Блогът на Мариян

Пак далавери...

2009-12-29T23:33:00.003+02:00

Опитах да обощя инфформацията от различни източници по няколко теми.
Интересно е да видим „разкриване” на какви „крупни” „злоупотреби” в държавата започнаха от ГЕРБ.
Ентусиазмът на разследванията на ГЕРБ и прокуратурата не е насочен към случаи, като този в който с документ с фалшив подпис на кмета Бойко Борисов Столична община е продала публичен терен в кв. "Стрелбище" на г-н Драшков, който го препродал на настоящият депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Той го залага и сега там се строи общинска детска градина на неясно какъв терен.
Още първите дни министър Плевнелиев ни занимаваше с „крупна злоупотреба” за десетки милиони в МРРБ, в която изпълнителят ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ работел при раздути сметки на нечувани цени. Кой знае защо прокуратурата бави това разследване, но за сметка на това лично премиерът Борисов светкавично договори с ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ близо 20 млн. лв. намаление на цената на предстоящото строителство на нова спортна зала в София. Г-н Борисов разпореди на изпълнителите да започват строежа за своя сметка веднага, а по-късно той ще осигури средства! Парадоксалното е, че бившият директор на пътния фонд В. Георгиев е разследван за подобни действия – възлагане на ремонтни дейности преди да са бюджетно осигурени!
Въпреки тоталните икономии в бюджета на държавата, в Народното събрание е започнал ремонт. Основен ремонт на цялата сграда е правен при откриванеот на легслатурата през юни. Фирмата, която извършва ремонта, е „Моском-Ко”. На служителите й е издаден допуск до двете сгради на НС, за да могат да изпълняват договора си за подмяна на дограма. Допускът е до 15.12.2010 г., което ме кара да мисля, че бая дограма ще се подменя. Основният проблем с тази фирма е, че има жесток конфликт на интереси.
Най-общо той се състои в това, че фирма „Моском-Ко” ООД притежава 54% от дяловете във фирма „Моском Монтана” ООД. Другите съдружници в „Моском Монтана” са Николай Васков Недков (12%), Цветелина Фидосова Недкова (11%) и Томислав Живкович (23%). Томислав Живкович е съпругът на г-жа Искра Фидосова...
Последната тема, която ще засегна, е тази за чистотата в София. От години снегът ни изненадва, но откакто ни управлява ГЕРБ, знаем кой е виновникът /освен Тройната коалиция, разбира се/. Това са фирмите, които не са си изпълнили ангажиментите и преди Борисов, а сега Фандъкова, най-жестоко ги „санкционират”. Когато зимата отмине и всичко се забрави, се оказва, че всичко е пито-платено и в новият бюджет залягат още повече средства. Още повече, че подписаните договори отново обслужват концесионера, а не общината. За 10-12 г. разходите на София за почистване, в т.ч. и от сняг, са увеличени от 28 млн. лв. до 136 млн. лв. Да сте видели да е по-чисто?!

Една година от войната в Газа

2009-12-27T15:49:00.004+02:00

Точно преди една година Израел започна войната срещу Газа, която война за своите 22 дни донесе 1400 убити мъже, жени и деца. На този фон изглежда неуместно да говорим и за другите щети - материални, върху здравето и пр.

Предлагам на вашето внимание няколко статии за събитията в Газа:

1. Авторът Марк ЛеВин, уважаван наблюдател, е озаглавил статията си "кой ще спаси Израел от самия него". Превод на български можете да видите ТУК, а английската версия - ТУК.

2. На следващо място ви предлагам анализ на Ури Авнери, израелски общественик и борец за мир. Заглавието е "Колко дивизии?". На български текста можете да видите ТУК, а на английски - ТУК.

3. Израелският историк Ави Шлаим публикува статията си "Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа". На български можете да я прочетете ТУК, а английският оригинал от "Гардиън" - ТУК.

4. Джордж Бишарат, юрист, твърди, че "Израел е извършил военни престъпления". на български - ТУК, английският оригинал можете да видите ТУК.

За "Монд Дипломатик" - с уважение и малко тъга

2009-12-24T12:08:00.003+02:00

За голямо съжаление, българското издание на в-к "Монд Дипломатик", може би най-качественото издание у нас за международни отношения, политика и икономика, прекратява самостоятелното си съществуване.
Все пак, има и две добри новини.
От Нова година ще можем да четем "Монд Дипломатик" като приложение на в-к "Дума" всяка първа и трета сряда в месеца. От редакцията уверяват, че от "Дума" няма да им се бъркат в редакционната политика и в материалите, които ще превеждат и подготвят.
Излезе и последният брой (ноември-декември) под формата на самостоятелно издание (за съжаление, в доста орязан вид). Можете да го потърсите по РЕП-овете в центъра, но имайте предвид, че тиражът е сравнително ограничен.
За 5 год. "Монд Дипломатик" постигна много - издаде над 60 броя, публикува няколко изключително качествени книги (http://bg.mondediplo.com/spip.php?rubrique47), запозна българската публика с най-новото и най-доброто в световните анализи.

Сайтът продължава да функционира:
http://bg.mondediplo.com/

Желая на всички весели празници и светли бъдни дни!!!

Цитат от нашия премиер и отечествоспасител

2009-12-24T10:50:00.002+02:00

"Единствената технология е много съвременна, много модерна, много точна. В Банкя съществува вечер, след девет часа - Йовчев (шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, б.м. М. К.), Цветанов (Цецо Красавеца), Вальо Йорданов, Спиридонов, Флоров (полицейски началници). И когато към нея се подключи и главният прокурор - много съвършена американска система."
Така Бойко Борисов обясни технологията на американския джипиес, разкрила бандата за отвличания...
(източник - "Дума" от понеделник, 21 декември 2009 г.)

Тоя съвсем се самозабрави... Ами и вие що не реагирате? Реагирайте, бе, дружно реагирайте, братя българи!

Бойкотирайте печелещите от окупация

2009-12-20T18:37:00.006+02:00

Бойкотът е едно от най-ефективните средства, с които обикновените хора разполагат, ако искат да променят политиката на дадена компания или дори държава.
Тъй като съществуват множество израелски и транснационални корпорации, които извличат ползи и печалби от израелския апартейд срещу палестинците, ние предлагаме списък на десет компании, на чиято дейност специално трябва да се акцентира. Много от стоките в списъка в редица случаи пряко нанасят щети на палестинците, напр. експлоатирайки работната им сила, развивайки технологии за военни цели или като осигуряват оборудване за заселническите селища, които са незаконни според международното публично право.
Много от тези стоки и компании са обект на бойкот и по други причини, например поради замърсяване на околната среда или експлоатация на работна ръка.
Масовостта е залогът за успех на всяка подобна кампания. Само във Великобритания студентите от различни университети (Съсекс, Манчестър) и над 7 млн. членове на различни профсъюзни организации вече са се присъединили към кампанията за бойкот.

По-долу, базирайки се на статия на канадската журналистка Наоми Клайн, предлагаме отговори на най-разпространените възражения срещу бойкота.
Възражение: Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците.
Отговор: Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа, чрез брутална блокада.
Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Тел Авив изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента.
Защитниците на бойкота твърдят, че бойкотът е дал много добри резултати срещу режима на апартейда в Южна Африка. Противниците на тази тактика изтъкват, че Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Има прилики и разлики. Някои, напр. Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Близкия Изток, проф. Едуард Саид, Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, твърдят, че положението в Палестина е дори по-лошо, но не това е най-важното. Южноафриканският модел доказва, че тактиката на бойкот може да бъде ефективна.
Бойкотът е тактика, която има добри шансове да успее, когато е насочена срещу сравнително малка и търговски зависима държава като Израел.
Възражевие: Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не от по-малко.
Отговор: Тъкмо напротив. Веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. Създаването на движение изисква безкрайна комуникация, като битката срещу сегрегацията ни напомня това. Също така, нуждата да обясняваш и защитаваш позицията си, също води до нарастване на диалога.
Освен това, огромен е броят на евтини и леснодостъпни информационни технологии и средства за комуникация. Давим се в средства да говорим помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.

Кои фирми печелят от геноцида в окупираните палестински земи?

1.AHAVA
Тази козметична марка произвежда сол, минерали и лечебна кал от Мъртво море – ресурси, взети от окупирания Западен бряг. Самите продукти се обработват в незаконното селище Мицпе Шалем. Ahava е цел и на кампанията на CODEPINK “Stolen Beauty”.

2.Delta Galil Industries
Израелската текстилна индустрия е представена от големи марки като Gap, J-Crew, J.C. Penny, Calvin Klein, Playtex, Victoria’s Secret и много други. Президентът на Delta Galil, Дов Лаутман, е близък до бившия премиер на Израел Ехуд Барак. Срещу тази комнапия има повдигнати обвинения за експлоатация на труда в страни като Йордания, Египет и Турция.

3.Motorola
Въпреки че много от нас познават тази марка единствено като производител на телефони, едва ли предполагате, че същата фирма произвежда и оръжия. Вероятно сте изненадани. Компоненти, произведени от Motorola, се използват също и в безпилотни летателни апарати, системи за наблюдение, използвани в населени места, контролно-пропусквателни пунктове, както и по стената на Западния бряг. Кампанията, която е насочена срещу тази марка, започна от САЩ и се казва “Hang Up on Motorola”.

4.L’Oreal / The Body Shop
Тази козметична компания е известна със своите инвестиции и производствени дейности в Израел, включително в Мигдал Хемек, „Силиконовата долина“ на Израел, построена на мястото на палестинското село Ал-Муджайдил, етнически прочистено през 1948 г. През 1998 г. L`Oreal получи юбилейна награда от израелския премиер Нетаняху за заслуги към израелската икономика.

5.Dorot Garlic and Herbs
Тези замразени билки, които се продават от Trader Joe’s, могат да бъдат намерени навсякъде в магазините на Trader Joe’s. Тази фирма продава също израелски кус-кус и сиренето фета Eden, произведено също в Израел. South Bay Mobilization и няколко други фирми, както и Trader Joe’s, са включени в кампанията “Don’t Buy into Apartheid”.

6.Estee Lauder
Тази компания е създадена от Роналд Лаудер, който е и председател на Еврейския национален фонд, квази-правителствена организация, създадена през 1901 г., за да спомогне придобиването на палестински земи, както е свързана и с изграждането на незаконни селища. Estee Lauder включва марки като Clinique, MAC, Origins, Bumble & Bumble, Aveda, както и много други. Те са обект на кампанията “Estee Slaughter Killer Products”.

7.Intel
В тази технологична компания за компютърни процесори и други хардуерни компоненти работят хиляди израелци, като износът от Израел е за над 1 млрд. евро годишно. Intel са едни от най-старите поддръжници на Израел, като първият офис извън САЩ е отворен през 1974 г. в Хайфа. Организацията за правата на палестинците и тяхното завръщане в земите им, Al-Awda, призова за акция срещу Intel, които искат да построят съоръжение в землището на бившето село Ирак Ал-Маншия, прочистено през 1949 г.

8.Sabra
Тази марка е вторият по големина производител на хумус, „Баба Гануш“ и други храни, собственост на The Strauss Group и Pepsico.

9.Sara Lee
Sara Lee притежава 30% от Delta Galil. Един от най-големите производители на памук. Фирмата е свързана с марки като Hanes, Playtex, Champion, Leggs, Sara Lee Bakery, Ball Park hotdogs, Wonderbra. Подобно на L`Oreal, Sara Lee получи награда за принос към израелската икономика.

10.Victoria’s Secret
Повечето сутиени на Victoria's Secret са произведени от Delta Galil, като голяма част от памука се отглежда в Израел и палестинските окупирани територии. Victoria's Secret често попада под критиките на групи за защита правата на работниците, както и на еколози, които обвиняват фирмата, че не използва качествена хартия при производството на своито каталози. Това не е секси!

Автомобилна катастрофа

2009-12-13T11:23:00.005+02:00

Бившият председател на НС Борислав Великов предизвика катастрофа, в която водачът на удареният от него автомобил "Москвич" е починал. С право закопнялата за справедливост народна душа сигурно ще иска да види разкъсан политика, предизвикал катастрофата. Мен този въпрос ме интересува периферно. Искам само да отбележа, че и в този случай смъртта е обусловена от социалния статус. Богатият кара скъпа кола, оборудвана с въздушна възглавница, която го спасява. Който няма пари и кара "Москвич" на 30-40 години, умира.

Jessica Jay - Casablanca

2009-12-13T10:35:00.002+02:00

Управленски дивотии - част поредна: как се разбива НК

2009-10-24T13:56:00.004+03:00

Простотиите на ГЕРБ са като колумбийски сериал - безкрайни и постоянно нещо се сменя - веднъж министерствата са фалирали, малко след това раздаваме бонуси; днес говорим едно, утре друго.
Това по принцип е смехотворно, ако не започваше да става пакостно.
Не разбирам от енергетика (пардон, чел съм доста повече от Румяна Желева, но това не значи, че съм специалист), затова няма да говоря за енергийните проекти.
Ще се спра на тема, в която имам по-професионална подготовка - идеята за нов закон за отвличанията.
Засега тази материя е регулирана в Наказателния кодекс (НК). Той е разделен на две части - обща и специална. В общата са развити понятията, с които наказателното право работи - престъпление, наказание, вина...
В главите на специалната част нормативно са регулирани престъпленията против републиката, против личността, против собствеността.
Идеята да се пише специален закон против отвличанията е абсолютно безумна. Заявявам го най-отговорно, доколкото може да има нещо отговорно във връзка с тези приказки.
Гласуване от законодоталя на подобен проект би било първа стъпка към разбиване на НК.
Отвличането нито е най-тежкото престъпление (за най-тежки се считат престъпленията против републиката като диверсия, измяна, бунт и пр.); нито е най-сериозното и масово разпространено сред посегателствата срещу личността (убийството е и по-често срещано, и засяга по-тежко личността).
Въвеждането на отделни закони за всяко отделно престъпление е абсолютно неоправдано. Така законодателят ще бъде принуден или да препраща към НК за уточняване на понятията (напр. вина, лишаване от свобода) или в допълнителните разпоредби да пише неща, които си ги има в НК. Толкова повече, че напълно ще се разбърка разграничението между общ и специален закон...
...

Статия на Тери Игълтън

2008-11-06T17:10:00.010+02:00

ТЕРИ ИГЪЛТЪН е роден през 1943 г. в Англия. Завършва Тринити Колидж в Кеймбридж, където получава магистърска и докторска степен. Ученик е на Реймънд Уилямс, голям изследовател, автор на прочути съчинения като "Култура и общество".
От 1964 до 1969 г. Игълтън е преподавател и член на научното общество на Jesus College, Кеймбридж, а от 1969 г. е професор в Wadham College, Оксфорд.
В последните години Тери Игълтън е професор в Манчестърския университет, където преподава културология.
Той е може би най-известният съвременен литературовед и критик в англоезичния свят. Диапазонът на интересите му е изключително широк: от историята и теорията на литературата (19-ти и 20-ти век) през англоезичната литература и културата на Ирландия до сравнителното литературознание.
Сред най-известните му книги са: "Шекспир и обществото" (1971 г.), "Литературознание и идеология" (1976 г.), "Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание" (1981 г.), "Увод в литературната теория" (1982 г., 1995 г.), "Идеология на естетиката" (1990 г.), "Витгенщайн" (1993 г.), "Функции на литературознанието" (1996 г.), "Илюзиите на постмодернизма" (1997 г.), "Идеята за култура" (2000 г.), "Gatekeeper" (2002 г.), "Sweet violence (The Idea of the Tragic)" (2002 г.) и др. Съавтор на христоматията "Марксистката литературна теория" (1996 г.). Тери Игълтън е автор, който използва различни текстови форми за изразяване на разбиранията си, затова не е чудно, че сред книгите му са и романът "Светци и учени" (1987 г.), както и пиеси, между които "Свети Оскар" (1990 г.); сценарият за филма на Дерек Джарман "Витгенщайн" (1993 г.).

У нас под марката на "Агата А" излезе "Увод в литературната теория", както и "Теория на литературата" в превод на Румяна Рубенова (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2001 г.)

Получих много запитвания във връзка с моя текст "Историята се смее последна". Там бях цитирал статията на Тери Игълтън "Историята се смее последна", публикувана във вестник "Гардиън" в броя му от 18 май 2002 г.
По-долу предлагам провод, а английския оригинал можете да видите ТУК.
Поради големия интерес си позволявам да я предложа цялата на вниманието ви. Тя съдържа доста дискусионни моменти и не бива да пренебрегваме ситуацията (малко след 11.09.2001 г.), в който е писана.

ЕДНА от мрачните иронии на ХХ век е, че социализмът се оказа най-малко осъществим, точно когато е най-необходим. За да имаш социализъм, трябва да имаш материални ресурси, демократични традиции, благосклонни съседи, процъфтяващо гражданско общество и образовано население.Това са именно онези жизненоважни съставки, от които колониализмът лиши своите неразвити мизерстващи колонии. В резултат на това една мрачна ирония роди друга - опитът да бъде изграден социализъм в страни с неподходящи условия доведе до сталинизъм, а стремежът към свобода беше изкривен, за да доведе до подтисничество.
Изглежда, сегашният век ще бъде под знака на друга ирония. Капитализъмът посрещна новото хилядолетие, като с едната ръка размахваше "Богатството на народите" на Адам Смит, а с едниния крак беше стъпил върху трупа на своя съперник, социализма. Но новият век едва бе започнал и победата на капитализма започна да изглежда подозрително пирова.
Може скоро да видим как капитализмът с носталгия поглежда назад към социалистическата идея, която така ефикасно провали.
В крайна сметка, социализмът цели да експроприира собствеността на собствениците, а не да ги унищожи. Неговите оръжия са общите стачки и класовата борба, а не антракс и мръсни ядрени бомби. Целта на социализма е хората да се радват на изобилие, а не да ровят за троха храна в съсипаните от война градски пустини.
Социализмът бе последният ни шанс да победим тероризма, като променим условията, които го раждат. Няма ли да стане така, че като победи социализма, капитализмът сам да се срази? Онези, които определят правилата на играта, обърнаха гръб на единственото нещо, което можеше да гарантира оцеляването им, ако не политически, то поне физически.
Маркс описва работническата класа като гробокопач на капитализма. Да се лишиш от тази теория означава сам да започнеш да копаеш гроба си, защото нещастните на Земята не са изчезнали, само са си сменили адреса. Маркс ги търсеше в бордеите на Брадфорд и Бронкс, докато сега те могат да бъдат открити по пазарите на Триполи и Дамаск. И някои от тях не мислят за щурм на Зимния дворец, а за едра шарка.
"Комунистическият манифест" дълго е бил критикуван и защитаван. Той правилно предрече, че бедността и богатството ще доведат до поляризация в глобален мащаб. "Манифестът" бе прав, лишените от имущество ще въстанат срещу управниците си. Но "Манифестът" мислеше повече за фабрики, отколкото за Световния Търговски Център, за профсъюзи, вместо за тиф. Ако Маркс е грешал за работническата класа, това е лоша новина за транснационалните корпорации, защото означава, че увереността, която дава колективната сила, се заменя с жестокостта на отчаянието. Онези, които тръбят, че индустриалният пролетариат на Маркс е изчезнал без да остави следа, би трябвало да протегнат ръка към хапчетата против радиация, а не към чашите с шампанско.
Преди няколко годии много се говореше за "края на историята". Тази претенциозна фраза трябваше да означава, че след като капитализмът е единствената останала игра, която може да се играе, сега значимите политически конфликти са малко вероятни. Това е и тъпо, и невярно, знаехме го още преди 11 септември. Но сега имаме ярко доказателство за това, че "краят на историята" може да означава наистина край на историята. Фактът, че капитализмът сега няма истински съперници е именно онова, което предизвиква скритата омраза, способна да взриви огромни дупки в него, включително и ядрени. Социализмът можеше да изглежда страшна заплаха за онези, които имаха какво да изгубят от установяването му, но той поне бе едно светско, напълно модерно учение, незаконородено дете на либералната философия. Социализмът имаше дълбоко вкоренено презрение към политическия тероризъм, който отричаше като неморален или просто като дребнобуржоазен. За разлика от фундаментализма, независимо дали е от тексаски или талибански тип, социализмът не отрича алтернативните начини на живот, или символизма в поезията, или избите, пълни с вино "Кианти". Той просто питаше защо всички тези блага се оказват само в ръцете на малцина. За разлика от фундаментализма, социализмът е земен, скептично настроен към измислените идеали и абсолюти. Същото може да се каже и за американския прагматизъм, който винаги е предпочитал лесно спечеления долра пред размишленията за безкрайността. Но колкото повече тероризмът заема мястото, освободено от социализма, толкова по-малко прагматична ще става Америка. В крайна сметка Америка може да стигне до там да се защитава от ислямските фундаменталисти, като започне да се страхува от свободата не по-малко от тях. Тогава няма да има какво да се защитава. Врагът ще е победил, защото ще те е накарал да се превърнеш в негово чудовищно огледално копие. Ако наистина искаш да докажеш, че либералните свободи са куха измама, най-добрият начин е да ги нападнеш със саоубийствени бомбени атаки, вместо със социологически есета, тъй като тези атаки ще предизвикат авторитарни мерки. Американците, като най-конформистката група индивидуалисти на планетата, имат традиции да защитават свободите си с авторитарни средства, и по тази причина могат лесно да бъдат дискредитирани с терористични атаки.
В действителност, либералните ценности не са фалшиви. Те просто не могат напълно да скъсат с лицемерието. Базов недостатък на либералните капиталситически държави е, че те по принцип са против фундаментализма, но не могат да оцелеят без него. Само държава с няколко абсолютни ценности, в които вярва, може в крайна сметка да овладее анархията на пазара и човешкото нещастие, която тя създава. Но това, което тези държави правят, е непрекъсната подигравка с ценностите, в които вярват.
Джордж Буш наистина вярва в религията и в американските морални ценности. Главорезите на Бин Ладин може да да са морално отвратителни фанатици, но те нямат проблема на Буш. Те искат една брутална невежа държава, а не държава, която непрекъснато бива принуждавана да защитава своите високи ценности с помощта на брутални средства. Хората на Бин Ладин може да постигнат победа като взривят това присъщо на Запада противоречие. Ако, разбира се, междувременно левицата не завоюва отново позиции. По някакъв начин тя вече го е сторила, но тя си е променила адреса. Онова, което се наричаше социализъм, днес се казва антикапитализъм. Разликата е твърде голяма.

Пропагандната война отдавна е електронна!

