10-15% от броя на мюсюлманите в света, но са много повече в Близкия изток (Индонезия е с около 280 млн. мюсюлмани, също така Африка, бел. моя).
Всъщност Наср прецизно посочва още в началото, че конфликтът не е някакъв сблъсък от ранните години на исляма, а съвременна битка за ресурси и политическо влияние и цитира Фред Халидей - "доскоро най-забележителното в конфликта шиити-сунити беше неговото ОТСЪСТВИЕ."
Формирането на ясно изразени идентичности е процес от края на 19-ти век, в някои случаи - дори и по-късно.
Освен това, в края на 20-ти век обаче видяхме едновременно залез на по-широките приобщаващи идеологии като арабския национализъм или социализъм + ислямизация (грижливо поливана и наторявана от САЩ за борба с левите сили в страни като Афганистан, Египет, Пакистан и Турция). Ислямизацията обаче означава сунификация.
Тъжната история завършва с това как - точно както в Югославия - вместо партии, които да търсят подкрепа от всички общности, съставящи народа, заради идеология или политика, се формираха етнически или религиозни формации.
Оптимизмът идва обаче от това, че дори и в този климат има примери за сътрудничество. Ще минат обаче десетилетия преди раните, направени наскоро, да зарастнат.

Ако постът ти харесва, кликни на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

Няма коментари: