Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2018-02-24

Междудържавни подозрения в епохата на глобална несигурност

В Турция много хора са убедени, че Великите сили, особено САЩ, кроят козни за създаване на кюрдска държава и/или разделяне на Турция. Специалистите наричат това "Севърски синдром". Името идва от Севърския договор след Първата световна война, след който са създадени кюрдска и арменска държави, а големи части от територията на Турция са дадени на Велики сили. Договорът не влиза в сила заради съпротивата на Турция и границите на страната са формирани вследствие на Лозанския договор три години по-късно. Т.е. виждаме страх на Турция от САЩ и Запада.
Междувременно чета анализи от сериозни американски изследователи, които са убедени, че Русия майсторски играе картите си в Сирия и това е един от факторите, които тласкат Ердоган към ходове, които го отдалечават от НАТО и доближават до Москва. Т.е. виждаме страх на Вашингтон от Русия.
В руската преса критиците на Путин яростно твърдят, че Русия губи позиции в Сирия, че Турция разширява влиянието си за сметка на другите играчи и че Русия не може да противопостави нищо съществено на турската инвазия и на американското влияние в района. Т.е. страх в Русия от Анкара и Вашингтон.
Едновременното присъствие на всички тези медийни коментари е добър пример за тезата, че Близкият изток е навлязъл в епоха, в която липсват сигурни алианси и повече съществуват съюзничества ad hoc. Това води до постоянно недоверие между участващите играчи, които се подозират в тайни договорки с други страни в конфликтите в свой ущърб. Когато се работи на база тези подозрения и предпазлив подход, това допълнително прави и другата страна внимателна и омагьосаният кръг се затваря.
До там доведоха поредица злоупотреби и пренебрегвания на международното право и подкрепа за "кучи синове" само защото са "наши". Нужно е намиране на някакъв нов регионален и международен баланс, изграден върху принципи, а не двойни стандарти.

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Робство, затвори и икономика в САЩ

Една американска изследователка - Мишел Аликзандър - разглежда средствата за социален контрол, насочени по-специално срещу черните мъже, като ги разделя на три периода - период на робството (до 1865 г.); на сегрегацията (до 60-те години на ХХ век) и на вкарването в затвори (incarceration), например чрез "войната срещу дрогата".
Един от факторите, довели до Войната за независимост, е решението на английски съдилища да отменят робството. Точно заради това богати плантатори-робовладелци, например от Вирджиния, се включват в борбата срещу британците. Както е известно, Джордж Вашингтон и редица от "бащите-основатели" на Съединените щати са робовладелци.
Снимка - Humans of the New York
След формалната отмяна на робството, чернокож мъж, застанал на някой ъгъл, може да бъде арестуван за скитничество или защото е загледал бяла жена. Той става каторжник и неговият труд се използва в мините, стоманодобива или земеделието. "Уолстрийт джърнъл" нарича това "робство под друго име" (доста добър нагледен пример е филмът "Зеленият път").
За сегрегацията - чернокожите да се водят в задната част на автобуса и пр. - не е необходимо да говорим, можем само да си припомним илюстративните художествени класики като "Да убиеш присмехулник" или дори някои от романите на Джон Гришам ("Време да убиваш", "Под сянката на чинара").
В третия период живеем днес. До идването на Рейгън делът на затворниците в САЩ е сравним с този в другите индустриални общества. Днес САЩ са абсолютен лидер по брой затворници на 100 000, водейки далеч в класацията. Това се дължи на големия брой присъди за сравнително дребни провинения. Ползата е, че затворниците нямат синдикални или други права и техният труд може да бъде експлоатиран със заплащане далеч под приетите прагове. Освен това, основни жертви на арести са афроамериканци или латиноси.
Щрих за тези, които се интересуват от ставащото в "най-великата демокрация".

(По идеи от Michelle Alexander, "The New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness", NY, The New Press, 2012)

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.