2009-12-08T00:27:00.006+02:00

Ново звено от блогъри, технически персонал и експерти по социални науки и медии ще стартира работа, за да подпомогне „изчистване” на образа на Израел. Целта е да бъде подобрен най-вече имиджът на израелската армия. Такова изявление направи израелски военен говорител миналия понеделник.
След нахлуването в Газа от дек. 2008 – ян. 2009 г., беше създаден YouTube-акаунтът на IDF (Israel Defense Forces – Армия за отбрана на Израел – израелските въоръжени сили), за да противодейства на негативното мнение срещу действията им. Това беше и своеобразна реакция срещу излъчените по много медии кадри, които разкриваха противозаконните действия на Израел. Нарушавенето на международното право от страна на Израел се състоеше в употребата на забранени от хуманитарното право оръжия, каквито са белият фосфор (предизвикващ тежки изгаряния), експлозивни боеприпаси и касетъчни бомби.
В редица вестници и списания са публикувани доклади и статии, посветени на „войната в интернет“.
Напр. изданието „Moheet“ пише за Facebook. Според източници от Израел, най-голямата социална мрежа, чиито собственик Цукерман не крие, че подкрепя действията на Израел, ще бъде използвана за набиране на нов тип шпиони, които ще следят какво се публикува срещу IDF, кой пише, кога и т.н. Всички тези хора също влизат в състава на новото звено, за което съобщи военният говорител.
Вестик „Аарец“ пък пише, че плановете за новия отдел са от преди една година. По време на атаката над Газа в канала на израелските войски в YouTube са се излъчвали видео клипове, целта на които е да се покаже, че Израел е искал да спре убиването на цивилни. Един такъв клип показва как пилот на хеликоптер отклонява ракета, която е била изстреляна по цел, пълна с цивилни. Според Офер Кол, говорител от израелската армия, целта на кампанията в интернет е да се покаже лицето на Израел „без филтър“.
Напомням, че 8 месеца преди началото на войната в Газа миналата зима, Израел създаде Национална дирекция за информация. Според британския вестник „Обзървър” дипломати, групи за натиск, блогове и еврейски асоциации още в началота на войната започнаха да разпространяват получените от тази дирекция грижливо подготвени съобщения: че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население; и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на гражданското население (то обаче няма голям избор предвид ограничената територия, която обитава). Израелските пи-ари постигнаха забележителни успехи в разпространявето на тези послания. Според израелския историк Ави Шлаим обаче „все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.”.
(за повече информация вж. статиите на Доминик Видал („Колкото лъжата е по-голяма”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 12) и Ави Шлаим („Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа", „Гардиън", 7 януари 2009 г., http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/07/gaza-israel-palestine)

В публикацията са използвани материали от израелската преса, както и публикация в "Интидар" - блогът на моя приятел Руслан.

Панаирът на книгата и премиерата на Амос Оз

2009-12-06T23:04:00.004+02:00

Най-общо казано, това, което ме привлича на традиционния Панаир на книгата, е атмосферата. Много е хубаво да виждаш хора, които се тълпят за книги, както и това, че опашката не е за евтин салам, а за нещо за душата...
На този коледен панаир на книгата добро впечатление ми направиха и опитите да да се поощрява и насърчава културата на четене. Според мен е добър знак, когато попиташ за даден автор, да получиш следния отговор: "Ние само този роман сме издали на автора Х, но отидете при издателство еди-кое-си, те му издават другите неща".
Повечето издателства правеха 20% намаление - това е техният знак на протест срещу облагането с ДДС на книгите. Гарантирам ви, че разликат в цената се усеща.
Лошо впечатление ми направи комерсиалността. Тя имаше няколко проявления. Няколко издателства - ако не греша, "Труд" беше едно от тях - не се съобразиха с колегите си и отбивът от цената, който правеха, беше 10%... Не цената е определяща да отидеш или не на Панаира на книгата, четящите хора ценят и други неща - напр. тази общност на хора, възможността да разгледаш книгите ,да се докоснеш до тях... Големи отстъпки можеш да получиш и пазарувайки по интернет.
Безспорно най-важното събитие на тазгодишния панаир беше гостуването на Амос Оз.
Както гласи клишето, това е автор, който няма нужда от представяне.
По-долу ви предлагам основните моменти от представянето му пред българската публика.
Преди това ми се ще да отбележа и две други неща. Като цяло, бях очарован, че медиите обърнаха такова голямо внимание на културно събитие. Авторът напълно го заслужваше. Издразни ме обаче превръщането на срещата на писателя с феновете му в модно събитие... И неадекватните коментари на някои журнарлисти, видно, прочели набързо последните едно-две неща на ОЗ...
Във връзка с гостуването на талантливия писател, от ИК "Милениум", неговите български издатели, са пуснали ново - и много по-скъпо издание - с твърди корици на произведенията на израелеца. Може би щеше да е по-добре да има и издание с твърди корици за ценители, но и допечатка с меки, защото нейната по-ниска цена би позволила словото на твореца да влезе в повече домове. Никога не съм жалил пари за книги, но, все пак, съгласете се, че 13.50 с панаирна отстъпка за текст от 150 страници си е експлоатация на медийното внимание и шум... А при книгите не е ли по-редноапостолски да се стремим те да стигнат до повече хора, а не извличането на печалба?
ова са си мои разсъждения, които по никакъв начин не могат да ангажират никого - всеки може да следва каквато издателска политика иска.

Премиерата започна със слова на поета Румен Леонидов и на литературния критик и поет Йордан Ефтимов.
След това думата имаше Амос Оз.
Преводът е като да свириш концерт за цигулка на пиано. Той може да бъде хубав, стига, разбира се, да не очакваш същия звук.
Израел е страната на споровете, там всички се карат, непрекъснато се водят спорове. Това не е страна или нация, а голяма колекция от спорове. Имаме население от 7 млн. д. и сред тях 7 млн. министър-председатели и 7 млн. пророци - всеки със собствена концепция за живота. В Израел никой не слуша. Всички говорят. Е, може би само аз отвреме-навреме слушам, тъй като с това си изкарвам прехраната.
По повод последния си преведен у нас роман – „Животът и смърттта в рими” - във връзка с вината Амос Оз каза, че концепцията за вината е измислена от евреите преди 3000 години. Чрез добрата маркетингова кампания на християните тя се превръща в нещо много разпространено, но все пак тя е еврейски патент. „Аз като евреин се чувствам много виновен, че ние сме измислили вината”, добави Оз. Освен голямото присъствие на вина първото място в книгата заема любопитството, коментира още авторът на романа.
Това даде повод на автора да заговори за любопитството. Героят на романа е един човек, който е безкрайно любопитен, който наблюдава хората и си представя техния живот.
Любопитството е една от най-големите морални ценности и морален императив. „Любопитният човек е по-добър от този, който не проявява любопитство", каза Оз. Любопитството значи да можеш да измисляш другия и да се поставиш на негово място. Любопитните хора са и по-добри любовници от другите, но е твърде рано следобед, за да дискутираме и тази тема.
Говорейки за героя на „Животът и смъртта в рими”, Оз отбеляза, че процесът на наблюдение е толкова интензивен, че постепенно става част от живота на писателя и се пошегува, че аудиторията в залата е заплашена от това героят на романа му да си измисли техния живот.
По думите му, "Животът и смъртта в рими" е книга за любовта, за загубата, за самотата, за смъртта, за желанието, за съвсем обикновените хора. Разказ за това, което мислят, което искат и това, което си мислят, че искат. В романа всички измислени истории се преплитат, животите се срещат, пораждат се чувства, обич, омраза...
Прекрасно ще си прекарате свободното време, ако се вглеждате в непознатите по улицата и си представите техния живот, препоръча писателят на публиката. Той обясни, че започнал да го прави, когато бил на 7-8-9 години и родителите му го вземали със себе си на кафе или ресторант по време на техните безконечни разговори с приятели. Своеобразната сделка била малкият Амос да седи без да се обажда през тези дълги часове, като за това получавал любимия сладолед. Тогава, за да не умре от скука, започнал да се заглежда в околните, да наблюдава езика на тялото им, да измисля какви са техните животи. Бях един малък шпионин и такъв си останах до ден днешен, описа той.
Всичко това, разбира се, е добре известно на хората, чели „История за любов и мрак”.
Диалогът със себе си заема най-голяма част от живота ни. Писателят даде пример със скарването в една двойка, когато след това и двамата, докато извършват някакви ежедевни дейности, продължават наум спора, измислят и изтъкват много хитри аргументи, които, ако бяха използвали в спора, непременно щяха да убедят другия. Нашите мечти също са монологична форма на диалога, също и диалогът с мъртвите...
По повод една секс-сцена в романа му, номинирана в шеговита ежегодна класация за най-зле описана сексуална сцена, която критикът Йордан Ефтимов спомена във встъплението си, Амос Оз отбеляза, че и лошият секс заслужава да бъде добре описан.
Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет, след като се чувствам като у дома си. В страната ви има много топлота, допълни той.
В заключение Оз заяви, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи.

Последваха въпроси от публиката.
Първият беше какво е мнението му за книгата „Доброжелателните”. Авторът каза, че докато я е четял, е изпитвал много смесени чувства.
Друг въпрос беше как избира заглавията на книгите си – преди да ги започне, докато работи по тях или накрая. Отговор – след като завърши произведението си. Най-простите заглавия са най-добри – вижте сами – „Война и мир”, „Престъпление и наказание”... Тъй като, за съжаление, те вече са заети, на него му се налага да измисля нови.
Въпрос във връзка желанието му от „История за любов и мрак” да бъде книга, а не човек. Обясни, че когато е бил дете, през 40-те год., хората са били свидетели на това колко лесно могат да бъдат избити хората, затова той е мечтаел да бъде книга, защото поне един екземпляр от нея би се съхранил в някоя отдалечена библиотека. И допълни – „сега съм много щастлив, че съм човек, а не книга”.
На въпрос от публиката дали в България е намерил вдъхновение за нова книга, писателят отговори, че вече има българска следа в неговото творчество – в книгата му "Едно и също море", която обаче още не е преведена на български.
"Много от героите в книгата са хора от България. Ще се радвам тя да бъде публикувана тук, за да имат усещането, че наистина са се завърнали в страната си," каза писателят.
Той допълни, че за първи път в действителност е в България, но е бил тук много пъти в мечтите си.
На въпрос за връзката между него и героите си, Оз отвърна, че, според него, при всички книги и автори ние трябва да се питаме каква е връзката между нас и героя, а не между героя и писателя.
За Йоел Равид, героя от „Познание за жена”, бивш таен агент, Оз каза ,че това е човек, който цял живот разкрива мистерии, но не може да разкрие тази на своя живот. Или както е казано в самия роман, за героя е много по-трудно да разкрие загадката на творчеството на Достоевски или Чехов, отколкото тайната в кой да е детективски или шпионски роман.
"Пустинята е на пет минути път от дома ми. Всяка сутрин рано правя около половинчасова бърза разходка из нея. Когато се върна у дома и пусна радиото, ако чуя някой политик да казва думи като "никога" и "завинаги", съм сигурен, че камъните в пустинята се смеят", споделя писателят.
По думите му конфликтът в Близкия Изток не е холивудски екшън, а по-скоро древногръцка трагедия. Единственият изход е спорната територия да се подели и на нея да се създадат две държава - Израел и Палестина, смята Амос Оз.
"Уверен съм, че ще стане. Не знам колко време ще отнеме. Не мога да бъда пророк в страната на пророците - конкуренцията е голяма," коментира шеговито той и добавя, че това е единственият възможен исторически компромис, а компромисът не е нещо лошо, както си мислят някои млади идеалисти. Компромисът е синоним на живот, защото, където има живот, се правят компромиси. Противоположното на компромис не е идеализъм и етика, а смърт и конфликт, убеден е Амос Оз.
"Компромисът е усилието да извървим половината от пътя, който ни дели от другия. Можете да ми вярвате. Имам и богат практически опит, защото от 50 години съм женен за съпругата си", каза още той.
На пресконференцията в БТА предния ден Оз заяви, че според него най-голямото ни съкровище е миналото - лично и общо, дори да е изпълнено с нещастия, драми и конфликти.
"Културата означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците. В нея е впрегната огромна пропагандна машина, която ви повтаря от сутрин до вечер, че трябва да изхвърлите това, което имате, и да си купите друго. Тайното послание е, че миналото няма значение и трябва да се забрави, да се изхвърли", каза Оз.
На въпрос за причините за световната икономическа криза той отговори, че не е специалист по икономика, но за съжаление вижда около себе си хора, които работят повече от необходимото, за да спечелят пари и да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват.

Добро впечатление ми направи, че на всяко едно място в залата организаторите се бях потрудили да сложат чаена лъжичка. Става дума за това, че в "Как да излекуваме фанатик" Амос Оз разказва за един голям пожар, който всички се чудят как да загасят. Тъй като чаени лъжички има навскякъде, а хората са милиони, ако всеки хвърли малко вода със своята чаена лъжичка, огромният пожар ще бъде потушен. За да се разпознаваме, членовете на Ордена на чаената лъжичка трябва да ги носим...

Bryan Adams - All For Love

2009-12-03T09:18:00.001+02:00

Всичко за любовта!
А може би това, което ми харесва най-много, е "All for loveö all for one", защото любовта и солидарността са двете страни на един медал...
И... приятно пътуване!!!

Местни избори

2009-11-16T12:22:00.002+02:00

Участието ми в секционните избирателни комисии като секретар на последните няколко избори ме изпълва с нетленни впечатления... На няколко пъти даже писах из блога как се правят избори у нас...
Извинете ме за тежката квалификация, но институционалното и политическо невежество, което наблюдавах сред членовете на комисиите, може би подсещаше за крайния изход в урните.
Циркът беше пълен - "Атака" нямаха достатъчно хора, та в някои секции техните членове и застъпници бяха даже партийни членове на БСП; една лелка от РЗС не знаеше, че е член на комисия, мислеше, че е застъпник, при положение, че на удостоверението й доста ясно пишеше, че е член на комисия...
Хората на ГЕРБ бяха въоръжени с една енциклика. Пълна със сгрешени пълни и кратки членове и написана като модернистична поезия - без запетаи. В тази интифа се призоваваше към бдителност спрямо комунистическата опасност и марсианската заплаха... Препоръчваше се да се броят бюлетините вътре в стаичката - предварително, следварително, въобще всякогаш, че да не се случи така, щото някой, жаждеещ да пусне за Б. Б. или някоя от ипостасите му да не успее.
Това изискване беше твърде неадекватно, с оглед, че комисиите връчваха лично по една бюлетина и ги и подпечатваха дважди.
Имаше настояване задължително (забележете термина от казармено-полицейския речник) да се осигури представител на ГЕРБ при предаването но протоколите, ако председателят или секретарят не са от Партията.
Слава Богу, някакви остатъци от здрав разум надделяха и това масово не се случи. Тъй като изборите не бяха парламентарни и столицата не беше разделена на три многомандатни района, цяла София предаваше протоколите си на едно място - зала Универсиада. Там беше нещо средно между ад и пълна лудница. Нашият номер беше 1114.
За да занесем в общината листчето с извлечението от ОИК, трябваше да чакаме другите, а чакайки се лутахме из тъмнината в търсене на бусовете за Красна Поляна. Един вика - "Триадица?", друг му отговаря - "Тук сме за Връбница"...
Ще се запитате защо съм си го причинил?
Става дума за няколко неща. Едното е гражданският дълг. Защото съзнателно винаги съм в секция за гласуване на хора "с трайни физически увреждания", където писането е най-много. Избирайки да бъда секретар, знам че съм длъжен, че трябва да отида при предавенето на протоколите. Другото е съзнанието, че си си свършил добре твоята работа.
Има и едно по-трудно дефинируемо - усещането да си част от една общност с планетарни мащаби (социалистическата) е достатъчно, за да компенсира всичко описано дотук. Не мога инак, не мога другояче, гледайки престарелите другари, които идват да гласуват или са застъпници на БСП; които горят с победите и пораженията на тяхната кауза, въпреки всичко трудности и огорчения... Преди да кажете за недоубитите комунисти, изпитайте уважение към хората, които отстояват своите принципи и позиции.

Andrea Bocelli and Dulce Pontes, "O Mare e Tu"

2009-11-13T00:12:00.001+02:00

...

Проглушиха ни ушите!

2009-11-10T12:50:00.002+02:00

Шумотевица около 10-ти ноември доби истерични размери. По тази причина съм решил да не пиша и аз. Според френската поговорка - "когато всички се надприказват, а един мълчи, скоро всички чуват само него."
Отдавна не е имало такова драстично разминаване между медиите и истаблишмънта от една страна, и хората от друга. Разминаването е в две плоскости.
Първата е, че в момента хората се вълнуват от съвсем други неща. Този натрапен дневен ред не е адекватен.
Второто разминаване е, че медиите и самоизмислилият се, самозабравил се и самовъзпроизвеждащ се елит представят промяната, настъпила след 10.11.1989 г., като единствено и само положително приемана. Което съвсем не е вярно. в Обществото консенсус по въпроса не само че няма, но то е дълбоко разделено в отношението си към промяната.

Предлагам на вашето внимание двете статии, които ми направиха най-голямо впечатление. Макар името на авторите да е едно и също, става дума за различни хора.

Доц. Иво Христов - в-к "Гласове" - "Има прекрасни условия за създаването на авторитарен режим" (макар че заглавието не е много удачно, става дума за анализ на целия преход)

Иво Христов - "Изгубени в прехода"

Вавилонската кула

2009-11-05T18:35:00.001+02:00

Вавилонската кула

Ние сме фигури на шах в една игра на власт.
Нужно е да се научим да живеем в хармония,
защото докато едни умират от глад,
други прахосват пари и време в нещо без смисъл.

Tова е обаждане, събуди се, времето ти изтича.
Пусни го.
Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И може би няма да имаш втори шанс,
да видиш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти се разтваря
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

От нашата сделка вече не остана нищо.
Не ти дадохме това, което очакваше.

Разбито сърце, кървящо от болка.
Заради кормчията, група от слепци
zаседнали в това море от хора.
Вече нищо не е от значение.
Нищо не е на мястото си.
Може да вдишаш такова отчаяние
и сълзи, носени от вятъра.
И един кръст върви в средата на шествието.

Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

Необходимо е да поговорим по темата.
Появяват се проблеми.
Или се спасяваш, или се погубваш.

Някой давят мъките в алкохол,
други си прерязват вените.

Бори се с трудностите, корабът ти изгаря, виждам кръв по сцената.
Ако бях на твое място, бих приел Исус.
Слагам емблемата, връщам се и променям системата.
Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.
Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Слепи, глупави, безразлични.
Трескава маса от бедни и богати,
kоято не знае накъде отива.

Ние сме като фигури на зловещ шах.

Залагаме напълно телата си
в тази игра на власт, разпръскваща огън навсякъде.

Разумните хора - изчезващ вид.
Умира съзнанието и остава само ехото на отчаянието.

Събуди се, времето ти изтича.
Отвори очите си пред пропастта,
kоято те кара да страдаш, защото си
пленник на своя егоизъм.

Не обръщай гръб на плача на хората,
защото това, което убива, е безразличието.
Не обръщай внимание на бурята,
защото накрая ти ще платиш сметката.

Искам прозрачно небе в целия свят.

Понякога страданието ти показва как да живееш.
Престани да се преструваш, не чакай да умреш.
Трябва да издържиш в тази джунгла от цимент.
Започни да даваш, за да получаваш.

Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.

Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Виж добре.

Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.

Виж добре.
Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си,
върху останките на Вавилонската кула.

Torre de babel

Somos fichas de ajedrez en un juego de poder,
es necesario aprender a vivir en armonía,
porque mientras unos mueren de hambre,
otros derrochan dinero y tiempo en cosa sin sentido, eso es claro,
esto es un llamado, y agúzate que se acaba el tiempo ¡¡suéltaoa!!

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Oye Brother
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

De nuestro trato ya no que queda nada,
no te hemos dado lo que tú esperabas,
roto el corazón,
ahora sangra de dolor.

Por timonel un grupo de invidentes,
que se ha encallado en este mar de gente
nada importa ya,
nada tiene su lugar,
se puede respirar,
tanta desolación,
de lágrimas al viento,
y va una cruz en medio de la procesión.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

Es necesario que te hable del tema, están pasando,
problemas, o te salvas o te condenas, algunos en el alcohol,
ahogan las penas, otros en el barrio se destrozan las venas,
rema, que el barco se te quema, yo veo sangre en la escena,
yo que tú acepto a Jesucristo y me pongo el emblema, me recojo,
y cambio el sistema.

Sólo tú decides tu final, te quiero hablar,
sólo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
sólo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Ciegos, estúpidos e indiferentes,
masa febril de ricos e indigentes,
pasto de cortar,
que no sabe adonde va.
Somos fichas de un ajedrez siniestro,
para apostar en pleno nuestros cuerpos,
juego de poder,
sembrar fuego por doquier.

Los hombres de razón,
especie en extinción,
ha muerto la consciencia,
y solo queda el eco de la decepción.

Agúzate,
que se te acaba el tiempo,
de abrir los ojos,
antes del abismo,
que da lo mismo,
el sufrimiento,
porque eres prisionero de tu egoísmo.

No des la espalda al llanto de la gente,
que lo que mata es ser indiferente,
no des la vuelta a la tormenta,
porque al final serás quien pague la cuenta.

Quiero cielo transparente,
en el mundo entero.

A veces sufrir, te enseña a vivir, deja de fingir, no esperes
a morir, en esta selva de cemento hay que resistir, empieza
a brindar para recibir

Solo tú decides tu final, te quiero hablar,
solo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
solo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

Roxette- Listen to your heart -first video

2009-11-03T10:27:00.002+02:00

Гарнирам жестоката балада с целувки и прегръдки!
Приятно слушане!

Бритни, Чомски и аз

2009-11-02T11:17:00.002+02:00

„Бритни, Чомски и аз” е заглавието на едно сладко есе на Алек Попов. Ще си позволя да използвам заглавието, но да погледна темата от друг зрителен ъгъл, или дискурс по народному. Пък и сме в следвечерието на празника на народните будители.
С риск да ме обявите за малък радикал (може би не без основание :))), ще кажа следното за царящия мейнстрийм в медиите и публичното пространство.
Банално е да се каже, че властват простотии и манипулации.
Мисля, че има смисъл да изоквам (както и всеки друг да го прави) срещу простотиите
поне заради това. По-надолу следват разхвърляни и фрагментарни етюдчета по всеки проблем. По Ницше – казвам и нямам време да доказвам.
В теорията на националната сигурност се изтъква, че всяка държавност се определя от 3 елемента:
- политическото устройство (федерална или унитарна държава; монархия или република с подвидовете им; тип правова или не държава и пр., да не ги изброявам сега всичките)
- стопанството (иконом. мощ, износ, земеделие и пр.)
- форми на самосъзнание на гражданите и идентификация с матрицата от архетипи, в случая български. Според мен, макар никак да не обичам теориите на конспирацията, тече съзнателен процес на затъпяване на общество. Целите му са няколко.
Ако хората, които гласуват, се интересуват от приложението за баба Севда във Фейсбук или от Бритни, гарантират безконтролност на далаверите на управляващите - били те сини, червени, или гербери. Обществото ни е изпаднало в онази амнезия, описана добре от Ноам Чомски. Това обяснява защо за последните 3 избора се появиха толкова месии - 2001 - Сакса, 2005 - Волен; 2008 - Бойко, Яне и Волен.
На редица външни сили и фактори процесите на съзнателна инфантилизация също са изгодни, защото подриват държавността ни - колкото и налудно да ви звучи.
В едно свое есе Умберто Еко представи следната статистика в глобален мащаб - 3/5 от информацията в интернет е абсолютно безсмислена! Само 1/5 е с относителна ценност за ежедневието (рецепти, спорт, къде ще се чакаме днес) и едва 1/5 е с някаква научна или познавателна стойност. Есето на Еко обаче е остаряло. Струва ми се, че днес последният процент е намалял доста под 20...
Голям процент от хората дори и не се замислят, че някой може да ги манипулира. Именно това да не съзнаваш, че си манипулиран е най-сигурната гаранция манипулацията да успее.
Добавете към тази картина и няколко други неща, и ще опишем успешно днешната наша действителност.
Изключителна незаинтересованост какво се случва по света. Медийната резигнация от международните теми е впечатляваща. През лятото армията на Шри Ланка изкла няколко десетки хиляди тамили. Избиваше ги методично в продължение на месеци, стеснявайки зоната им. Единствените два отзвука у нас бяха статия на „Монд Дипломатик” и половин страничка в „Дума”, когато говорителят на бунтовниците обяви, че те слагат оръжие. Толкоз. Друг пример. Колко от вас знаят какво се случва в момента в Близкия Изток? Малко. А там отново ври и кипи.
Предлагам ви статията на Александър Кьосев "По света и у нас", където този феномен е разгледън по-задълбочено.
Независими медии няма. Все пак, в ерата на глобалната мрежа всяка информация би могла да бъде намерена. Затова, вместо да се премълчава дадена информация, което може и да бъде усетено от аудиторията, най-сигурният начин за дезинформация днес е ценното сведение да бъде залято от порой безсмислици и откровени тъпизми – концертът на Мадона, ожени се нашата колежка... (материал с продължителност на цялата рубрика за събития от света) и пр.
Няколко разпространени отговора на изложеното от мен са следните:
Днес всеки може да каже всичко, виж например твоя блог. Грешка. Достъпът до средствата за изразяване винаги е бил привилегия на малцина. Може би интернет демократизира възможността да се изкажеш, но няма блог, който да достига размерите на аудиторията на малка и незначителна кабеларка. Какво остава за големите TV-мрежи. Освен това, понякога либералното самодоволство е нетолерантно, защото се чуват единствено либерални гледни точки.
К`ъв си ти` бе, че ще ограничаваш свободата на хората да правят, слушат и гледат простотии.
Ник`ъв не съм. Безспорно е, че нямам право да ограничавам ничия свобода, стига тя да не се засяга моята "сфера". Но, когато всичко живо прави, слуша и гледа простотии, това ме засяга и мен. Най-малкото поради безконтролността на простотиите на управляващите, за което вече писах по-горе. Също така, когато цялото бодро и „компетентно” коментиращо интернет-войнство пише неграмотно, това е засягане и на моята сфера, щото почвам да се чудя врабче с "б" ли се пишеш като го видя на двайсе места написано "врапче" :))))
та така...
Демек, на чист български казано, в момента, с възможността всеки, който докопа компютър, да пише каквото му скимне, простотията само се задълбочава.
Ти също манипулираш. Аз влагам друга дефиниция в "манипулативен". Тъй като публично съм обявил позицията си и тя е широко известна, не може и дума да ства за манипулация . Под манипулация схващам скрито, неявно насочване към дадена теза. Докато моите пристрастия са кристално ясни. Въпреки това, неведнъж е имало хора с диаметрално противоположни на възгледите ми, да одобряват мои писаници, линкове и пр. Т.е., старая се да избягвам да съм твърде едностранчив. не че ми се получава, де ... :)))

Също така, за десерт оставям и блестящото есе на Ноам Чомски "Контролът на медиите" в превод на български.

Ченгета и важни неща

2009-10-29T10:28:00.004+02:00

Напоследък медийната шумотевица покрай разни смехотворни доклади, ДАНс и пр. само отклонява вниманието от истински същественото. Според мен, "темите на деня", както е популярно да се казва, са две - АЕЦ "Белене" и предстоящите кметски избори в София.
Не бива да обвиняваме само управляващите за това, че ни занимават с глупости. Вина носят и трансмисията на глупостите - медиите -, и самата публика, която сеирдджийски се кефи. Колкото повече сеир, толкова повече кефене.
Стратегическите вреди от провала на проекта за АЕЦ "Белене" са доста. По повода ви предлагам статията на Весела Ванева "Много има да черпят за “Белене”, ама не" в днешния "Труд".
До изборите за кмет на столицата останаха ок. 2 седмици (вотът е насрочен за 15-ти ноември 2009 г.).
В момента има един смислен кандидат, който обаче има задачата да се пребори с инерцията на ГЕРБ. Това е Георги Кадиев. База за сравнение между него и Й. Фандъкова няма и не може и да има. В негова полза говорят престижните му образования (Москва, Лестър и Харвард), езиците, които владее, финансовите му познания и умения. За един кмет е важно да може да намира пари, пък Кадиев е доказал това в частния сектор.
Насреща стои една бивша директорка на училище, която самозабравилият се в наглостта си наш любим премиер мести от пост на пост, за да покаже, че всичко зависи от него и хората нямат никакво значение.
Смехотворността на управлението на ГЕРБ започна да става очевидна за всички. Нагледното доказателство е фактът, че на парламентарните избори не можеш дъх да си поема в секционната комисия. Такъв беше напливът да се гласува.
На проведените в район "Илинден" частични избори предната събота, избирателната активност гонеше, ама не ги стигна, жалките 12%. И разликата между кандидатите на БСП и на ГЕРБ, които отидоха на балотаж, е ок. 500 гласа. Хората не са забравили простотиите, които БСП натвори, докато беше на власт, но им идват в повече и тези на новите "управленци" и не желаят да дадат и на тях своя глас.
И моля ви, айде по-сериозно, стига с тоя ченгеджийски сериал...

Когато управляващите нарушават закона

2009-10-20T15:04:00.002+03:00

В петък, 16 октомври, учениците, които са били тогава на смяна – деветите и дванадесетите класове от Втроа английска езикова гимназия „Томас Джеферсън” са били събрани в мултимедийния кабинет на училището.
Пред тях в целия си блясък се появили член на Столичния общински съвет (СОС) от ГЕРБ, двама депутати от ГЕРБ и кандидатката на сетихте се коя партия за район „Илинден” – Веселинова.
Това, че тя е на 28 и не може да управлява себе си, пък камо ли други хора, е едно на ръка.
Пред учениците е била проведан политическа агитация.
Това е в грубо нарушение на действащото българско право, което забранява не само политическата агитация, но и всякаква политическа дейност в училищата!!!
Освен това флагрантно нарушение, членката на СОС от ГЕРБ, с характерната за цялата партия нечувствителност към по-фините нюанси в езика, призовала учениците да гласуват за кандидата на ГЕРб, защото, естетвено, че СОС щял да отпуска повече пари за районите, в които е спечелил техният кандидат.
Естествено, виновно е и училищното ръководство, но, допускам, че те са били подложени на различни видове натиск. За мен по-големият виновник е политическата партия, извършили съответното закононарушение.
В такива случаи обикновено на дневен ред излизат две оправдания – „няма такова нещо” или „не сме знаели”. В случая и двете не важат.
Първо, няма как да няма такова нещо, като има десетки свидетели (вс пек, по 6 паралелки от 2 випуска). Имам на разположение и снимки от мобилни телефони на ученици.
Няма и как ръководстното на ПП ГЕРБ да не е знаело, защото става дума за 4 висши и средни партийни функционери – двама депутати, член на СОС и кандидат за кмет...
Какво да очакваме, когато управляващите нарушавата закона и се опитват да облъчват подрастващите?

Избори и шах

2009-10-23T10:44:00.003+03:00

Тези дни бях на шах-турнир, организиран от бизнесмен, понастоящем кандидат за кмет на един от столичните райони, в които ще се проведат избори.
Човекът е играл шах като младеж, затова нещата протекоха много цивилизовано - не направи никаква политическа агитация, просто каза, че е шахматист-любител и пожела приятна игра. Даже не каза кой го е издигнал и подкрепил като кандидат.
Дотук всички чудесно. И тук добрият пример.
Докато навън народът имаше зрелище (малко по-късно му беше предложен и хляб - символична почерпка със сладки и безалкохолно), вътре на маса едни момчета със скъпибутикови дрешки и мощни автомобили и никак нешахматен вид обсъждаха някакви неща - политика или далавери, или и двете заедно. По-късно се появи и един от онези политици, които като метеорит прелитат през няколко партии в търсене на... абе ясно е, че не е на идеалите си...
Изводът - приниципът "дай на народа хляб и зрелища" и той ще бъде толкова погълнат от заниманията си, че няма да вдигне поглед и да разгледа какво се случва около него, важи с пълна сила.
Тези около бутилката уиски вътре въобще не се интересуваха от турнира навън. Те имат свои интереси, различни от тези на пенсионерите, борещи се стръвно за дребните парични наградки.

Професия "демократ"

2009-10-22T11:32:00.004+03:00

Съществуват одиозни фигурли, които са превърнали "демократ" в професия.
Идеята да ви разкаже по-долните редове ми хрумна някак делнично...
Чистех си юридическата билиотека, когато попаднах на един труд на Велко Вълканов. Книгата е била подготвена за печат още през 1981 г., но излиза чак през 1990 г.
Защо? Текстът е посветен на човешките права и в него се изтъква, че, за да може да системата на реалния социализъм да се нарече наистина ориентирана към човека, е редно освен "реалните човешки права" (По Паскал Бонифас) - реалните права на здравеопазване, образование, прехрана; да се въведат и другият тип права - на мисълта, на изразяването и пр.
Тук следва (не)лирическо отстъпление.
В ЮФ са ми преподавали много политически дейци от различни партии (напр. НДСВ, БСП). Нито един от преподавателите за 5-те години обучение не си позволи да ни натрапва своите политически виждания. Изключенията бях само няколко, като всички те бяха пазарни фундаменталисти, проповядваха колко здравословно и вкусно е да ближем задниците на американците и колко лошо е било "преди 1989 г.".
Какво беше изумлението ми, когато научих, че един от тези е бил бивш комсомолски секретар! Открих имената и на други двама в книгата на В. Вълканов, за която стана въпрос по-горе. Техните тези не са били в защита на идеята за повече човешки права и срещу системата, както бихме си помислили днес. Напротив... О, вижте сами: "и във втория вариант (ръкописът е бил преработен) звучи един апел за човечност, който насочва на мисълта, че в нашето общество като че ли човечността не е достатъчна"; "... Категорично възразявам на тезата за правата на извънкласовия човек. Правата на гражданите са класово обуслонвени. В. Вълканов подхожда някак извънкласово..."
И все тъй нататък... Цитати наспорил Бог...
И те тия ми обясняваха колко било зле...
Та така...
По bTV тръгнала поредица за 10-ти ноември. Разни измислени опозиционери и още по-измислени "интелектуалци" разправят как имало паркирани джипки с барети, дето щели да бъдат пуснати, ама само с "щеше" си остана... Те не могат и да вдянат какво би станало, ако наистина властта реши да им прати "десетина джипки с червени барети".
Гнусното, поне според мен, в този тип хора е това, че за 20 години - 1989 - 2009 г. не успяха една пиеска да напишат, едно нова песен да изпеят... Повтарят старата програма от соц.-а, който иначе много ги потискал. Горканчета потискани, пък и книгите им издавани, и филми правели, и творчески командировки, и почивни бази, и концерти...
Мъка...

По повод цензурата се сетих какво казваше по този въпрос д-р Тони филипов:
http://delnicite.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
"Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика…
Х ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!"

Shania Twain-Ka-ching

2009-10-21T11:18:00.002+03:00

We live in a greedy little world--
That teaches every little boy and girl
To earn as much as they can possibly--
Then turn around and
Spend it foolishly
Weve created us a credit card mess
We spend the money we dont possess
Our religion is to go and blow it all
So its shoppin every sunday at the mall

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[chorus:]
Can you hear it ring
It makes you wanna sing
Its such a beautiful thing--ka-ching!
Lots of diamond rings
The happiness it brings
Youll live like a king
With lots of money and things

When you`re broke go and get a loan
Take out another mortgage on your home
Consolidate so you can afford
To go and spend some more when
You get bored

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[repeat chorus]

Lets swing
Dig deeper in your pocket
Oh, yeah, ha
Come on I know you`ve got it
Dig deeper in your wallet
Oh
О

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[repeat chorus]

Can you hear it ring
It makes you wanna sing
Youll live like a king
With lots of money and things
Ka-ching!

Живеем в алчен малък свят
На това учат всяко малко момче и момиче
Да спечели колкото се може повече
След това да се обърне
И да го похарчи глупаво
Създадохме си бъркотия с кредитни карти
Харчим пари, които не притежаваме
Религията ни е да пропилеем всичко
Така че всяка неделя е за пазар в мола

Всичко, което някога сме искали, е повече
Много повече, отколкото сме имали преди
Така че ме заведи до най–близкия магазин

Чуваш ли как звъни
Кара те да искаш да пееш
Толкова хубаво нещо – зън – зън
Много диамантени пръстени
Щастието, което носят
Ще живееш като крал
С много пари и неща

Когато си разорен, отиди и вземи заем
Ипотекирай отново дома си
Потвърди го, за да имаш пари

Хайде да се повъртим
Бръкни по–дълбоко в джоба си
О, да, ха
Хайде, знам, че го имаш
Бръкни по–дълбоко в портфейла си

Всичко което някога сме искали, е повече
Много повече отколкото сме имали преди
Така, че ме заведи до най – близкия магазин

Съдържание на октомврийския бр. на "Монд Дипломатик"

2009-10-20T14:40:00.003+03:00

Предлагам ви съдържанието на бр. 10 (октомври) на "Монд Дипломатик" - месечник за политика, култура и пр.

Нашата битка; Брутално преустройство, подлъгване отвсякъде, от Серж Алими
Всекидневната преса загива, от Игнасио Рамоне
Дискусията, която не се състоя, от Ганчо Т. Ганчев
Европа без план за Балканите, от Жан-Арно Деран, един от изтъкнатите френски балканисти
Да живееш от политика, или да правиш политика, от Реми Льофевр
Гладиаторите на третото хилядолетие, от Мартен ван Ботенбург и Йохан Хейлброн
Нови изпълнения от балета на Г-форматите, от Бернар Касен
Американските евреи срещу израелската десница, от Ерик Алтерман
Защо Япония смени властта, от Намихей Одайра
„Третият път“ на Дания не води доникъде, от Жан-Пиер Серени
В Гладстон цари ред, от Матю О’Нил
Сапатистите не са ли вече на мода, от Бернар Дютерм

Досие ООН
- „Ние, народите на Обединените нации“, от Бан Ки Мун
- Организация, без която не може, от Ромюалд Сиора
- Бавен напредък към разоръжаването, от Жан-Пол Ебер
- В центъра на пазарлъците около промените в климата, от Аниес Синай

Когато битове, атоми, неврони и гени образуват БАНГ, от Матео Куева
Миграционните процеси – шанс или заплаха, от Атлас 2009 на Le Monde diplomatique
Когато Фуко подкрепяше „новите философи“, от Михаел Кристоферсон
Младият български политик, от Анна Кръстева
Поведението на политиците като функция на промените в комуникациите, от Христо Проданов
Рецензия: PR етика, от Елена Петрова
Съвременните настолни книги. Какво означава да говориш на бездарници, от Гаел Брюстие

Heal the world by Michael Jackson

2009-03-15T21:45:00.002+02:00

Искам да пусна нещо по-отимистично на блога...
Май не се получи точно с този клип...